Quantcast

На Женския пазар Класическата гимназия ще се обезличи

Крайно време е НГДЕК да има общежитие, а не да се връща в центъра

Орлин Йорданов Последна промяна на 26 януари 2015 в 12:45 21154 28

През последните две години от страниците на медиите не спряха да валят заглавия от рода на „Скандал в Класическата гимназия”. И с право, защото скандал наистина има. В тази статия, като учител, работещ в НГДЕК „Константин Кирил Философ” и свидетел на ставащото, ще се опитам да си обясня този скандал и да предложа изход от него.

Някъде в далечната 1994 г. НГДЕК беше преместена от 12-то училище на гърба на „Полиграфията” в сградата на бившия факултет по педагогика на ул. "Баба" №16 в кв. „Модерно предградие”. Някъде оттогава и аз започнах да преподавам там философия и култура. По онова време това преместване бе преживяно от повечето преподаватели и ученици като истинска травма: тогава нямаше метро, сградата беше занемарена и „център” все още означаваше „престижно място” без уговорки. Само неуморната г-жа Тончева не изпадна в униние и все казваше: „Колеги, ще го оправим, ще го стегнем... Вижте колко хубаво е тук: далеч от „Центъра” – този блуден Вавилон с всичките му изкушения. Тук е идилия, тук е пасторално, тихо, спокойно. Буколическо. Вярвайте ми – училището пак ще пребъде и ще иляди!”. А ние наум си викахме: „М-да...И ще одисеи! Само едни кипариси му трябват и ще замяза на мавзолей”. Иначе, че беше идилично – беше: тихо, кротко и докато преподаваш, чуваш как расте тревата. Между другото, кипарисите не закъсняха и по едно време наистина ги засадиха.

Под неуморните грижи на г-жа Тончева училището като база ставаше все по-уредено и читаво. Но като надстройка нещата не вървяха добре. От година на година напливът към Гимназията спадаше и спадаше. Изпитът за Училището ставаше все по-лесен, нивото наистина падаше като цяло (макар че пак в сравнение със страната бяхме на челните места) и така се роди митът за Златния век: всеки випуск завършваше с думите на уста „Ние сме последния свестен випуск. Гимназията запада.” Пазарните механизми навлязоха и в образованието, появиха се частни гимназии...Ние предлагахме на ръководството да вземе някакви мерки, да започне да рекламира училището, но то беше над тия неща. То смяташе, че училището е реклама само по себе си и няма нужда от нея. „Който разбира, при нас се спира!” Въоръжено с този необорим пазарен постулат, ръководството презря рекламата и всички други нови икономико-социални реалности, нахлули в българското общество с началото на т.нар. „промени”.

Постепенно сред педагогическия колектив, а и сред общността на завършилите (алумните), се оформи мнението, че причината за бъг-а в надстройката е отдалеченото от центъра място, на което се намира училището. И много ясно, че ще трябва да е така, след като учителите (енергията) са добре, базата (материята) е добре, ръководството (времето) е добре – значи няма какво друго да е, освен мястото. Така общността на класиците си самовнуши, че децата на България не идват да учат при нас не за друго, ами защото им е далече. И толкоз. Постигнала истината, общността престана да прави анализи и да търси други причини. На базата на това се роди една мечта: НГДЕК да се върне на всяка цена в центъра на града. Това не беше мечта, а life-saving mission. По едно време се появи и възможност за това: сградата на Механотехникума „Сталин” на бул. „Стамболийски”. Тя бе предложена на ръководството, но то отново бе над „тия неща”. Отказа я. Защо я отказа така и не разбрахме и до ден днешен. И историята също свенливо мълчи по въпроса...

Мечтата, непостигнала сбъдване, продължи да лети на все по-мощни криле.

Разбира се, това бяха дивотии. Мястото не беше причината. Имаше още толкова фактори: демографският срив (някои стари преподаватели така и не разбраха, че няма как, например, през 2005 в НГДЕК да кандидатстват толкова деца, колкото в 1987), общият безпорядък в обществото, ценностната криза, покосила самите родители, а какво остава за децата им. Но най-вече това беше и продължава да е маргинализацията на хуманитарното образование за сметка на технократското.

Още когато аз бях ученик (1985-1990) учителят ни по математика, който искрено и най-добронамерено не разбираше „за к’во ги учим тия мъртви езици”, ни подкачаше по въпроса. Още тогава (а какво остава сега!) класическото образование като цяло беше вече нещо екзотично, нещо не дотам разбираемо за обществото. Другите подхождаха към нас като към монаси, отдали се на доброволно научно отшелничество. Неслучайно и до днес има хора, които като чуят, че сме „от Класическата” ни пожелават успех с усвояването на цигулките и виолончелата. И ако тогава бяхме „редки птици”, то сега, когато от 20 години в обществото ни нахлуват без предупреждение високи технологии, а светът, към който се стремим е все по-технократски, сме вече нещо по-скоро като птицата додо. От година на година в програмите на Министерството на образованието настъпват технологични и практически дисциплини и избутват в периферията хуманитарни и теоретични, ценностни такива. Там, където са останали хуманитарни дисциплини, те едвам преживяват с осакатени хорариуми, с все по-намаляващи часове и с все по-схематизирани учебни съдържания.

Този анализ може и трябва да бъде продължен, защото той засяга не само съдбата на Класическата гимназия, а на хуманитарното образование на съвременна България като цяло. Случващото се с НГДЕК е само един тревожен симптом, но не е цялата картинка. Това е важен дебат, но той така и не беше проведен качествено сред колегите ми в Класическата гимназия през всичките тези години.

И тъкмо заради това, когато преди година и половина се появи възможност НГДЕК да се премести пò в центъра, всички мечтатели се събудиха и прегърнаха идеята абсолютно безкритично и до голяма степен наивно. Те видяха в тази опция панацея за всичките несгоди, друсали НГДЕК през годините на прехода.

Но сред нас имаше и хора, които бяха правили по-задълбочен анализ на проблемите в НГДЕК и които бяха скептични, че това ще ги реши с един замах. И тези хора се възпротивиха на сегашното ръководство. Ще кажете: „Добре, защо всичко това не си остана един дебат между вас, един диалог, защо прерасна в скандал?” Защото то, ръководството, не пожела да води диалог – ето затова. То предпочете вместо аргументи, да използва като основен метод в спора дисциплинарното уволнение. Това нагнети огромно напрежение, което трябваше да се освободи някак и някъде. Оттук и скандалът.

Фактът, че НГДЕК е национална гимназия е основополагащият факт, от който трябва да изхождат разсъжденията ни по въпроса. В този смисъл също така смятаме, че е крайно време НГДЕК да има общежитие, а не да се връща в центъра (защото през 2015 има метро, сградата ни на ул. "Баба" не е занемарена, а е ремонтирана за 2,2 милиона лева и е последна дума на техниката, меко казано, и защото „център” отдавна вече не е така безуговоръчно синоним на „престижно и добро място”).

Към Министерството на културата има 22 училища, а 16 от тях имат общежитие. НГДЕК, макар че има страхотно общо житие, си няма общежитие. Оттук и спадът на наплива на деца, идващи от провинцията, където – убеден съм – със сигурност също има не малко деца, които все още се вълнуват от историята за Термопилите повече от филма „300” и които знаят, че преди да са фолк-певици, Кали и Юнона са преди всичко имена на богини. Ако училището се намира посред „Женския пазар”, както иска сегашното ръководство, където няма никакво пространство, никаква зеленина и няма никакви условия там да има общежитие, НГДЕК се обрича на това да загуби своя национален статут и да стане просто столично училище. И доколкото е единствената класическа гимназия, това ще бъде нещо като прелюдия към западането на самото класическо образование като такова.

Вместо това сградата на ул. "Баба" 16 представлява по Акт за публична държавна собственост No 07947 „поземлен имат с идентификатор 68134.2823.1011 с площ от 13 799 кв. м., заедно с построените върху имота сгради”. През късната есен на 2014 г. тя бе основно реновирана за 2,2 милиона лева по европейски проект и целият този двор бе оформен като кампус: с пейки, беседки, алеи, обилна зеленина и много пространство за отдих и учене на открито.

Но най-важното е, че дворът позволява там в последствие да бъде построено общежитие с леглова и учебна база, което ще привлече децата на България, защото ще им предлага сигурност и условия, каквито доказано криминогенното място около „Женския пазар” не може да им даде. Това, от една страна, ще съхрани и укрепи националния статут на НГДЕК, а от друга ще увеличи наплива на желаещите да учат там, а с това и качеството на приема. Такова общежитие обаче не може да се построи със средства на Министерство на културата – те са твърде оскъдни и в този бюджет. Външни средства по европейски програми обаче НГДЕК ще „види през крив макарон”, ако името ù се свърже с провален европейски проект. Оставането на пазара влече неизбежно след себе си „bad history” и това едва ли е добре за развитието на училището.

От друга страна това няма да пречи на желаещите деца на столицата да учат там, както са го правели досега. Дори напротив – тъй като един от основните аспекти на проекта за ремонт е „достъпност на средата”, в момента в сградата на НГДЕК на ул. "Баба" 16 има алея за достъп за деца с инвалидни потребности, асансьор и рампи на всяко стълбище за придвижване на инвалидни колички. Едва ли има нужда да се изтъкват социалните аспекти и значимост на предимствата на тази база.

От трета страна материална база на ул. "Баба" ще позволи вниманието и усилията оттук нататък да се съсредоточат в най-важното: учебния процес. То това е и смисълът на материалната Ние, които не сме съгласни НГДЕК да се намира в сградата на 13-то ОУ смятаме, че база: не да ù се радваме като туристи, а да ни разтовари от грижа по тялото на едно училище, за да се заемем с духа му. Тялото сега е здраво, ред е на духа да укрепне. Вместо това, поради нетърпимото състояние на сградата на „Женския пазар”, през следващите поне 10 години НГДЕК ще се взира в пъпа си (бидейки в пъпа на София!), ще вика „Дай вар, дай киреч!” и ще си лекува.

Тези условия също така позволяват и в НГДЕК най-сетне да бъде въведено електронно обучение чрез т.нар. електронни платформи на обучение, защото докато някои имаха за мечта „центъра”, други от нас си мечтаехме за Moodle. Училището има административни и академични контакти и със СУ „Климент Охридски” и с НБУ и право казват някои, че те не трябва да се губят. Но, за Бога, защо през 2015 г. това да трябва да значи географска близост с тези учебни заведения, след като и двете имат Moodle???

И най-накрая, но първо по важност: оставането на НГДЕК в т.нар. „център” ще доведе до провалянето на напълно готов и завършен европейски проект, защото т. 5 на Проектния фиш, т.нар. Устойчивост на инвестицията, императивно изисква „ремонтираната сграда да се ползва по предназначение; то да не се сменя по никакъв начин и съответната институция, ползвател на ремонта (в случая НГДЕК), да не се закрива за период от 5 години”. В противен случай парите трябва да се върнат за сметка на националния бюджет, което значи, че джобовете на всички българи ще олекнат с над 2,2 милиона лева. А някой друг по задкулисен и непрозрачен за обществото начин ще се ползва от това за своя облага. Това е скандално само по себе си и не се нуждае от коментар.

Няма никакво съмнение, че връщането на НГДЕК на ул. "Баба" е не само единственото законно решение на скандала с Класическата гимназия, но и е единственото, което в момента ù дава перспективи за развитие. Също така няма и никакво съмнение, че Министерството на културата трябва да отчете проекта и да върне НГДЕК на ул. "Баба". И това ще бъде лакмус за общественото мнение дали днешното реформаторско правителство, което бе избрано, за да разсее именно задкулисието в политическия живот на страната и да оправи и отчете забатачените от предишни управляващи европейски проекти и програми, е наистина такова или е поредният “Phantom of the opera” на българския преход.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.02 2015 в 02:41

Хора, като гледам какво пишете и как го пишете, ме е срам, че съм завършил НГДЕК. Псувни и правописни грешки има в изобилие. Не знам какво става в НГДЕК през последните години и все повече се убеждавам, че не искам да знам. Срамно е някакви махленски крамоли да заемат толкова място в общественото пространство. Рекламата на едно училище са неговите възпитаници, а в момента вие не показвате добро лице.

31.01 2015 в 19:48

Май нещата пак вървят към случката от миналата година - едните на Баба, другите на 13 и в крайна сметка какво - нищо, пак загубено време. Министъра да си опича канчето, щото местене по средата на срока не си е работа!

28.01 2015 в 17:04

Вече няма никакво, ама никакво значение в коя сграда ще се подвизава т.нар. Класическа гимназия. Що? Щото атмосферата там е отровена за години напред, ако продължи да функционира, разбира се, въпросното училище. Преди няколко години, смятах, че влизайки там, съм взела най-правилното решение и съм открила своето място. Уви...грешка. Макар че, да, 8 клас беше хубав. Срещнах най-невероятните учители - тези, които не си изпяваха просто написаното в учебника, а ни учеха да бъдем хора. С техните спомени и разкази от времето, в което те са били възпитаници на гимназията, сякаш се връщах в миналото, едно минало, по-хубаво и по-смислено от настоящето, и се чувствах наистина избрана и горда, че уча там, че ми преподават те. Аз все още се чувствам горда с тях. Тогава на преден план не бяха Папазова и Орлин. По-нататък знаем историята - вестници, телевизии, пресконференции, заплахи, подписки, скандали. В училище започнаха да се толерират слабите ученици, преписването стана не просто разрешено, но и препоръчително (не при всички учители, разбира се), правото да изкажеш мнение и да няма последствия от това бе зачеркнато, в дирекцията се организираха почерпки срещу информация, часовете биваха съботирани. И продължавам да се чудя и да не разбирам защо някои завършили класици така упорито твърдят, че това са били най-хубавите 5 години в живота им. За мен това бяха едни неприятни и едва ли не измъчени 5 години (пак казвам - с изключения). В училище има проблем и той не е сградата, а отношенията. Те не се оправят нито с директорски запведи, нито с министерски такива, нито с документи от някой съд. НГДЕК отдавна е causa perduta. Но нека не използваме латински думички, щото все пак настоящите класици не могат да спрегнат дори amo, а не е редно да ги затруднявам с коментара си. Пък и ромските отрочета от настоящите 8-ми класове едва ли си имат понятие от латински, гръцки и т.н. Но и те ще се зоват класици след някоя-друга година. И те ще се "равняват" на хората, завършили първите випуски на гимназията. Ама нали връщаме академизЪма?! Всичко ни е простено, дори да затрием нещо, градено с толкова труд....

28.01 2015 в 10:58

Деца, спрете с тази злоба - ще ви погуби отвътре. Коментирайте статията и тезите вътре, а не пръста ми. Ако не можете и тях да коментирате без злоба - добре. Но, за Бога, коментирайте ТЯХ! Нали съм ви учил, че да обсъждате човека, а не казаното от него е логическата грешка "ad hominem"?!!?

27.01 2015 в 23:39

Сериозно, „един алумнИ“?! И това след години в дебрите на класическите езици ...

Иначе нищо против всеки да изразява мнение, особено ако е по някакъв начин конструктивно.

27.01 2015 в 23:34

Интересна дискусия ! Всъщност живея в къща близо до училището. Бях и свидетел на ремонта. Стана красиво и просторно. Да, наистина има какво да се пипне още по оградата и периферията. Според мен има прекрасни условия, за които могат да си мечтаят повечето деца в България. Има и място в бъдеще да се изгради и споменатото общежитие. А в интерес на истината знам, че има деца от провинцията, които са под наем наоколо заради училището. И тук възниква въпрос, какви са тези драми в последствие... или някой не е бил наясно къде се намира училището когато е записвал детето си именно там ? Казвам го като човек избягал от "центъра" на София поради ред причини, и с удоволствие, без да се замислям, бих оставил един ден детето си да учи тук !

27.01 2015 в 23:23

г-н/г-це(?) алумни, когато запОчнете да хулите, излизайки с името си, тогава започнЕте и да обвинявате в страх. поздрави.

27.01 2015 в 20:23

Орлине, защо не спреш да занимаваш хората с глупавите си писаници. Изключително си бездарен като преподавател... за журналист пък да не говорим. Толкова си жалък и страхлив, че не се появяваш на работа, заради счупен пръст, но със същия пишеш бозавия текст по-горе. Спри да мрънкаш всеки божи ден и си намери някаква полезна работа, от която няма да се чувстваш толкова комплексиран. Наистина ми е жал за теб...

От един алумни.

27.01 2015 в 19:34

Сега февруари месец пак ще има ръчкане както стана миналата година. Очакваме заповед на министъра за връщане на Баба и след това контразаповед!