„Ние призоваваме Вашингтон и Брюксел да повлияят на Прищина, да осъзнаят своята отговорност за изпълнението на решенията на Съвета за сигурност, в подготовката на които Западът, включително САЩ и Европа, участваха пряко, и да заставят косовските албанци да прекратят курса си на провокации и конфронтация“, заяви външният министър на Русия Сергей Лавров, цитиран от РИА новости.

Той отправи призива си по време на съвместната пресконференция с гостуващия в Москва сръбски вицепремиер и външен министър Ивица Дачич. Лавров заяви, че ЕС не се справя с функциите си на посредник между Белград и Прищина. През февруари 2008 г. косовско-албанските структури в Прищина едностранно провъзгласиха независимост от Сърбия. Но Сърбия, Русия, Китай, Израел, Иран, Испания, Гърция и други страни не признават самопровъзгласилата се република, уточнява агенцията.

До края на април трябва да стане ясна съдбата на диалога между Белград и Прищина за нормализирането на отношенията. В тези условия Сърбия се стреми да получи подкрепата или поне разбирането от страна на Москва за собствената си позиция в този диалог, и косовският проблем е в центъра на преговорите между Лавров и Дачич, пише кореспондентът на „Коммерсантъ“ за Балканите Генадий Сисоев.

Макар визитата на Ивица Дачич в Москва да е подготвяна отдавна и да е насрочена за 140 г. от откриването на сръбското посолство в Русия, лидерите на дипломацията на двете страни се концентрират върху най-острия за Белград сега проблем – този с Косово. Преди дни германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон поканиха лидерите на всички балкански страни на среща в Берлин. Тя е насрочена за 29 април и ще бъде посветена главно на въпроса за нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово. Това, според европейски дипломатически източници на изданието, ще бъде последният опит да се склонят Белград и Прищина за подписването на споразумение преди ръководството на ЕС да бъде сменено. След евроизборите от 23-26 май ще бъде избран нов състав на Европейската комисия, който ще се върне към балканските въпроси не по-рано от есента.

За да засилят натиска си върху Белград, по-рано косовските власти въведоха 100 % мита върху сръбските товари и не бързат да ги отменят, независимо от исканията на ЕС и САЩ. Белград отказва да преговаря с Прищина, докато не паднат драконовските налози, но в същото време осъзнава, че без нормализиране на отношенията с Косово Сърбия няма да види интеграция в ЕС, а това е основен приоритет на сръбския президент Александър Вучич. И въпреки, че Русия не участва в косовските преговори, дори символичната й подкрепа за Белград е важна предвид това, че окончателното решение на проблема с Косово трябва да бъде одобрено от Съвета за сигурност при ООН.

Не е за учудване, че сръбските лидери постоянно повдигат косовския въпрос при преговорите с руски представители. Така беше и по време на срещата на Вучич в Путин в Москва /октомври 2018 г./ и в хода на визитата на руския държавен глава в Белград /януари т.г./ . Вучич ще се срещне с Путин и на 26 април в Пекин в рамките на международния форум „Един пояс, един път“ и това ще бъде последното сверяване на „косовския часовник“ между Сърбия и Русия.

Въпреки, че в Белград неизбежно благодарят на Москва за подкрепата й в решението на косовския проблем, подходите на двете страни категорично не съвпадат. Вучич издига идеята за разграничаване от Прищина като условие за нормализирането на отношенията. В Москва обаче смятат, че това фактически ще означава, че Белград признава независимостта на Косово. Москва се отнася критично и към подкрепяното от ЕС споразумение между Сърбия и Косово с подозрението, че то ще ги превърне едва ли не в протекторати на НАТО.

Преди дни президентът на Сърбия нападна с рязка критика руската агенция „Спутник“ заради публикациите за протестите в Белград, на които все по-силно звучат обвинения по адрес на Вучич, че е предал Косово. След като „Спутник“ съобщи за 50 000 протестиращи, а сръбската полиция – за 7 500, президентът обяви, че агенцията публикува „безобразна лъжа“. А в проправителствените сръбски медии се появи характерен коментар: „Някой може и да се шокира от това, че руският „Спутник“ отразява протеста така, както и американската телевизия N1, но ние не. Президентът Вучич провежда независима политика в интерес изключително на Сърбия и това не се харесва на мнозина и на Запад, и на Изток“.

В навечерието на решаващия етап на косовските преговори и президентът на Сърбия, и външният министър ще получат подкрепата на Москва. Дори и това да не помогне на Белград да изтъргува най-изгодния вариант на урегулирането, ще може да обяви пред населението, че той е съгласуван с Москва.