Юрий Фелщински е руски историк, доктор на историческите науки с постоянно жителство в САЩ. Научната му кариера е посветена на ролята на специалните служби в Съветския съюз и по настоящем в Русия. Заедно с Александър Латвиненко е съавтор на бестселъра „Взривяването на Русия“ за завоюването на политическата власт в Русия чрез избора на Путин за президент. В съавторство с българския професор от университета в Харкив Михаил Станчев написа книгата "Третата световна. Битката за Украйна". Предлагаме ви разсъжденията на Фелщински в интервю за украинския телевизионен канал „Утро февраля“.

Събитията от 23 и 24 юли бяха проявление на заговор, целящ овладяването на важни властови лостове, които досега бяха изключително в прерогативите на Путин. За отслабване на неговите лични позиции. За отнемане на част от контролния пакет акции, върху който се основава неговия монопол върху властта.

Бунтът на Евгени Пригожин беше успешен, за тези които го организираха. Но Пригожин няма водеща роля сред тях.

До тези събития имаше основания да се мисли, че Пригожин е личен проект на Путин. Подобно на личния му проект Рамзан Кадиров като емир в Чечня, или Сергей Шойгу в качеството му на министър на отбраната. На тази основа се считаше, че бъдещето на Пригожин е пряко свързано със съдбата на режима на Путин.

Но сега е ясно, че Пригожин е бил внедрен от Федералната служба за безопасност (ФСБ) целенасочено в най-близкото обкръжение на Путин с други цели. Това е единственото обяснение за невероятната му кариера от затворник-рецидивист до мултимилиардер и собственик на частна армия. И авторите на този замисъл се проявиха по време на метежа.

Единствената по-крупна фигура от структурите за сигурност, който се оказа на повърхността с участието си в преговорите за неутрализиране на метежа беше секретарят на Съвета за национална безопасност Николай Патрушев.

Това дава основание да се счита, че заговорът е бил дело на Федералната служба за безопасност (ФСБ) като институция именно чрез Патрушев в качеството му на бивш директор на ФСБ, осъществяващ общ контрол върху сектора за сигурност и наблюдаващ дейността на Колегиума на ФСБ.

Целта на заговора беше отслабване на властта на Путин за реализацията на друга политика, различна от сегашната на Путин.

Путин се оказа излъган в убедеността си, че Пригожин му е лично предан, а не на структурите на ФСБ, които стоят зад него. В определен момент той осъзна, че назрява заговор. Затова реши да отнеме от Пригожин контрола върху структурите на Частната военна компания „Вагнер“. Или фактически да неутрализира контрола върху тях на ФСБ и да го прехвърли на министъра на отбраната Шойгу. Тоест - под собствения контрол на самия Путин. Това обаче доведе до открит конфликт на Пригожин с министъра на отбраната и с началника на ГЩ Герасимов.

Заповедта на Путин до 1 юли „вагнеровците“ да подпишат договори за служба в армията беше свързана и с това, Пригожин да бъде лишен от бюджета, който се отделяше за структурите на „Вагнер“.

Самият Путин и управляващите досега твърдяха, че нямат никакво отношение към „вагнеровците“. Но според признанието силния човек в Кремъл се оказа, че те са били финансирани с огромни суми от държавния бюджет. Освен това лично Пригожин е заработвал солидно и за сметка договорите за изхранване на армията.

За това, че Пригожин не е нарушавал никакви правила и е действал в съответствие с дадените му инструкции свидетелства, че той не беше арестуван. Нещо повече, той заедно с група командири от „Вагнер“ беше извикан на среща с Путин в Кремъл. Това свидетелства, че в „схватката“ между Пригожин и Путин победи не Пригожин лично, а тези които стоят зад него. Нито армията, нито руската гвардия могат да се считат за победители. Съществува само една силова структура, която максимално се възползва от метежа - и това е ФСБ.

Представата, че ФСБ не може да плете заговори срещу самия Путин е подвеждаща. Путин винаги е бил кадър на „кантората“ (професионален жаргон за ФСБ). Но през първите години след 2000 г. когато той именно по линия на ФСБ стана президент, Путин беше „равен сред равни“. По време на 23-годишното си управление обаче той придоби позициите и самочувствието, че е „първи сред равни“.

Проблемът не е в това, че Путин наложи диктаторски стил. Проблемът е появата на несъгласие и остри противоречия на политическа основа. За Русия днес има два главни въпроса в политическата сфера - войната в Украйна и опасността от ядрена конфронтация със Запада.

Безспорно, Путин никога повече няма да бъде всесилен, както беше преди. Твърде съмнително е дори дали ще участва в президентските избори през 2024 г. Напълно възможно е в близките месеци дори да го „сполети“ нещо лично. Но най-острият въпрос, който в момента остава без отговор е какво целят тези които явно отнеха чрез метежа дял от неговата лична власт и безспорно разклатиха неговите позиции.

Може да се допусне, че конфликтът е възникнал заради елементарна борба за подялба на военния бюджет. Тоест средствата заделяни преди това за „Вагнер“ да минат под контрола на министъра на отбраната. Но едва ли финансово-паричният мотив е бил водещ. ФСБ и без това разполага с неограничени възможности да контролира в своя полза федералния бюджет, особено в условията на война.

По-вероятно е в основата на конфликта да стоят политически разногласия. По настоящем не е публично известно дали те засягат възможната ескалация на войната с Украйна или са резултат на преоценката, че войната не се развива според изходните планове и трябва да се търси решение извън рамките на постоянното нагнетяване на военното противоборство.

Може да се очаква, че скоро отговорът на този въпрос ще се прояви открито. За това ще може да се съди по два „контролни“ фактора:

Преди всичко това е съдбата на Запорожката атомна централа, която по някои сведения е минирана и подготвена за взривяване. За Украйна подобна провокация би била съизмерима с използването на ядрено оръжие.

На второ място това е обявеното прехвърляне на тактически ядрени средства в Беларус.

Ако последва развитие в рамките на тези сценарии, това ще докаже, че в конфликта на Путин с Колегиума на ФСБ в по-широк смисъл е победила линията за ескалация на войната в Украйна.

Ако на територията на Запорожката атомна централа не възникне провокация или ако Русия „даде заден ход“ по разполагането на ядрени оръжия в Беларус, може да се допусне, че са победили сили, които считат, че Путин е отишъл твърде далеч и, че трябва да се търси друго решение за изход от войната.

Скоро – в периода юли-септември този отговор ще се прояви. Тези месеци ще бъдат критични и в този смисъл личната съдба на Путин е непредсказуема.

А що се отнася до самия Пригожин, той не може да бъде арестуван. В Русия смъртната присъда е отменена, а Пригожин знае твърде много. И той може да започне да говори, а както е известно: „езикът му е добре закачен“. Има много варианти, по които неговото физическо ликвидиране може да бъде приписано на Украйна.

При оценката на вариантите за „приемник“ на Путин трябва да се отчита, че в историята на Съветския съюз и в постсъветска Русия имаше много опити на ФСБ като институция да овладее властта в страната. Но успешни се оказаха само два: назначаването на Юри Андропов за генерален секретар на комунистическата партия и по-късно за председател на Върховния съвет, тоест за висш държавен ръководител и изборите на Путин за президент през 2000 г.

Тоест, тези два успешни опити бяха проведени от „легални“ позиции. Това е решаващ извод, който много добре е усвоен от ФСБ.
Колкото и „диво“ да звучи, независимо, че в Русия няма политически свободи, няма свободни средства за масово осведомяване, дори няма и фактически избори, завоюването на висшата власт в страната чрез преврат е опасно и контрапродуктивно.
За това легалните пътища за отстраняването на Путин в сегашните условия са два:

Путин може предсрочно да обяви оставка и тогава по конституция министър-председателят поема неговите правомощия за три месеца до провеждането на нови избори.

Но вариантът с оставка е доста рисков заради ордера на Трибунала в Хага Путин да бъде арестуван. Докато той е президент формално той е в някаква степен защитен, а като частен гражданин най-вероятното развитие е Путин да последва съдбата на сръбския лидер Слободан Милошевич. Още повече, че в този вариант всички престъпления по отношение на Украйна могат да бъдат приписани лично на Путин.
Вторият вариант е смъртта да настигне Путин докато той е на поста си.

На този етап не е ясно, кой според ФСБ е подходящият кандидат да наследи Путин, но твърдо може да се счита, че бъдещ президент на Русия може да бъде само този, който ще съответства на целите и на интересите на ФСБ.