30 години сме свободни. Да казваме какво мислим и чувстваме, най-малкото.
30 години без диктатура и политическо насилие е най-дългият свободен период в новата ни история.
30 години почитаме жертвите на диктатурата и насилието разделени. Децата, внуците, правнуците - пред “своя” паметник. Огромното мнозинство е безразлично, то няма убити роднини. И няма “свой” паметник с името на баща, леля, дядо. И няма съзнание - и откъде да го има - за обща национална загуба и болка от десетките хиляди жертви на насилие, извършено от българин срещу българин.
Липсата на общо, осъзнато и убедено осъждане на политическото насилие пресича усилията за осъзнаване на българската политическа нация.
Без общ прочит на насилието в историята ни - от онази августовска нощ, в която българи - чужди агенти - детронират Княз Александър, та до онези августовски дни век по-късно, когато 300 000 български граждани бяха прогонени от домовете си - има държава, има етноси, население, но няма нация.
Любен Каравелов казва:
“Патриотизмът е любов към политическото отечество, към собствените права и свободи”
Без осъждане на политическото насилие, отнемането на живот, здраве, достойнство, имот - няма патриотизъм. Няма усещане за общи болки и страдания, стремежи, победи.
Бог да прости жертвите от 1 февруари 1945. Аз си знам - “моите” жертви са на този паметник.
Но не знам дали Бог ще прости на живите днес, които още не можем да кажем:
“Мир на праха на всички жертви. И никога да не се повтаря!”
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10571
1
04.02 2019 в 11:06
Последни коментари
Nedejte taka
''Медицински надзор'' проверя кюстендилската болница, отказала прием на дете
CAHDOKAH
ГЕРБ към ПП-ДБ: Не е правилно срещите да са през социалните мрежи и медиите
dolivo
Пулмолог: Слушайте любима музика, като ви нападне вирус, не духайте силно носа при хрема
dolivo
Руснаците се готвят за настъпление в района на Донецк
Анализи
Празнична украса на над 50 локации в София (снимки)