Българче да се наричам

В едно африканско племе хората били все гладни, тъжни, недоволни и вождът решил малко да ги вдъхнови. Обявил, че всеки месец ще има състезание кой бяга най-бързо и победителят ще получи за награда 1000 кокосови ореха. Хората се въодушевили и всички почнали да се готвят за надбягването.

Победил Мбаса, най-бързият и силен младеж в племето, но вождът му казал:

- Браво, Мбаса, много се радвам за теб, само че баща ти вече си има доста кокосови орехи и затова не може да получиш награда.

- Нали тя е за най-бързият бегач? – попитал Мбаса. – Защо не казахте, че състезанието е само за онези, които си нямат кокосови орехи?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Мбаса се обидил и избягал в племето в Горните земи, където наградата се дава според заслугите, а помощите - според нуждите.

На следващия месец на състезанието победил Нгаса, вторият най-бърз и силен младеж в племето.

- Браво, Нгаса, казал му вождът.

- Аз ще получа наградата, нали? Моят баща няма много кокосови орехи.

- Така е, няма. Но ти си много млад. Още нямаш 14 години. Състезанието е за младежи, а ти си още дете.

- Аз победих по-големите честно и почтено! Защо ме пуснахте да се състезавам, след като съм твърде млад?

- Но ти се състезавай колкото искаш. – казал вождът. – Не те спирам, защото ще ми кажат, че не съм справедлив вожд. Просто не мога да ти дам наградата.

Нгаса, естествено, също се обидил и избягал в племето в Долните земи, където наградата се дава според заслугите, а не според годините.

На третия месец в състезанието победил Квама, третият най-бърз и силен младеж в племето.

И той обаче не успял да получи наградата. Оказал се твърде стар за нея – на цели 19.

- Щом си на 19, вече си мъж. - обяснил му вождът. – Състезанието е за младежи.

Квама го изгледал злобно, плюл си на петите и отпрашил в неизвестна посока да търси по-справедливо племе. Дали е намерил, дали по пътя го е схрускал лъв, и до ден-днешен не се знае, но повече не се чуло за него. Може да е стигнал чак в далечна България и сега да рита за „Левски“.

На четвъртия месец никой не дошъл на състезанието. Който можел да бяга, избягал накъдето му видят очите, и останали само онези, които няма къде да отидат. На тях дори не им се напъвало в жегата, след като така или иначе никой няма да получи наградата. Вождът почакал, почакал и вдигнал рамене.

- Ако щат. Късаш си задника от работа да им направиш нещо хубаво, тях ги мързи да мръднат. За какво да се напъвам? Неблагодарен народ, ей!

Така си казал той и седнал да изяде един кокосов орех. И без това вече се чудел какво да ги прави.

****************

България е страна, в която децата са защитени със закон за закрила на детето. В него е включена и една специална категория деца, на които всички ние особено се радваме – децата с изявени дарби. Това са нашите млади спортисти, академици, поети, художници, които разчитаме един ден да станат велики хора, за да пишем статуси във фейсбук с хиляди усмивки и споделяния – „Българин откри лекарство срещу алцхаймер“ или „Браво, Гриша!“.

Иначе казано – те ще са хората, които ни вдъхновяват, допринасят за развитието на страната, а може би и на човечеството. Това са децата с изявени дарби.

За да се насърчават тези деца не само с потупване по рамото, но и материално (всички знаем, че специалните дарби трябва да се развиват, което е свързано с огромни разходи), има най-различни механизми – стипендии и програми, за които тези деца се класират според резултатите си от определени състезания – където се състезават само най-изявените от изявените. Член трети от наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на децата с изявени дарби гласи, че право на закрила има всяко дете с таланти в областта на науката, изкуството и спорта. На практика обаче се явяват следните казуси, които по-горе ви описах в „африканската“ легенда.

Ако детето е от частно училище, то няма право на такива поощрения. Напомням ви, че това не са социални помощи или детски надбавки. Това са парични награди за постижения в престижни състезания, до които частни ученици биват допускани. Излиза, че частните ученици имат право да се състезават, но нямат право да побеждават. Ако не ги допуснат до състезанието, ще е дискриминация. Затова ги допускат, само че не им позволяват да получат награда. И по някаква странна логика на МОН, това вече не е дискриминация, а е съвсем в реда на нещата.

Интересен е случаят с Андрей Петров, който провокира и тази статия. Андрей е стипендиант в частно училище, защото и в България, за щастие, има частни училища, които отпускат стипендии за надарени деца. Заедно с училищния си отбор той спечели баскетболен турнир, но не успя да получи наградата, защото е частен ученик. Интересно ми е, ако идеята на наградата е да е финансова подкрепа за семейството, защо по подразбиране се приема, че в държавните училища учат само бедни деца, а в частните – само богати? В държавните училища учат и много деца, чиито родители могат да си позволят такса за частно училище, но са предпочели държавно. В частните пък учат и доста стипендианти. В Американския колеж в София половината  от децата взимат стипендия в различен размер според дохода на родителите. Далеч не всички са от богати семейства. Вижте какво написа вчера Зарина Филева, директорката на училището, в което учи Андрей:

"Днес съм тъжна и много ядосана! Мисля, че повечето от Вас разбраха, че през пролетта нашите ученици станаха 4-ти (!!!) по баскетбол в България. От много години софийски ученически отбор не е успявал да влезе в "четворката".. Е, нашите момчета успяха - без резервен отбор, с много хъс, упоритост и умора... Андрей Петков беше най-добър реализатор на турнира на ученическите игри по баскетбол (означава, че е вкарал най-много кошове) и получи от организаторите награда - стипендия за 1500 лв. за следващата учебна година. След като родителите му подадоха необходимите документи към МОН.... - получиха ОТКАЗ! Анди се оказа, че няма как да бъде даровит, защото учи в ЧАСТНО училище - нашето училище Увекинд. И преди да скокнат разни хора и да кажат, че той е син на богаташи, които са си дали детето в частно училище (нека им), ще спомена, че той е част от обикновено, прекрасно семейство и учи в Увекинд безвъзмездно, защото е много даровит! Качвам и отказа на МОН - смятам, че това е дискриминация на едно страхотно и много даровито момче! И ми се иска да знам къде все пак ще отидат тези 1500 лв.? Ние бихме били благодарни ако ги получи следващият по успех в турнира..., но май не вярвам..
Анди, ние те обичаме и вярваме, че те очаква страхотно бъдеще! С или без тази стипендия!"

Но това далеч не е единственото недоразумение в наредбата. Вземете например наградите за математиците. В наредбата е отделено специално внимание на нашите гениални състезатели. Обаче колко от децата медалисти от международната олимпиада или балканиадата ще вземат стипендия? Отборът ни е съставен изцяло от деца в 11 и 12 клас, тоест тези, които имат шанс да спечелят стипендията, няма да имат право на нея така или иначе, защото ще са навършили 18 години, а в условията е задължително да са под 18. Това е наредба в държава, където образованието е до 12 клас и е съвсем нормално на 19 години все още да не си завършил училище. Също толкова обидно са отхвърлени и най-младите таланти – седмокласници и шестокласници, които се класират със златни медали на състезания, турнири и олимпиади за осмокласници, но им бива отказана стипендия, защото са под долната граница.

Какво излиза? Законът закриля децата, а наредбата ги дискриминира. Едната ръка дава, другата прибира.
Нищо чудно, че са заведени десетки дела за дискриминация. Дано докато по тях се вземе решение, и нашите победители не хукнат към съседните племена, където наградите са наистина по заслуги.

Имаме ли право да им се сърдим, ако го направят?

Следете новините ни в GoogleNews