Кой плати сметката за фалита на КТБ
Покриването на задълженията към депозантите след най-големия банков фалит на този век опразни целия фонд за гарантиране на депозитите и наложи заеми за десет години напред. Към тези близо четири милиарда лева от фонда, необезпечените кредитори вече загубиха – или предстои да загубят – поне още милиард от парите си.
Значителна част от тези загуби засягат данъкоплатците. Ето как:
„Държавният бюджет дори спечели от фалита на Корпоративна търговска банка“, обяви миналата година един депутат и член на извънредната комисия за разследване на причините за фалита на КТБ през 2014 г.
На фона на спомените за спешно изсипаните тогава от Министерството на финансите (МФ) близо 2 милиарда лева заем за спешно попълване на фонда за гарантиране на депозитите това изказване прозвуча леко шокиращо, но технически е напълно вярно (отпуснатият заем от МФ е с лихва 2.95%, което прави лихви от над 100 млн. лева за първите две години). Кой обаче всъщност плати сметката с много нули за фалиралата банка и нейните доказано лоши кредити към свързани фирми и спонсорски схеми за десетки и стотици милиони? Четири години по-късно, внесеното от прокуратурата обвинение за източването на банката (500 тома и над 15 хиляди страници), както и досегашните резултати от действията на синдиците по-ясно показват картинката в цифри.
ГОЛЯМОТО ПЛАЩАНЕ
Първата спешна сметка за изплащане – тази на гарантираните до 196 хиляди лева депозити на стойност общо около 3.7 млрд лева – не се оказа по силите на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ). Това наложи спешен заем от 1.7 млрд лева от държавния бюджет, който едва не вкара България в процедура по свръхдефицит и санкции от Европейската комисия през 2015 година. С този заем ФГВБ успя да изплати със закъснение дължимите гарантирани депозити на над 110 хиляди вложители в КТБ на фона на техните нарастващи протести и заплахи от съдебни искове.
Ако се задържи сегашният темп на натрупване на премийни вноски във ФГВБ (около 230–250 милиона лева на година, които идват като дял от всички влогове в български банки), възстановяването на активите на фонда на нивата от 2014 година ще се случи някъде към 2028 година, а едва някъде след 2037 година ще може да се каже, че създаденият депозитен механизъм за защита е готов да посрещне нов фалит на банка с размерите на КТБ без допълнителна капитализация. Тази сметка дава ясен отговор на въпроса готова ли е в момента банковата система да понесе нов шок от спешно плащане на подобна сума за гарантираните 196 хиляди лева депозити – краткият отговор е „не“.
КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ С ОПРАЗНЕНИЯ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД?
Проблемът, всъщност проблемите са поне два. И не са малки. Първият е, че този фонд никога не е бил замислян като механизъм за изплащане на загуби от източени от собствениците си банки, работещи със средства на вложители, а за да гарантира парите на вложителите, като ги предпазва от системни и външни рискове. Вторият проблем в опразнения ФГВБ е липсата на справедливост – всички депозанти в България плащат пари за гаранционен фонд, от които се възползва само една част от тях, тези в КТБ.
След фалита на КТБ и законовите промени относно банковата дейност българските банки вече плащат още един „данък“ върху дейността си. Това са вноските в създадения през 2015 година Фонд за преструктуриране на банките (ФПБ). За разлика от вноските във ФГВБ – фиксирани като 0.5% от влоговата база и плащани всяка година – новият фонд е целеви до постигане на 2% от гарантираните депозити.
ТИХИТЕ ПЛАТЦИ – НЕГАРАНТИРАНИТЕ ДЕПОЗАНТИ В КТБ
Покрай опустошаването на натрупаните резерви във ФГВБ, по-малко внимание се обърна на другите платци на сметката от грандиозния банков фалит. Това са собствениците на негарантирани депозити в КТБ, тоест тези с депозити, по-големи от 196 хиляди лева, които няма да бъдат изплатени, а ще се впишат на опашката на кредиторите на КТБ. Въпреки че ресурсът тук е основно частен, сметката отново включва и публични средства, при това не малко. Ето как:
По данни на ФГВБ негарантираните депозити в КТБ са на стойност 978 856 000 лева. Важно: Тук не се включват „спасените“ чрез цесии и прихващания депозити на стойност около 800 милиона лева, собствениците на които са прежалили между 40 и 70% от стойността им в името на това да получат някакви пари сега, вместо да чакат синдиците да осребрят активите на банката. В списъка с хиляди депозанти, очакващи някакво връщане на депозитите си от масата на несъстоятелността на КТБ, най-големи вземания (след ФГВБ) имат предимно общински и държавни предприятия. Т.е. тази сметка е директно на името на данъкоплатците.
Начело на списъка с 90 млн. лева вземания е „Топлофикация София“ ЕАД, която сама по себе си е губещо общинско дружество. Обяснението на ръководството за депозираните огромни средства в КТБ беше, че там са и сметките на нейни основни контрагенти като Националната електрическа компания (също в списъка с 15 милиона лева вземане) и „Булгаргаз“ (с 12 милиона лева вземане, което обаче не е било уважено от синдиците и се оспорва в съда).
При обявяване на списъка с извършените цесии и прихващания в началото на 2016 г. стана ясно, че много от държавните и общински фирми все пак са избрали цесия срещу това да изчакат осребряването. Държавни дружества като „Български енергиен холдинг“, „Булгаргаз“, БДЖ – товарни превози, Мини „Марица-изток“, Инфраструктурна компания са направили цесии за общо около 100 милиона лева вземания, срещу които са получили необявена стойност от вземането, загубите от които остават за собствена сметка. Дали тези фирми са се простили с 50 или повече процента от стойността на депозитите си в КТБ, не е ясно, само едно е ясно – за печелившите дружества това значи по-малко дивидент за държавата, а за губещите – още по-голяма загуба. Т.е. накрая сметката отново отива при данъкоплатците.
ЩЕ ПОЛУЧАТ ЛИ НЕЩО НЯКОГА?
Собствениците на негарантирани депозити в списъка на кредиторите на КТБ засега не са получили нито стотинка обратно. Първата сметка за връщане на средства на кредиторите от 570 милиона лева е обявена от синдиците още миналата година, но се обжалва и изчаква съдебните дела по обжалване на някои от вземанията. След приключването по закон следва да бъдат изплатени приоритетно някои обезпечени вземания (кредитори от по-висок клас), с което сумата за разпределение ще падне до около 10% от общия размер на вземанията, който е 4.7 млрд лева. Натрупаната сума за първо плащане, по думите на самите синдици, е основно от налични суми към затварянето на банката и доста по-малко от осребряване на активите. Общата сума на активите на КТБ, някога оценявана в балансите на близо седем милиарда лева, към датата на обявяване на банката в несъстоятелност през 2015 г. е вече едва 1.4 млрд лева. Над пет и половина милиарда лева са обявени с нулева стойност поради пропуски при учредяването или направо несъществуващи. Синдиците обявиха, че са завели над 1100 производства, но предупреждават, че процесът е дълъг и с неизвестен край. Засега всичко е зациклило на етап първи списък за разпределение, а за втори дори още не се говори. Очакванията на всички са, че такъв списък ще има, но предвид скоростта на работа той ще отнеме отново няколко години, а сумата по него е пълна неизвестност. На фона на затихналата тема и слабото медийно внимание към действията на синдиците, част от които спорни и видимо избирателни, всички очаквания за повече от 20% плащане към кредиторите изглеждат като безпочвен оптимизъм.
От 500-те тома по обвинението срещу собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев и още 17 обвинени лица става ясно едно – банката е функционирала на пръв поглед като нормална банка. Тя е привличала депозити на граждани и фирми и формално е спазвала изискванията на закона тези средства да бъдат раздавани срещу обезпечения, което пък е давало основания на БНБ да приключва годишните си одити с минимални забележки. Тези обезпечения обаче, както е установила и прокуратурата, често са били раздути и фиктивни, а документацията по кредитите – липсваща. Видно и от приложени по делото и обвинението документи, около 70% от кредитния портфейл от 5 млрд. лева (или около 3.5 млрд. лв.) са били част от „фирмата“, т.е. личният „инвестиционен портфейл“ на собственика Цветан Василев, скрит зад сложна схема от български и чуждестранни юридически лица. Всичко това – под формалния надзор на БНБ и, въпреки многобройните медийни разследвания, без никаква проверка на получаваните сигнали.
АКТИВ СТАТУТ
ТБ „Виктория“ Продадена на Инвестбанк срещу задължение за погасяване на кредит от КТБ към банката
за около 85 млн. лв. плюс лихви. Според синдиците продажбата гарантира и печалба от
около 2.8 млн. лв.
Сграда на
пл. „Гарибалди“
в София След съдебно производство е възстановена в активите на КТБ, решението се обжалва пред ВКС.
Сграда на
бул. „Цар Борис III“
в София Вече е собственост на италианския бизнесмен Едоардо Миролио след прехвърляне на вземания
от кредитори на КТБ и сделки с неизвестна стойност от българска банка, пред която са били
заложени части от сградата.
Акции от капитала
на БТК Синдиците обявиха искове и обезпечение със запор на вземане и акции от БТК на стойност
125 млн. евро, но по неофициална информация запорът е вдигнат. Официална информация от КТБ
(н) по въпроса няма.
„Дунарит“ АД Задължения, погасени с прихващания, които се оспорват от синдиците. Съдебни дела и
оспорване на решение на КЗК за влизане на нов собственик.
„Авионамс“ АД Закупен от Държавната консолидационна компания пакет от 99.7% срещу 29 млн. лева.
„Техномаркет“ АД Иск в СГС срещу действия по увеличение на капитала на собственика в ущърб на банката в
периода септември–декември 2014 г. (за чието проспиване синдиците прехвърлят отговорност
към квесторите). От 69 млн. лева кредити към дружеството и неговия собственик в момента,
след цесии и прехвърляния, КТБ(н) е собственост на акции, които са едва 15% от капитала и
няма интерес към предлагането им на търг.
Вземане от КТБ, млн. лв.
Фонд за гарантиране на влоговете в банки 3700
Топлофикация София ЕАД 90,2
Дунарит АД 84,1
Булгартрансгаз ЕАД 60,3
НУРТС България АД 46,7
Кремиковци АД
(в несъстоятелност) 28,9
Летище София ЕАД 28,6
Мини Марица Изток ЕАД 18,1
Национална електрическа компания ЕАД 15
Български енергиен холдинг ЕАД 14,7
ИЗТОЧНИЦИ
Данни: Фонд за гарантиране на влоговете в България
Прогнозата е от екстраполация и при негативен сценарий за ръста на БВП и влоговете в банковата система сроковете може да са и по-дълги – б.а.
Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2018", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.