Въпреки 'заповедта' на премиера машинно гласуване може и да няма
Машинно гласуване може и да има, може и да няма. Дори и да има машини, ще има и хартиени бюлетини. Какъв тип и с каква защита ще са те - не е ясно.
Въпреки че първоначално идеите за машинно преброяване и/или преброителни центрове бяха харесани от всички партии, те вече са почти отхвърлени. Така накратко може да се обобщят идеите и точките, по които парламентарните партии постигнаха (не)съгласие на срещи, провеждани от януари от работната група за промени в Изборния кодекс. В нея участват депутати от всички партии.
Отпускаме средства за машинно гласуване, макар че не съм убеден, че това ще реши нещо. Това се говори от много време и не искам върху правителството да тегне съмнение, че не желаем, заяви министър-председателят Бойко Борисов на редовното заседание на Министерския съвет преди две седмици.
"Да похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите. Парламентът трябва да уточни ще се дублират ли машинното и хартиено гласуване. Това са близо 13 000 машини. За последните избори бяха към 70 милиона, за президентските е лесно, за парламентарни и местни как ще ги направим?", попита премиерът.
Парламентът трябва да реши ще има ли хартиено, ще се дублират ли, къде ще се съхраняват, ще може ли през седмица да работят, добави Борисов.
Вместо конкретика за правилата, при които да се направи машинното гласуване, се връщаме назад и обсъждаме за пореден път дали да има или да няма машинно гласуване, разказва участник в работната група.
Депутатите от ГЕРБ твърдят, че искат да изслушат всички предложения за законови промени. Идеите, по които се постигне консенсус, трябва да бъдат внесени като проекти за законови промени от името на работната група. Очаква се останалите предложения да бъдат внесени отделно от всяка партия. В ГЕРБ смятат, че трябва да има и машини, и хартиени бюлетини, като предпазна мярка, ако вземе да спре тока по време на избори или има избиратели, които не желаят да гласуват с машини.
ДПС досега нямат нови идеи и предложения по кодекса, въпреки че през юли миналата година поискаха изцяло машинно гласуване без хартиени бюлетини. "Не искаме човешки ръчички да пипат хартийки и да правят манипулации при броенето", каза тогава зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев. Към момента изглежда, че ДПС искат запазване на статуквото. Според действащия Изборен кодекс предстоящият догодина парламентарен вот трябва да се проведе само с машини, освен в секциите с под 300 избиратели по списък. Същото важи и за всички следващи президентски, парламентарни и евроизбори.
"Обединени патриоти" се обявиха против каквото и да е машинно гласуване, но в същото време са изразили готовност да чуят какви предложения имат останалите партии. ДПС имаха идеи за машинно преброяване още в секциите или създаване на преброителни центрове с машини, където да бъдат карани запечатаните урни с бюлетините, като мярка срещу огромният брой грешни и пренаписани секционни протоколи с резултати. Това беше харесано и от "патриотите" и ГЕРБ, но сега не е поставяно на дневен ред.
Така само БСП остана да настоява за изцяло машинно гласуване. Социалистите искат на следващите избори във всички секции в страната с над 300 избиратели да има само машини. Депутатът Крум Зарков e предложил и тип машина за гласуване, която да бъде използвана. Тя се използва в няколко региона в Белгия и има няколко типа запазване на резултатите - в паметта на машината, флаш памет, принтираните бюлетини, резултатите се запазват и в устройство, което чете баркод от бюлетините, преди да бъдат пуснати в урната.
Дори и да не се стигне до спазване на закона и въвеждане на машинно гласуване, което е твърде вероятно към този момент, тъй като Изборният кодекс вече е отворен за промени, всяка от партиите ще предложи други изменения. ДПС ще искат да няма забрана за агитация на майчин език, БСП – избирателните списъци да се изчистят от "мъртви души", а ВМРО ще настоява и селата с жители под 350 души да си избират кмет.