Манол Пейков: ПП-ДБ не изключва да работи с ДПС-Доган и ГЕРБ, но никога с Пеевски и ''Възраждане''

Книгоиздателят и кандидат за депутат от ПП-ДБ Манол Пейков не изключва възможността коалицията му да работи в следващия парламент заедно с ДПС-Доган и ГЕРБ, но при изпълнение на определени условия.

Това стана ясно от интервюто му в „Студио OFFNews“ с водещ Калоян Константинов, където той заяви, че едно от категоричните условия е отричането на „модела Пеевски“. От думите му се разбира, че възможност за съвместна работа има и с ИТН и БСП, но не и с ДПС-Пеевски и „Възраждане“.

Макар да избягваше използването на термина „коалиция“, Пейков очерта евентуалните възможности за съвместна работа по определени точки с партиите в бъдещия парламент, сред които и ДПС-Доган:

„Доган се отрече от Пеевски, но той го създаде. Вярно, че сега къса 9 ката ризи, но е бая трудно да се повярва, че има истински катарзис. При седми подред избори обаче, ако човек е сериозен политик, не е хубаво да отхвърля предварително нещата. Нас редовно ни ядат краката, че гласувахме конституционните промени с Пеевски. И аз им казвам, че това са нашите идеи от години. Седем години по-късно ни се отдава възможност да съберем 160 депутати и да гласуваме за нашите промени. Не ние сме гласували за нещо, което Пеевски е предложил, той дойде и подкрепи нас. Какви са неговите мотиви? Да, той се надяваше да му вдигнат американците „Магнитски“ и да излезе на бял кон, да вземе властта в ДПС, но не стана. Така се случват нещата в политиката.

Аз не мога да си представя да правим нещо в полза на държавата заедно с ДПС-Пеевски и с „Възраждане“. При тях няма ценности, те са изцяло в услуга на чужда неприятелска държава. На другите места има нюанси, има я голямата вина на Доган, която тегне като воденичен камък. Обаче, ако става въпрос за политики, които ще придвижат България напред, и които трябва да се правят съвместно – трябва ли от сега да ги отхвърлим, защото „тоя е гадняр и прави ония неща“? Смятам, че не е редно, че един зрял политик не трябва да го заявява. Трябва да проявява отговорност, когато дойде моментът. Изборът между две злини, особено в патови ситуации като сегашната, за един зрял политик е неизбежен избор. Да, Доган е баща на "модела Пеевски", той се отрече от него и не знаем дали утре няма да ни забие нож в гърба, но въпросът е, че в края на краищата не са важни хората, а моделите. Ние искаме да се освободим от „модела Пеевски“ и това, което той представлява.

„Възраждане“ пък представляват модел на слугинаж на чужда и враждебна на нас държава, от който трябва да се освободим. Вече цялото останало политическо представителство в родния парламент е нюансирано и при определени обстоятелства е възможно да се работи с него. И за определени политики и закони, които ще придвижат България напред.

Ако се търси правителство, то е добре да бъде в някакъв вид на „равно отдалечена експертност“. При всички случаи да се изгради върху определени приоритети. И хората, които участват в него, трябва да застанат зад тях. Например: съдебна система, регулаторите, прозрачността при назначенията. Европа ни гледа и ЕК ни каза, че промените в Конституцията бяха в правилната посока. Конституционният съд, който обаче е под контрола на определена личност, отмени най-важните промени, заяви Пейков в студиото на OFFNews.

Той изтъкна, че ДПС се е разцепило между Доган и Пеевски именно заради появата на ПП-ДБ, които чрез своите антикорупционни дейности и политики, са вкарали прът в колата на партиите от статуквото. В противен случай, те биха продължили да вършат своите дела тайно и на спокойствие.

„ПП-ДБ вкарахме в политиката фактора, наречен интегритет, почтеност. Не че няма сред останалите партии почтени хора, но начинът, по който се прави политика в България, е доста циничен. Ще разкажа една история, която ми сподели лидер от нашата коалиция. Говорели с Бойко Борисов и лидерът на ГЕРБ му казал: „Всеки, като го гледам 20 минути, мога да преценя какво иска. Тебе те гледам вече толкова дни наред и не мога да разбера какво искаш!“

Това е, защото ние искаме абстрактни неща, ние искаме съдебна система, която да е прозрачна, честна. Хората искат един крайшник повече, сиренето да е по-евтино. Ние мислим за голямата картина, че като няма съдебна система, която да контролира престъпниците, се връщаш в Дивия запад, където управляват разбойниците и се гърмят.“

България става по-заможна, но ножицата между бедните и богатите у нас е 8 пъти по-голяма, отколкото в Европа. За да дойде един инвеститор тук, той иска да има работеща съдебна система. Защото иначе се крадат бизнеси, знаем за няколко такива случаи на откраднати френски и други бизнеси за милиони. Като се случи 2-3 пъти инвеститорите започват да ни избягват, а кадърните българи да напускат“, допълва Пейков.

Той даде и повече контекст за т.нар. „сглобка“ с ГЕРБ по време на последния редовен парламент, като изтъкна, че се е случила най-вече заради войната в Украйна. Тогава ПП-ДБ и самата България е трябвало да направят цивилизационен избор, за да не оставим външни сили да изберат вместо нас.

От всички представени в парламента тогава партии, ГЕРБ е била единствената, която споделя евроатлантическата насока, която ще ни постави в лагера на Запада и на страната на Украйна. Всички останали партии са били по-скоро в обратния лагер. А неутралността не е била вариант, тъй като тогава сме щели да бъдем вкарани в друг лагер от други хора. Пейков даде примера с разделянето на Европа от Сталин и Чърчил на една салфетка, където двамата поделят континента на сфери на влияние. Именно там Сталин поисква България да остане под влиянието на СССР, докато Запада взима Гърция и прочие. Според Пейков, Русия и до ден-днешен иска да присламчи България към себе си, тъй като я смята за своя територия.

Издателят сравни настоящата политическа среда в България с книгата на Алеко Константинов – „Бай Ганьо прави избори". Той коментира, че от началото на войната в Украйна литературният вкус на българите се е променил. Преди се е продавала повече художествена литература, докато сега преобладават книгите за политика, история и сходни теми, които обясняват света около нас, тъй като случващото се е доста объркващо и дори отчайващо на моменти.

Пейков даде пример с поредицата „Памет“, която издателство „Жанет-45“ публикува. Като конкретен пример бе изтъкната книгата на руската журналистка Елена Костюченко, в която тя публикува свои очерци от съвременна Русия, писани преди в забранената вече опозиционна руска медия „Новая газета“. В книгата тя описва материалната мизерия и духовна нищета, която тегне над всички части на страната, рисувайки тъжна картина на своята родина.

Издателят подчертава, че ако искаме да разберем в какво ще се превърне България, ако попадне изцяло под влиянието на Москва – това е книгата, която трябва да прочетем.