БНБ сезира Брюксел за поправките "КТБ" на БСП

Управителят на Българската народна банка Иван Искров сезира Европейската комисия и Европейската централна банка за поправките в Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесени от Михаил Миков и група депутати от БСП, съобщи пресцентърът на Централната банка.

Те бяха внесени в деловодството на Народното събрание на 12 ноември и предвиждат всяка банка да внася 0.5% от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна основа, във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. При недостиг във фонда годишната вноска да бъде завишавана до 2% от общия размер на влоговата база за срок от 3 г. и фондът да има право да изисква банките да я превеждат авансово, предвижда още проектът. Според текстовете му ако и в този случай има недостиг, той трябва да бъде покрит от БНБ до 10 дни чрез кредит за фонда от управление "Банково" и от резерва. Проектозаконът разрешава за попълването на фонда да става и чрез заеми от български и чужди банки.

Внасянето на проекта бе провокирано от проблема с големия недостиг на средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Недостигащите средства за изплащането на гарантираните влогове в КТБ е 1.7 милиарда лева.

Иван Искров днес е изпратил писмо до председателя на парламента Цецка Цачева, в което казва, че "законопроектът няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро „регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда".

Напротив - пише Искров - приемането на законопроекта ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (EЦБ), както и рискове за финансовата стабилност на страната.

Според него приемане на законопроекта няма да елиминира опасността от натоварването на бюджета с определени разходи, защото евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) от страна на Правителството ще представлява финансова трансакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската (ESA 2010) методология.

Законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на принципите на валутния борд, пише още Искров.

Той е в разрез и с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите – членки на Европейския съюз (EC), се казва в писмото му.

В писмото се подчертава, че "законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната".

Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към ФГВБ, би довела най-малко до две негативни последици. Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката, пише Искров.

"В заключение на това, не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България.
С оглед на всичко посочено по-горе управителят на централната банка информира председателят на Народното събрание, че БНБ изпраща внесения законопроект на вниманието на Европейската комисия – в качеството й на институцията, отговорна за спазването на правото на ЕС – а така също и на Европейската централна банка", се казва още в писмото от Искров до Цачева.

В същото време днес бюджетната комисия в парламента прие поправки в същия този Закон за гарантиране на влоговете в банките, предложени от Министерския съвет.

Те предвиждат: влоговете, прехвърлени чрез цесия след поставянето на КТБ под специален надзор от БНБ да не са гарантирани и да не се изплащат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките; вложителите с привилигеровани лихви да нямат вратичка, чрез която да поискат изплащане на гарантираната по закон сума - 100 000 евро (196 000 лева); Фондът за изплаща гарантираните вложения чрез повече от една банка; МС да може да предостави заем на Фонда в размер до 2 милиарда лева с цел покриване на недостига на средства в него и да няма изискване за разрешение от Народното събрание; влоговете на бюджетните организации в КТБ да се трансформират във вземане на Министерството на финансите и да им бъдат възстановени за сметка на средства от централния бюджет в БНБ до 1 февруари 2015 г.