Преговорните условия

Избирателите се произнесоха. Изборните резултати показват, че липсва широка подкрепа за конкретно политическо решение на кризата, в която се намира България. Избирателите казаха, че предпочитат да подкрепят партиите, на които симпатизират, а не да гласуват стратегически, за формирането на мнозинство и конкретен кабинет. В резултат от това, парламентът изглежда толкова фрагментиран, колкото и самото ни общество. Нямаме общи цели, не споделяме общи идеи за решение, но сме еднакво убедени в това, че кризата се задълбочава.

Кампанията свърши, време е за поемане на отговорност за политически решения. ГЕРБ лансира модел на широки политически консултации за формиране на правителство. Въпреки че спечели най-много места в парламента, партията отново е изправена пред задачата да формира мнозинство. За разлика от 2013 година, днес това изглежда още по-трудно. Както и през 2009 година, когато ГЕРБ предложиха едни и същи условия за партньорство на Синята коалиция, РЗС и Атака, партията на Борисов отново предпочете да преговаря с всички, вместо да изрази предпочитание към Реформаторския блок. Проблемът е в това, че поне засега, ГЕРБ продължават да мислят задачата си като съставяне на партиен кабинет, а не за осигуряването на необходимата парламентарна подкрепа за конкретен политически дневен ред.

Този дневен ред почти изцяло е формиран от кабинета Орешарски и се определя от необходимостта от управление на щети и „гасене на пожари”. Независимо от предизборните си декларации, всички политически сили би трябвало да си дават ясна сметка, че поне през първата година на този мандат ще бъдат принудени да разчистват и кърпят след разгромния провал на предишния парламент. Едва след това и само доколкото е изпълнено това условие, би могла да се реализира една или друга управленска програма. Но, преговорите могат да имат смисъл само ако са насочени към постигането на съгласие по определени приоритети. Именно в това е най-голямата отговорност на ГЕРБ, които предпочетоха да водят разговори с всички.

Необходимо е да бъде постигнато съгласие и подкрепа за следването на един непосредствен, краткосрочен дневен ред, в рамките на следващите няколко месеца. По всичко изглежда, че консултациите ще бъдат водени в условия на целенасочени външни и вътрешни усилия за провал. Русия си позволи да коментира българските позиции по отношение на отбранителната ни политика, първо на неформално, а след това и на официално ниво. Провалът на про-руските партии на парламентарните избори – преди всичко Атака и БСП, но и на част от сателитните комунистически и националистически формации, за пореден път потвърди волята на мнозинството от българските граждани за запазване на европейската идентичност на България. За втори път след европейските избори, българските избиратели подкрепиха в по-голяма степен евро-атлантическата ориентация на страната си, срещу опитите на Русия за целенасочена дестабилизация на България.

Подготвят се поредните протести. Целта е увеличаване на напрежението в периода на формиране на следващото управляващо мнозинство и преди всичко – блокиране на възможността за постигане на съгласие около ясен дневен ред, встрани от евразийските амбиции. След като не успяха да спечелят подкрепата на българските граждани, българските защитници на доктрината Путин ще се опитат да усилят негативните ефекти на политическата криза. Залозите са много високи и през следващите дни можем да бъдем свидетели на целенасочени провокации. Техните сценаристи ще се опитат да създадат представата за нарастващо социално напрежение, за непоносимост и безнадеждност. Теренът за това се подготвяше внимателно в привидното „тихата” предизборна кампания, но спектакълът може да започне именно сега, когато предстои да се реши съдбата на първия проучвателен мандат.
Първият проблем, по който трябва да бъде постигнато политическо съгласие е актуализацията на бюджета за тази година. БСП, АБВ и Атака вече изразиха категоричното си мнение срещу подобна актуализация. ДПС заяви частична подкрепа за актуализация, а останалите политически партии все още не са се позиционирали. Подкрепата за необходимостта от актуализация на този бюджет не е въпрос на експертиза, а на здрав разум, но темата за размера на външния дълг на страната може да се окаже първият сериозен проблем пред бъдещото мнозинство.

Реформаторският блок настоява на ограничаване на разходите и увеличаване на дълга, (ако това е напълно неизбежно) само в рамките на европейската норма на дефицит. ГЕРБ смятат, че дългът трябва да се увеличи, дори и над този праг, за да бъде гарантирана консолидацията на бюджета. Патриотичният фронт и ББЦ все още не са изразили становище по този въпрос, а тази подкрепа ще трябва да се формира още в самото начало на преговорния процес.

В пряка връзка с темата за дълга са въпросите за стабилността на банковата система. Дори и темата да се определя като „КТБ”, няма съмнение, че от поведението на държавните институции по този казус, ще зависят параметрите на банковата стабилност през следващите години. Ако по този казус партийното надскачане надделее над политическия разум и финансовата дисциплина, съществена част от следващите теми от дневния ред на преговорите могат да изгубят значението си.

В следващите 45 дена новото правителство трябва да подготви и внесе в Народното събрание проекта на бюджет за 2015 година. Всяко забавяне спрямо закона за държавния бюджет, може да окаже съществено негативно влияние върху развитието на редица сектори. „Партийно-експертното” управление на БСП с подкрепата на ДПС и Атака, остави напълно неизпълним бюджет за 2014 година и нереалистична бюджетна прогноза за следващите години. Преодоляването на това „наследство” ще изисква решителни и непопулярни действия, политическата подкрепа за които изглежда трудно постижима в следващия парламент.

Одитът на служебното правителство показва съществени дефицити в почти всички сектори. Няма средства за подготовка за зимата, общините се намират в изключително затруднено положение, а времето за оползотворяване на европейските средства изтича. Предстоят плащания по „Велчевия дълг”, а все повече бюджетни системи са заплашени от практическо блокиране поради липса на финансиране. Политическият дебат за необходимите реформи е изключително важен, но преди и едновременно с него, българският дневен ред налага предприемането на незабавни мерки, които да намалят поне отчасти социалната цена за българските граждани.

Освен този, непосредствен дневен ред, формиран през необходимостта от преодоляване на щетите, които нанесе на България предишното управление, има и друг хоризонт, по който трябва да бъде постигнато категорично съгласие между политическите субекти, които поемат отговорност за управлението на България. На 7 август 2014 година България подписа Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 година. В него са заложени конкретни цели и резултати, които трябва да бъдат постигнати, но преди всичко – в него са заявени реформите, които България поема ангажимент да направи през следващите години. Независимо от продължителността на следващия мандат, бъдещото управляващо мнозинство и неговото правителство трябва категорично да гарантират спазването на поетите ангажименти. От това ще зависи както привличането на европейските средства, така и ефективното използване на българските ресурси.

Успехът на преговорния процес зависи от готовността, както на ГЕРБ, така и на останалите партии, да направят крачка встрани от партийната писта. Оптималната формула за съставяне на мнозинство и правителство през следващите дни е програмно правителство, съставено с мандата на ГЕРБ и подкрепено от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Според окончателните резултати, обявени от ЦИК, трите формации постигат необходимото аритметично мнозинство, но повече от когато и да било политическата аритметика не е достатъчна основа за успешно управление. Необходимо е постигането на съгласие по дневния ред на българските граждани, а не трудно партийно споразумение за разпределение на постове.

На пролет, ако минимално необходимото съгласие е започнало да дава резултати, ще бъде необходим нов кръг от преговори за това в каква посока трябва да се продължи, но днес най-важното е постигането на съгласие по един минималистичен, непосредствен дневен ред, който би могъл да спечели малко време и доверие за неизбежните реформи.