Джон Малкович: ''Същият съюз на българските писатели, който забрани Георги Марков ли ме критикува''

Народният театър покани журналисти на среща с големия актьор Джон Малкович, който поставя с трупата на театъра "Оръжията и човекът" на нобелиста и ирландски драматург Бърнард Шоу. Както OFFNews писа, наскоро Съюзът на българските писатели изрази възмущението си както към избора на пиеса, така и към избора на режисьор, които театърът е направил. По някакъв много странен начин започна и самата среща с журналисти. Тонът, с който те са се научили в последните години да задават въпросите си - с упрек и в упор, беше в началото прокурорски, а въпросите поставиха госта в неудобното положение да обяснява що е то изкуство и каква е разликата между художествената измислица и реалността. Играя нацистки убиец в една пиеса, който е швейцарец. Играл съм тази пиеса и в Швейцария. Как мислите, дали на някого в Швейцария му е хрумнало да се обиди от моята роля? В този дух започна разговорът. Фин, спокоен и въздържан, Малкович търпеливо отговори на всички въпроси.

В срещата се включиха още директорът на Народния театър Васил Василев и актьорският състав на спектакъла – Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов, Ненчо Костов, Пламен Димов и Константин Еленков.

"Аз съм тук, защото съм имал невероятния късмет да работя с актьори през своята кариера, които са израснали в България. Те са невероятни и фантастични. Когато дойдох да играя тук преди година и половина, бях попитан дали имам интерес да режисирам в София. Разбира се, бях наистина поласкан и това е заради страхотните ви актьори."

Малкович, който е израснал в Чикаго и има театрално образование е бил част от прочутата Steppenwolf company, в която е и българинът Ясен Пеянков.

В един идеален свят Малкович нямаше да заеме първите страници по вестниците в България, защото билетите за неговата постановка "В самотата на памуковите полета" са изключително скъпи, но се разпродадоха за минути или защото поставя американската антивоенна пиеса на Бърнард Шоу "Оръжията и човека", в която има и българска героиня... И която един казионен съюз, (който се движи от много странни подбуди, щом вместо да се гордее - громеше и носителя на "Букър" Георги Господинов) е решил да анатемоса.

В един идеален свят Джон Малкович, носител на най-различни международни награди и отличия, и великолепен актьор нямаше да трябва да влезе в оправдателен режим пред шепа български журналисти. Но именно това се случи днес. Мечтая за медийна (и политическа) класа, която би се възхищавала и радвала, че актьор от такъв ранг е дошъл у нас, би любопитствала за многобройните му роли в киното, за метода му на работа, за разликата между американския и българския театър... „Не мога да направя нищо друго, освен да се развеселя от твърдението, че бих дошъл тук да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не би била особено интелигентна идея“, лаконично каза той.

"Въпросът тук обаче е за цензурата. Знаете ли кой е измислил думата "дезинформация"? Сталин. И знаете ли защо? Защото мислел, че звучи френски. Аз не знам кои са тези хора, какво казват, (СБП, бел. а.) не е моя работа какво казват. Моя работа е да поставям пиеси."

Искра Ангелова: Скъпи г-н Малкович, нека ви извадя от този обяснителен режим, защото е такава чест, че сте тук и поставяте пиеса с актьорите от трупата на Народния театър. Имала съм удоволствието да подготвям интервю с вас преди 20-тина години, докато работех в CBS, беше на жива връзка, за великолепния ви филм "Да бъдеш Джон Малкович". Ние живеем в цензура всеки ден, вие сте дошъл в една посткомунистическа страна, в която нас непрекъснато ни цензурират и ни мачкат, доносничат срещу ни и всеки ден ни напомнят, че всички сме равни - това е положението, ние сме свикнали (или не сме, въпрос на избор). Днес обаче искам да ви попитам как коментирате националистичните, псевдо-патриотични движения, които са завладели целия свят и които го превземат? Същите тенденции, които стоят в основата на писмото на малкия писателски съюз. Това е една много лоша, много порочна и много жалка тенденция. Нацистка, сталинистка ако искате посока на движение на махалото. Какво ще се случи със света след 10 години, ако националистите го превземат? Това е голям проблем тук, в тази страна - патриотичното движение у нас дори не е българско, защото се финансира от Русия? Много интересно е, че поставяте тъкмо тази пиеса в България, днес, у нас. Докато светът е разтресен от поне две големи войни...

Джон Малкович: Аз не бих могъл да обобщя така. Различни причини движат историята в различните страни и техните специфики предопределят движението на историческите събития във всяка една от тях. За съжаление мисля, че много хора в различните страни не вярват на онова, което казват техните политици. Не вярват на това, което  казват хората в медиите. Но аз въпреки това не вярвам в цензурата. Хората могат да говорят каквото пожелаят. Могат да лъжат. Могат да казват неверни неща - дори президенти на САЩ, на Франция или на Великобритания често говорят неистини. Онези, които плащат на медиите - често лъжат. Да, по света има ужасно много хора, на които трябва да се търси отговорност за онова, което казват. Аз нямам никаква идея как обаче да се адресира този въпрос в този момент. Големият американски писател Уилям Фокнър е казал нещо изключително за войната: "Нито една война не е спечелена. Тя дори не е водена. Всичко се случва на полето на човешката глупост и отчаяние."

„Вероятно за мое добро аз не се интересувам от това, което хората мислят за мен. Интересувам се от това да правя добър театър и мисля, че „Оръжията и човекът“ е една много хубава пиеса. Режисирал съм я на „Бродуей“ през 1985 година и спомените ми оттогава са, че това е един много забавен и докосващ текст“, добави Малкович.

„Аз не съм голям почитател на Бърнард Шоу, но изключително много харесвам тази пиеса, защото осмива идеализираната любов и има много силни твърдения за безсмислието на войната. Действието се развива в България, защото, както самият автор е казвал, той е търсил държава, за която не много хора знаят тогава. Той самият не е имал никакъв интерес към България, нито е знаел някакви конкретни факти за войната. Той никога не е казвал, че това е истинска история, и че всичко в нея е вярно“, каза Джон Малкович. Той определи пиесата като абсурдистка.

По думите му има много текстове, срещу които много хора биха имали възражения: „Жана д'Арк би могла за възрази срещу много текстове, писани по неин адрес, както и Великият инквизитор. Аз самият нямам право да цензурирам Бърнард Шоу по никакъв начин. Играл съм, режисирал съм и съм поставял в 47 държави, и за първи път ме молят да цензурирам текст. Като артист не мога да си позволя да го направя“.

Искра Ангелова: Вие имате театрално образование от Илинойс, ако не се лъжа, вие идвате от театъра - има ли големи разлики в метода, по който работят българските актьори и американските, как мислите? Тук ние имаме много голяма почит към метода на Станиславски, към руската школа и общо взето нашите актьори са възпитани по нея. Как правите мост между тези две системи. Как работите с българските актьори?

Джон Малкович: Ако не бях работил и преди с български актьори щях да съм много изненадан от огромното количество талант, което срещам тук. Актьорите ви са фантастично добре обучени, правят интересни и провокиращи избори, дават на режисьора огромно количество различни опции, от които да избира. И са много, много забавни. Което е много полезно в една комедия.

Всички тези актьори минаха през много проби и са много добре обучени. Мисля, че една голяма разлика между българските актьори и по-специално - актьорите в тази трупа и да кажем американските актьори, която намирам за особено интересна е, че например Ненчо играе в 15 пиеси. Гледах го във "Венецианския търговец", "Съзвездия", "Моби Дик", "Калигула", отиде във Варна да играе "Цар Лъв". Американски актьор това ще го играе за цялата си кариера. Особено пък, ако стане част от каста на сериал - тогава може и никога да не се върне в театъра. И това е много различно. И дори един човек да има истински живот и кариера в театъра, което е много трудно в Америка - пак няма да може да изиграе толкова много неща по едно и също време. Те тук правят толкова широк спектър от неща, че това е много впечатляващо, много конструктивно, много важно, за да да поддържа актьора във форма. За да може да прекосява жанрове и различни видове персонажи, да държи, да поддържа няколко представления. А аз за две години правя (или играя) една пиеса. Но ние играем една и съща пиеса осем пъти седмично. И може би можем да направим 20 максимум за една година - т.е. да играем една пиеса 20 пъти. Но пиесата може да продължи да се играе с години. Така че това е една голяма разлика в обучението и образованието.

Малкович разказа за текст, над който работи и който е адаптирал от роман на аржентинския писател Ернесто Сабато "Доклад на слепите", премиерата е била в Южна Корея. Романът се казва "За героите и гробниците".

"Това е един монолог, изказан от един луд, който е патологичен лъжец, много забавен. Той е достоен за презрение на много нива, но и удивителен. Той има теории за съществуването на Бог - около 10. Аз избрах три. Първата - Бог не съществува. Втората - Бог съществува, но е копеле. Трета - Бог съществува, но от време заспива и неговите кошмари са нашето съществуване. Имахме много добро предложение - да играем в една много религиозна държава. Но говорихме с моята сътрудничка и се оказа, че те искат много големи промени в текста. Дали тези промени имат нещо общо с някои от тези реплики, попитах и се оказа, че те визираха точно тези реплики. И разбира се, аз избрах да не играя тази пиеса там. Защото не е моя работа да цензурирам Ернесто Сабато. Изобщо мисля, че цензурата е много лоша идея.

А тази пиеса ("Оръжията и човекът", бел. а.) е много забавна и съм изненадан от културния гняв, който тя предизвика."

Искра Ангелова: Само да ви дам малко контекст по темата, която се дискутира тук - същият Съюз на българските писатели, същият, който цензурира Георги Марков е против най-награждавания ни и признат световно български съвременен писател Георги Господинов, който тъкмо спечели наградата "Букър" за неговия великолепен роман. Просто да знаете кой кой е. И все ми се струва, че става дума за завист и за политика. Едновременно. Изобщо не им обръщайте внимание. Вие така или иначе го правите.

Джон Малкович: Да, не им обръщам. Защото не това ми е работата. Моята работа е да поставям пиеси. А хората имат най-различни мнения. Интересното е, че тук те имат мнение преди дори да са гледали представлението. Преди две години играх в една пиеса във Варна, то беше по-скоро опера. И аз играх Джак Унтервегер, известен австрийски сериен убиец, който по случайност е и журналист. Когато играя тази пиеса, това не означава, че вярвам, че всички журналисти са серийни убийци или че всички австрийци са такива, нали? Хората могат да казват най-различни неща. Аз играя в една пиеса "Музикалния критик", която се състои от най-отвратителните неща, писани някога за най-чудесните класически шедьоври. Абсолютно ужасяващи. А музиката е райска, велика. Така че оставям хората да говорят каквото пожелаят. Това е тяхно право.

...

Билети за постановката можете да откриете ТУК.

Припомняме ви и комедийния и точен коментар в "Петминутката на омразата", който колегата Манол Глишев пусна по темата в подкаста на OFFNews.