Пациенти и лекари отново алармират за недостъпна биомаркерна диагностика при онкоболните

Промените в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. и недостатъците в сега съществуващата нормативна уредба лишават пациентите от достъп до биомаркерна туморна диагностика, заплащана с публични средства.

За това, за пореден път, предупреждават пациентски организации и експерти, които коментираха промените в реимбурсирането на специализираното изследване на пресконференция с тема "Ракът може да бъде контролиран. Бюрокрацията - не!".

Малко статистика

През 2024 г. НЗОК е платила общо над 1,35 млрд. лв. за лечение на злокачествени заболявания и за лечение на лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни операции. От тях над 1 млрд. лв. е сумата само за онкологичните лекарства. Парадоксалното е, че тези скъпоструващи иновативни терапии се отпускат само и единствено при наличие на резултат от проведено биомаркерно изследване.

На този фон обаче смъртността от ракови заболявания в България е увеличена в сравнение с другите държави от ЕС. Междувременно България продължава да бъде единствената държава в ЕС, в която биомаркерната диагностика при онкологичните заболявания не се заплаща с публични средства, а паралелно с това нито една от задачите, заложени в приетия през януари 2023 г. Национален план за борба с рака, не се изпълнява.

Недомислици

Боряна Ботева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, припомни, че в бюджета на НЗОК за 2025 г. са били предвидени 5 млн. лева за биомаркерна диагностика, но поради тромавите и недобре работещи административни процедури до момента здравната каса не е платила за нито едно изследване. Проблемите с достъпа до тази животоспасяваща диагностика ще се прехвърлят и през 2026 г., защото за пореден път в бюджета на Касата предвидената сума (5 млн. лв.) попада в перото за медицински изделия, а не за медико-диагностични дейности, което не е работещо решение.

Митичният антираков план

Гергана Богданова, изпълнителен директор на фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“ постави въпроса с достъпа до биомаркерна диагностика в контекста на реализацията на Националния план за борба с рака, приет в началото на 2023 г. и неговите цели, които засега очевидно не са обект на здравните политики. Достъпът до модерна диагностика е залегнал в Цел 4 на Националния план, като биомаркерната диагностика е посочена като част от патохистологичната и молекулярна диагностика. Тя е комплексна лабораторна дейност и следователно остойностяването ѝ в бюджета на НЗОК като „медицинско изделие”, а не като „медицинска дейност”, противоречи на националната онкологична стратегия и европейските стандарти и принципите на персонализираната медицина.

Куха или работеща процедура

Адв. Силвия Величкова, представител на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, и адв. Таушанов, председател на Българска асоциация за закрила на пациентите, които са предишен и настоящ представители на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК, отбелязаха, че Амбулаторна процедура №43, която определя провеждането на специфични изследвания при пациенти с онкологични заболявания, трябва да бъде допълнена и прецизирана, за да може да се превърне от куха и неработеща в работеща такава. Те допълниха, че всички многократно отправени предложения от пациентските представители, подавани към институциите и всички заинтересовани страни, до момента не са намерили разбиране и са били пренебрегвани предложенията на пациентските застъпници, които са подавани към институциите многократно без изобщо да бъдат отчетени.

Недофинансиране

Експертите в лицето на медицинските онколози д-р Марчела Колева (Съвместна онкологична национална мрежа) и д-р Росица Кръстева, патологът д-р Цветомир Гарев, молекулярните генетици д-р Любомир Балабански (Съвместна онкологична национална мрежа) и д-р Антоанета Тончева (Сдружение „Общност МОСТОВЕ“), както и юристите, се съгласиха, че създадената наскоро нова Амбулаторна процедура №50, която регламентира секвенирането от следващо поколение (NGS) при пациенти с новодиагностицирани онкологични заболявания, не покрива единичните биомаркерни изследвания, от които се нуждаят около 80% от пациентите, недофинансирана е (би покрила едва около 1 000 пациента/ годишно) и дискриминира пациентите с вече доказано онкологично заболяване и с рецидив.

Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и приятели, обърна внимание на редица въпроси, които институциите отбягват и попита защо институциите подхождат с такова видимо „невежество” към решението на тези проблеми и кой в България не иска болните от рак да бъдат лекувани правилно и да живеят толкова, колкото позволяват достиженията на съвременната медицина. Тя попита и защо се избягва обсъждането на парадокса от сравнително ниска заболеваемост от рак в България (за ЕС) и най-високата смъртност (за ЕС) на фона на публичните разходи от порядъка на 1 млрд. лв.

Д-р Геров допълнително подчерта, че прецизната биомаркерна диагностика на ниво имунохистохимия като първи етап е ключова и чак на следващо ниво идва приложението на допълнителните генетични тестове на туморната тъкан.

Участниците в пресконференцията се обединиха около исканията и на лекари, и на пациенти, че биомаркерната диагностика трябва да е финансирана и остойностена като медико-диагностична дейност в бюджета на НЗОК за 2026 г.

Те подкрепиха исканията на пациентските застъпници всички амбулаторни процедури, по които тя ще се провежда, "спешно да бъдат адаптирани и прецизирани като алгоритъм, за да не бъдат дискриминирани пациентите и за да могат лекарите да свършат по най-добрия начин работата си, а именно – да лекуват". 

Следете новините ни в GoogleNews