Пазете медицинската си документация, в е-досието често е непълна, съветва семейният лекар д-р Елена Драгушева

С въвеждането на електронния регистър (НЗИС) през последните години значително се подобри съхраняването и споделянето на информацията от здравното досие между лекарите. Новият общопрактикуващ лекар би трябвало да има достъп до рецептурната книжка, издаваните рецепти за лекарства, както и до имунизационния календар с ваксинациите при децата.

„За съжаление често откривам, че информацията там е непълна. Поради това съветвам пациентите да не разчитат изцяло на електронното медицинско досие, а да поддържат и своя изрядна медицинска документация“, казва д-р Елена Драгушева, общопрактикуващ лекар в София.

Възможност за смяна

От днес до края на месеца е вторият период през годината с възможност за смяна на избрания личен лекар, която е разрешена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през юни и декември.

При преместване в друго населено място пациентът се прехвърля към нов избран семеен лекар целогодишно, а извън сроковете има възможност за индивидуална процедура с одобрение от НЗОК, уточнява лекарката. Необходимо е да се попълни и подпише формуляр за избор на нов лекар. Това може да стане и онлайн с електронен подпис.

„Моята препоръка е при избор на общопрактикуващ лекар записването да се извършва лично и на място, защото директният контакт е важен за изграждането на доверие между лекаря и пациента“, казва д-р Драгушева.

Претовареност пред кабинетите на семейните лекари, липса на гъвкав график и достъп, включително и за онлайн консултация, са сред най-честите причини за смяна на личния лекар според споделено от пациенти.

„Всички работещи в сферата на медицината сме много претоварени, а семейните лекари са и недостатъчен брой, но всеки пациент изисква да му бъде отделено време и внимание, което е ключово за добрата връзка и доверието“, обяснява семейният лекар.

При избор на нов ОПЛ обичайно прехвърлянето в пациентската листа на лекаря се извършва няколко дни след изтичане на съответния месец. Важно е пациентите да знаят, че от момента на избор на нов семеен лекар те могат да се обръщат към него за медицинска помощ. Могат да го посещават практически веднага след новия избор, но преди да изтече месецът той няма достъп до електронното медицинско досие.

Това затруднява работата при пациентите с хронични заболявания, при издаване на рецепти за лекарства и медицински изделия, заплащани от НЗОК. Ако пациент се регистрира при нов ОПЛ в началото на месеца, но има нужда от рецепти по НЗОК в рамките на месеца, лекарят трябва да изпрати предварително неговия формуляр за избор до Здравната каса с молба той да бъде включен в пациентската листа.

С внимание към профилактиката

„В работата си наблюдавам, че пациентите много често не обръщат внимание на „малките сигнали“ на тялото си. Профилактичната дейност често не се извършва целенасочено или просто е формална. Много рядко пациент ще дойде директно за профилактичен преглед в кабинета ми, което е голям пропуск в грижата за здравето“, казва д-р Драгушева.

Профилактичните прегледи трябва да станат рутинна практика в ежедневието на българите. Препоръките на Здравната каса са за профилактични дейности според пола и възрастта. Включват изследвания на кръв и урина, ултразвук или мамография на млечни жлези, цитонамазка и преглед при АГ, туморен маркер за простатата при мъжете.

„Съвременните тенденции, подпомогнати от възможностите на новите технологии, са за много допълнителни скринингови тестове, които засега не са в пакета на НЗОК. Препоръчва се например изследването за HPV постепенно да допълни сегашната цитонамазка в скрининга за най-честите онкологични заболявания при жените, асоциирани с папилома вирус“, допълва семейният лекар. Друга препоръка на д-р Драгушева към всички мъже над 50 г. е да направят скрининг за новообразувания на дебелото черво независимо дали имат конкретни оплаквания.

„Родителите са много загрижени и се тревожат, когато детето има остро заболяване. Същевременно често пропускат бавнопротичащи и хронични състояния, които засягат опорно-двигателния апарат, походката и стойката на подрастващите“, отбелязва лекарката.

Това е предпоставка за развитие на изкривявания на гръбначния стълб и ще окаже влияние върху целия организъм в бъдеще. Затова тя обръща внимание при профилактични прегледи на подрастващи за състоянието на гръбначния стълб и потенциални вреди от развитието на сколиоза и кифоза. Друг проблем е очното здраве, което често се пропуска в профилактичната грижа, а се отразява на концентрацията и работоспособността на детето в училище.

„Като специалист приветствам разширяването на профилактичната грижа и в пакета дейности, покривани от здравната каса. От 2022 г. са разширени кръвните изследвания с включени по-широки биохимични изследвания като чернодробни ензими, пикочна киселина, липиден профил, както и скринингово изследване за вирусни хепатити B и С“, казва още д-р Драгушева.

Удължен е срокът за медицинското направление за ехография на млечни жлези от 30 на 60 дни, което дава възможност на повече жени да го извършат и да бъдат прегледани профилактично за новообразувания на млечните жлези. При децата също има разширени възможности за кръвни изследвания на 7, 10, 13 и 16-годишна възраст. С оглед на развитието на метаболитни заболявания при подрастващите се изследват скринингово кръвна захар, триглицериди и холестеролов профил.

Ваксинопрофилактика

Позитивни промени има и във ваксинопрофилактиката.

От 2025 г. е въведена промяна в пневмококовата ваксина – от 10-валентна преминахме към 15-валентна ваксина, която също се осигурява от държавата. Вече има възможност да бъдат имунизирани и момчета срещу заболявания, свързани с HPV по национална програма, а не както беше досега – ваксината да е безплатна само за момичета. Това е голям успех и ще позволи да се разшири имунизационното покритие у нас, обяснява д-р Драгушева.

Обсъжда се и въвеждането на имунизацията срещу варицела в задължителния календар, което ще я направи достъпна и безплатна за всички деца. Масовото й приложение ще доведе до значим спад в заболяемостта и ще намали усложненията и за децата, и за техните родители, казва още семейният лекар.

Д-р Елена Драгушева e завършила Медицинския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски през 2016 г. с пълно отличие и награда „Златен Кадуцей“. Придобива специалност „Обща медицина“ през 2020 г. През 2023 г. защитава докторска степен с дисертационен труд по инфекциозни болести на тема „Постваксинален имунен отговор при хора, живеещи с HIV“. В периода 2017 - 2024 г. д-р Драгушева е асистент на български и чуждестранни студенти медици в Медицинския факултет към СУ. Към момента работи като семеен лекар на деца и техните родители в практиката си „Меона Мед“ с 3 отделни локации. От март 2025 г. е зам.-директор по лечебната дейност на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ – София.

Следете новините ни в GoogleNews