56% от лекарите у нас са били жертва на агресия, 41% от българите смятат, че сами са си виновни

Над половината от лекарите у нас (56%) са ставали жертва на вербална агресия по време на работа. Други 7% твърдят, че срещу тях е имало физическа агресия. Същевременно 41% от българите споделят мнението, че лекарите сами са си виновни за отношението към тях.

Това показват резултатите от проучване на Изследователски център "Тренд" за обществените нагласи спрямо насилието над лекарите. Резултатите бяха представени от Димитър Ганев на форума „Медици на прицел. Как се лекува болното доверие?“. Събитието е част от Националната кампания на Българския лекарски съюз (БЛС) срещу насилието над медици "Пребори гнева".

Участниците в проучването посочват като водещи причини за проявите на агресия от страна на пациентите: липсата на уважение към лекарското съсловие (68%), емоционалния стрес сред самите пациенти (62%) и употребата на алкохол или наркотици (40%). 41% от българите споделят мнението, че в някои случаи лекарите сами са си виновни за проявената спрямо тях агресия.

В същото време обществото има свръх очаквания към медиците. Общо 83% от участниците в проучването са по-скоро или напълно съгласни с твърдението, че лекарите са длъжни да взимат безпогрешни решения, 80 % смятат до някаква степен, че лекарите са длъжни винаги да са на разположение и да реагират незабавно, а 74% – че са длъжни да предоставят незабавни решения на сложни проблеми.

Над половината от участниците очакват лекарите да знаят всичко по всеки въпрос, а 48 на сто очакват лекарите да жертват личното си време за грижата за пациентите.

Агресията в цифри

Осем дисциплинарни производства е образувала прокуратурата през първото тримесечие на 2025 г. за нападение срещу медицински лица, отчете председателят на УС на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов при откриването на форума. През 2023 г. производствата са били 16, през 2024 г. има спад до 10 производства. Наложените наказания за първото тримесечие на тази година са 4, през 2024 г. са били 13 (предимно условни), през 2022 - 17, от които само 4 са ефективни, съобщи д-р Брънзалов. По думите му сключеното споразумение с прокуратурата, създаденият механизъм за подаване на сигнали и проведените обучения за справяне с агресията на работното място дават резултат.

"Добрата новина е, че за този период нямаме нито един изгубен човешки живот на медик вследствие на нападение. Няма и нито едно оправдано лице, след като му е било повдигнато обвинение", коментира председателят на БЛС.

Полицейската статистика показва, че през 2023 г. за нападение над медицински лица са регистрирани 96 престъпления. През 2024 г. те са 99. За периода от първи януари 2025 г. до 10 септември те са 75. Това съобщи заместник-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров.

Зам.-министърът очерта и критичните райони, в които има концентрация на нападенията над медици - Русе, Велико Търново, Враца и Видин. Тодоров посочи, че има връзка между натовареността на спешната помощ и случаите на агресията. По думите му най-често нападателите са от социално уязвими групи, с нисък икономически статус и образователен ценз.

Агресията и системата

Насилието над медици, било то физическо, вербално или психологическо, не е решение на нито един въпрос, заяви министърът на здравеопазването. Агресията не само, че не лекува, а подкопава устоите на здравната система, засяга пряко отношението лекар – пациент. Инициативата на БЛС "Пребори гнева" не е формален знак на съпричастност към проблема. Тя е гласът на медицинската общност в България и призив за разбиране и уважение към труда на работещите в сектора и за издигане и защита на техния авторитет, заяви министърът на здравеопазването Силви Кирилов.

В приветствие до участниците във форума управителят на Националната здравноосигурителна каса Петко Стефановски категорично осъди всички форми на агресия и посегателство срещу медици и подчерта, че голяма част от здравните специалисти не докладват случаите на насилие. "Медикът трудно се възстановява след проявена срещу него агресия. Дори вербалното насилие оказва влияние върху психиката", каза Стефановски. 

Форумът продължи и с дискусия с участието на известни обществени личности, сред които Боряна Калейн, актрисата и водещ Ралица Паскалева и певецът и водещ Павел Николов, както и Лазар Радков от инициативата „Капачки за бъдеще“.

Следете новините ни в GoogleNews