12% от българските граждани не са здравноосигурени, а това ги лишава от достъп до съвременно лечение при раково заболяване. Това заяви проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество на националната конференция по онкология на тема: „Нови лекарствени продукти, нови индикации и предварителна диагностика в медицинската онкология”.

През последните години инвестициите в терапиите за онкологични заболявания се увеличиха значително. Имаме все по-голям достъп до съвременни лекарствени продукти за системно лечение. Лекарствата за онкологични заболявания (включително антинеопластични и обезболяващи), които са одобрени от Европейската агенция по лекарствата на централно равнище и са включени в националния позитивен лекарствен списък, се възстановяват на 100% от НЗОК. Липсата на здравни осигуровки обаче ограничава достъпа до лечение. Време е да се преосмисли нивото на здравноосигурителна вноска, защото не само краставиците и яйцата растат като цена, коментира проф. Дудов. 

По време на конференцията бяха дискутирани съвременните възможности за диагностика (включително изследване на биомаркерите), лечение и контрол на рака на млечната жлеза, белия дроб, гастроинтестиналния тракт, уротела, маточната шийка, както и ендометриалния, бъбречноклетъчния, простатния карцином и увеалния меланом.

По данни от профила на България, изготвен от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2023, голяма част от тези заболявания - ракът на белия дроб, ракът на дебелото черво и ректума и ракът на гърдата, са основните по смъртност в страната.

Специалистите подчертават, че от съществено значение за навременното и правилно лечение са съвременните възможности за диагностика. Биомаркерите например са ключът към съвременното персонализирано лечение на някои видове рак, какъвто е ракът на белия дроб, гърдата, бъбрека, уротела и др. Генетичният отпечатък, който се търси във всеки тумор, може да определи най-успешната и точна терапия за пациента.

Достъпът на пациентите в България до иновативни терапии остава ограничен и поради това, че периодът между разрешаването за употреба и достъп на пациентите до съвременна лекарствена терапия може да варира от четири месеца до 2,5 години в зависимост от държавата и региона. Средното изчакване за онкологична терапия в ЕС е 545 дни, а в България - 701 дни .

„За да се подобри ранното откриване и лечението на онкологичните заболявания у нас, е необходимо и въвеждането на скринингови програми, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа за пациента от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, както и преосмисляне на здравноосигурителната вноска“, обобщи проф. Дудов.