Круизни истории: И корабът пътува към Кипър, Родос и Кушадасъ

Седемдневно пътешествие със Celestyal Journey на три континента - Европа, Африка и Азия

Янка Петкова 03 декември 2023 в 09:00 5754 1

Линдос

Снимка Янка Петкова

Линдос, Родос

Слънчев ноемврийски ден, температурата е около 26 градуса. Корабът Celestyal Journey спира край бреговете на Лимасол. Слизаме по червената пътека, фотографи, светкавици – всичко в най-добрите холивудски традиции. Снимка от всеки значим момент на борда можеш да получиш във фото галерията.

Стъпваме на кипърска земя. За наш късмет там ни посреща Димитрия, артистична и компетентна дама, нашият водач на новата територия.

"Ясас!" – казва Димитрия и обяснява – това е „здравейте“ на местен език, може да се използва по всяко време на деня."

Напускаме пристанището на Лимасол и поемаме към древния град Курион. Ще видим гръцки амфитеатър, дома на търговеца Евстолиос, строен през 5 в. преди Христа, следва село Омодос, в което има великолепна църква, част от манастир, ще пием местно вино и накрая ще акостираме в кипърско ресторантче.

Мозайка в Курион

“Сигурна съм, че за вас е странно, че караме от лявата страна на пътя”, казва Димитрия, сякаш прочела мислите ни и започва гладко да реди визитната картичка на Кипър – „малката точка в Средиземноморието“. Разделен на две от времето на турската инвазия, през 1974 г., Кипър е независим остров, който никога не е бил част от Гърция, „макар да имаме същото ДНК, същата история и език“, подчертава водачката ни.

12 000 години история. Толкова много нации са се опитвали да завладеят това малко място и всички са оставяли някакви „сувенири“, можем да ги видим навсякъде, проличават си в езика, храната, обичаите, празниците ни, допълва тя. И не е чудно, защото островът е заобиколен от три континента – Европа, Азия и Африка.

Бани за таласотерапия

Курион е основан от древногръцки войни, участвали в битката за Троя, които вместо да се върнат в Гърция, се заселват на острова и създават града, просъществувал до 4 век след Христа, когато е разрушен напълно от земетресение. Отпечатък са оставили и рицарите от третия кръстоносен поход. Тук Ричард Първи Лъвското сърце се жени за Беренгария Наварска, а на сватбата го черпят с местното вино командария – впечатлен от яркия му вкус той го нарича „вино за крале, крал на вината“. Местните твърдят, че това е най-древното червено вино на света, че от него произлиза и църковното вино за нафора. Опитахме го в местна винарна, наистина вкусът му е много специфичен, не можеш да го сбъркаш с друго.

Дом на Евстолиус, Курион

Докато бродим из Курион, Димитрия казва, че още през 5 век преди Христа тук е имало канализационна система. Стигаме до дома на богатия търговец Евстолиус. В центъра на сградата е имало атриум – от който е прониквала светлина в 7 стаи. Древногръцки надпис на входа отбелязва името на собственика.

В Курион са били популярни спа процедурите. Мажеш тялото със зехтин и пясък, потапяш се във фриджитарията (малък басейн за отмиване на тялото), после се топиш в по-дълбок басейн и се отправяш към сауната.

Амфитеатър, Курион

Амфитеатърът е разположен на най-високата точка на Курион. Има формата на полукръг. Тук са се провеждали олимпиади, гладиаторски борби. Възстановяването му е започнало през 1963 г., след обявяването на независимостта на Кипър. Амфитеатърът е побирал 3500 души. Днес там се провеждат концерти и спектакли за публика от 1200 зрители.

С него е свързана и легендата за Калипатера, съпруга и майка на спортисти, която толкова искала да подкрепи своите синове на състезанията, че се преоблякла като мъж. Възторжените ѝ викове обаче я издали. Оттогава въвели правило зрителите на спортните състезания да влизат голи, за да не се промъкват жени в публиката.

Търговска уличка в с. Омодос

След Курион Димитрия ни повежда към Омодос – красиво селце с тесни, каменни улички, минаваме покрай тих площад с кафенета – по масите синьо-бели покривки, тук-там се веят гръцки знамена. Хлътваме в в малка винарна, за да дегустираме вина, сред тях и въпросната командария. Оказва се Лъвското сърце е имал отношение към алкохола, защото “виното на вината” е с отличен вкус.

Винарна в с. Омодос

След приятния аперитив довършваме посещението си в местно ресторантче. Вкусна кухня, която ни поднасят индийка и китайка. Заситени с храна, вино и впечатления отпътуваме към пристанището на Лимасол. Celestyal Journey ни чака. И привечер е красив и достолепен.

Celestyal Journey 

Изпращаме деня в амфитеатъра на борда, има латино вечер – добра възможност кубинският състав да се развихри. По-късно се включваме в Бяло парти край закрития басейн, където сервитьорите показват темперамент, включвайки се в танците заедно с туристите.

Новото утро посрещаме посрещаме на откритата палуба. Пътуваме към Родос, където трябва да пристигнем по обeд. Дотогава има куп възможности - курс по сиртаки, изработване на фигури от плодове, курс по гръцки, лекция за билките и какво ли още не.

Фигура от витрината на ресторант The Taverna Casual Dining

В Родос ни посреща Михалис – сладкодумен водач с ярко чувство за хумор, което проличава още с първите му думи.

Родос е 4-ият най-голям остров в Гърция, общо 6000 са гръцките острови, 117 са обитаеми. Разбира се, ние гърците броим всички скали за острови. Родос е най-големият остров в групата на Додеканезите и това ни прави столица. Дължината му е 87 км (по права линия) или около 1,5 часа с кола. За нас, които караме като луди, е половин час. Ние не обичаме дългите разстояния. Моята съпруга е от най-малкото село на острова, намира се в южната част. Два пъти месечно пътуваме, за да видим майка ѝ, два пъти месечно тя идва с торбите на гости. Ние гърците винаги избираме първо тъщата, после жената. Така е правилно, казва с блясък в очите Михалис.

Линдос, Родос

Точно тази южна част е запазила автентичния начин на живот на острова, обяснява той. Местното население се занимава със земеделие и животновъдство, тук се произвеждат най-вкусното сирене фета, мед, вино, зехтин – около 2 млн. маслинови дръвчета има на острова - и разбира, се най-доброто узо - пломари.

Северната част на острова е туристическата, в която има над 600 хотела с капацитет 220 000 легла. От април до октомври Родос приема около 3,2 млн. посетители, 450 кораба акостират в пристанището му.

Животът на острова се променя напълно от лято към зима. През лятото работим около 10-12 часа дневно. След това имаме 4 месеца ваканция и пътуваме до Атина или до Мелбърн. В Мелбърн много родосци имат домове, останали от времето, когато семействата им са бягали от поредните нашественици. Затова казват, че Мелбърн е третият най-голям гръцки град след Атина и Солун, хитро вметва Михалис.

Родос, старият град, привечер

Оказва се, че въпреки горещите лета от април до октомври, когато температурата е около 35 градуса, често и над 40, почвата е плодородна, защото земята е варовик и глина и задържа влагата, която се събира от дъждовете. Този естествен воден ресурс е напълно достатъчен, дори когато хотелите са пълни.

Линдос, Родос

Линдос, към който сме се запътили, е обявен за защитен град от Юнеско през 1988 г. Построен е през 15-16 век, но няма да видите останки от древния град, защото сме ги използвали за строеж на къщи, малки бели къщи и тесни улички само за пешеходци. 600 са местните жители, през лятото има около 3000 туристи дневно, разказва Михалис, докато ни води към акропола, а дотам са 297 стъпала.

Акропол

Акрополът съчетава Древността и Средновековието. Външните стени са средновековни, от 15-16 век, вътрешността от 2,3,4 век преди Христа. Морето е близо, точно под акропола се вижда красиво езеро, през което казват апостол Павел е дошъл на Родос. Тук е бил разположен храмът на Атина (4 в. преди Христа), до който навремето са имали достъп само свещеници. От него са останали стени и колони.

Слизаме от върха, напускаме Линдос, минавайки покрай живописни магазини със стоки на местни майстори. Накъдето и да се обърнеш да снимаш – гледката е възхитителна, но старият град в Родос не ѝ отстъпва.

Дворецът на Великия магистър на хоспиталиерите в Родос

В стария град има 3000 души, в новия  са 62 000 има и 42 села, където живеят още 60 000 души, обяснява Михалис. Два пъти е имало масово изселване от острова – по време на италианската инвазия и на Втората световна война, но хората винаги са се връщали.

Мястото е богато на вода от Античността. Имало е 5 древни пристанища, 4 още съществуват, всички кораби са изнасяли продукти от острова. Много кораби от Изток е трябвало да спират в Родос, за да си купят вода, вино, зехтин, керамика. За да се влезе в някое пристанище за провизии, се плащали такси още в Древността. Тези такси били 2% от стойността на товара. Островът забогатял, но този просперитет се обърнал срещу него, защото всички велики сили искали да го превземат, казва водачът ни.

Улицата на рицарите в Родос

От 4 до 14 в след Христа, Родос е част от византийската империя. През 1309 г. идват рицарите хоспиталиери (които по-късно основават Малтийския орден) отнемат острова от византийците и остават тук 200 години, време през което построяват средновековния град. През 16 век те отстъпват пред войските на Сюлейман Великолепни и островът попада под османско робство в продължение на 400 г. до италианската инвазия през 1912 г. до 1943 г., когато островът е бомбардиран от нацистите. Родос е последният остров върнат на Гърция. Това се случва на 7 март 1948 г. след 2000 години чуждо владение, разказва водачът ни.

Много се гордеем, че не сме изгубили своята идентичност. Езикът, религията, семейните традиции определят днешния грък. 95% от нас са православни християни, 3% са италиански католици, 2% са мюсюлманите. Има и пет фамилии на испански евреи. Тук е имало 26 византийски църкви, 9 джамии, една синагога – всички са в стария град. В днешно време две църкви отварят всяка неделя сутрин, една джамия работи в петък, а в събота е времето на синагогата. Така всички са доволни, заключава Михалис, чиято семейна история заслужава отделен разказ.

Ресторант в стария град

Пръсваме се из улиците на стария град в Родос, после отсядаме в ресторантче, където собственичката е българка. Заприказваме се, хапваме и потегляме към пристанището, макар да не ни се тръгва. Според Михалис това място може да бъде разгледано за три дни, а часовете прекарани с него само засилват глада за още. Ще се идва пак.

Скулптура с делфини край пристанището на Родос

На борда предстои Гръцка вечер. Дрескодът е синьо и бяло. Вечерното шоу е на базукаря Василис, а танцьорите пресъздават гръцка сватба, която някак много напомня на българската – също толкова шумна и многолюдна.

Гръцка сватба в амфитеатъра на кораба

Предупредени сме да преместим часовниците с час напред, защото пътуваме към Азия, третият континент от круиза, Турция и Кушадасъ.

Стъпваме в Кушадасъ на 10 ноември, който оказва се е важен ден. На тази дата умира Кемал Ататюрк, който е на голяма почит сред местните, и в часа на смъртта му вие сирена. Тук ни посреща Рефика, българска туркиня, напуснала страната ни през 1989 г. Родителите ѝ се връщат в България, но тя и сестра ѝ създават семейства и остават в Турция.

С Рефика тръгваме за Ефес. Ако искате да добиете представа как са изглеждали древните градове – вероятно мястото е Ефес, защото тук в най-голяма степен е съхранена инфраструктурата – с главната улица, агорите, гимназиума, храмовете на божествата, къщите на местните, библиотеката, дори публичния дом и обществената тоалетна. Имаме късмет, че разглеждаме този град извън активния туристически сезон, защото през лятото е горещо и многолюдно.

Главната улица в Ефес

Първият град е основан от йонийския принц Андроклос, през 11 в. преди Христа, обяснява Рефика. Част от него е храмът на Артемида. При Александър Македонски Ефес се разширява. Мястото е привлекателно заради морския бриз, който успява да донесе хладина, дори когато температурата е 40-50 градуса. Ефес е построен изцяло с мрамор – 55 вида от 30 различни места. 

Вървейки по главната улица водачката ни показва къде са обособени държавните сгради, къде е била търговската част, амфитеатърът, който е побирал 24 000 души.

Най-голям разцвет Ефес преживява по времето на римляните, създават се акведукти, които снабдяват населението с вода, имало е дори централно затопляне на водата, казва Рефика. Градът е имал 4 части, административна, търговска, културна, поклонническа, имало е 14 храма и 8 училища, както се полага на столица на Мала Азия.

Ефес

Храмът на Артемида е едно от седемте чудеса на света. Артемида се обрича на безбрачие и е покровителка на майките, децата, животните. Статуята на Артемида, която е пресъздадена с 28 гърди (символ на плодородието и женския цикъл) е в музея в Селчук, град, който се намира близо до Ефес. Храмът е място за “хач” (поклонение), обяснява водачката ни.

Библиотеката на Целз

Библиотеката на Целз е една от най-респектиращите сгради. Построена е между 114 и 125 г. от Тиберий Юлий Аквила Полемеан в чест на баща му Тиберий Юлий Целс Полемеан. Бащата и синът са римски сенатори и консули. В долната част се намира гробната камера, където е положен мраморният саркофаг на Целз. Библиотеката е завършена от богатия ефесец Тиберий Клавдий Арисцион и e пазила 12 000 свитъка. 

Библиотеката е била място за посещение само от мъже, затова не учудва фактът, че е била свързана чрез таен тунел с публичния дом. Рефика казва, че докато мъжете се занимавали с “четене” съпругите им пазарували в множеството магазини на търговската част.

Плоча пред публичния дом, на която се мерело стъпалото на клиента, преди да влезе. Ако кракът ти все още не е пораснал достатъчно, нямаш право да влизаш (нещо като 18+)

През август тази година в Ефес е открит дигитален музей – това е зрелище, което непременно трябва да се види. Ephesus Experience Museum предлага хипнотично преживяване – историята на града е пресъздадена с визуални ефекти, които те правят участник в събитията. Очаровани от Ефес и дигиталната му история потегляме към цех за ръчно производство на килими.

Демонстрационна зала на цех за ръчно тъкани килими

В двора му са разположени четири стана. Две жени тъкат поредния шедьовър. Тъкат е условно казано, защото те всъщност правят възли – това е уникалното за изделията в тази килимарница – 82 възела на квадратен сантиметър. Килимите са от вълна и коприна. В представителната зала ни вземат въздуха с атрактивно шоу. Разгъват се килим след килим, докато ни разказват историята на най-старото изделие. Оригиналът е на 2500 години и се пази в Ермитажа. Открит е през 1947 г., много добре запазен, защото в гроба, където е намерен, е имало влага и е замръзнал.

Един от новите модели в килимарницата

Засищаме се с багри и потегляме към Кушадасъ. Курортен град, в който често чуваме думата “комшу”. Свикнали са с българските туристи, често попадаме и на бивши сънародници, напуснали страната по голямото преселване. Разпитват ни откъде сме, казват къде са живели те, жадни са за новини от България.

Кушадасъ

Тръгваме из местната капалъ чарши. Пълно е с “оригинални” стоки. Отвсякъде те канят да си купиш нещо, пазарлъкът е задължителен, но не е работа за аматьори. Малко по-встрани са магазините с местните сладости – локуми, фурми, баклави, ядки и сушени плодове. Сядаме в сладкарница край брега да изпием по едно турско кафе. Панорамата е типична за курортно градче, времето тече бавно, също като поръчката ни в заведението. Покрай масата се завърта котка, изобщо тук котките са навсякъде. Даже в Ефес има една полудива персийка, с която се снимат всички туристи. Добре подсладени с баклава потегляме към кораба.

Колоритна улица в Кушадасъ, със зазидано в стълбите синьо око (против уроки)

Последната вечер завършваме в Pink Moon – азиатския ресторант на кораба, с вкусен рамен и нудли с морски дарове, обилно полети със станалото вече любимо калифорнийско вино. Коментираме какво ни е впечатлило, разговорът се пренася край бара на откритата палуба. Егейско море е кротко и нощем, а корабът с който преживяхме седем невероятни дни на три континента, плава към последното ни пристанище - Пирея.

Вече на родна земя научаваме, че през следващата година Celestyal Cruises добавя три нови държави (Хърватия, Черна гора и Италия) и шест нови пристанища (Кефалония, Дубровник, Котор, Бари, Корфу и Катаколо) в портфолиото си.

И там спят истории, които чакат някой да ги разкаже.

Круизни истории: морското бижу на Celestyal и Василис от остров Крит

Круизни истории: Кой разруши носа на Сфинкса и други важни въпроси

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    6005

    1

    petebo

    03.12 2023 в 21:26

    Добре написана статия, с доста фактология, макар че рекламата на този круиз в последно време ми идва в повече... И една малка забележка: през 1912г. Мусолини все още не е бил на власт в Италия.
     
    X

    Боян Георгиев от Лидл България в подкаста на OFFNews