Тъмнозелената красота на Трабзон, или колко малко знаем за отсрещния ъгъл на Черно море

Владимир Йончев Последна промяна на 27 август 2022 в 17:52 15896 0

Трабзон

Снимка Владимир Йончев

Трабзон, манастирът Кизляр

English version here

За повечето хора Трабзон не е първият избор при пътуване в Турция. Казват, че е само за хора, които могат да виждат зеленото. Никъде по света няма такъв зелен цвят.

Склоновете на високия близо 4000 метра Северен Тавър се спускат стръмно към Черно море. Толкова стръмно, че за видиш града, трябва да гледаш нагоре, а не напред.

Заради тази почти отвесна стена климатът в Трабзон е невероятно влажен, дори в средата на август вълна мъгли се спускат по долините на планината и засядат между блоковете.

В Трабзон равно място почти няма. На съвсем тясната ивица край брега е построено летището и основният булевард, а жилищните блокове се изкачват нагоре по склона. Между тях няма много улици, а дълги, дълги стълбища.

За човек, който не е проверявал специално, сигурно е странно, че на отсрещния ъгъл на Черно море има почти милионен град. А още по-странно е колко чист, уреден, удобен за живот е този град, който повече напомня за френските градове по Ривиерата, отколкото за ориенталски град.

Някога, и то не много отдавна Трабзон е бил центърът на света. Когато през 1204 г. кръстоносците превземат Константинопол, Византийската империя се разпада на 3 части: Епирското десподство, което Иван Асен II набива при Клокотница, Никейската империя с център днешния град Измит и Трапезундската империя, най-силната и най-развитата от трите византийски държави.

Някогашният Трапезунд е днешният Трабзон. Не е ясно кога е основан, вероятно е един от най-старите градове в света. Бил е столицата на Понтийското царство, за което Черно море е било вътрешно езеро. Управлявал го е онзи Митридат, за когото може би сте чували, че още от бебе майка му му давала всякакви отрови в малки дози, за да привикне към тях и да не може да бъде отровен като повечето си предшественици. Като пораснал, разбира се, опитали да го отровят много пъти, но не успели и се заговорило, че е безсмъртен.

Когато Константинопол, Вторият Рим, паднал, било логично именно Трапезунд да стане новият център на света. Спомен от това е запазен дори до днес - на много езици има идиом "да загубиш Трапезунд", което значи пълно изгубване, шляене без посока и смисъл.

Както се полага на наследник на Константинопол, в Трабзон местните управници от династията на Комнините построили своя "Света София". Да, много по-малка от тази в Цариград, но все пак по-голяма от тази на конкурентите им в Никея. В Трабзонската "Света София" в прекрасно състояни са запазени фрески от XIV век и дори пласт от XIII век, безценни примери от една много по-различна от константинополската иконопис, много по-мистична и мъченическа, с характерни лица от антропологичен тип, който не сме виждали в нашенските икони и който все още се среща, макар и много рядко и на живо по тези места.

Но по-впечатляващото дори от Агиа София е манастирът Кизляр. Черквата му е в пещера, а по влажните ѝ стени са запазени икони от XIII и XIV век. Пещерната църква е задължително място за снимки за местните булки.

Тук религията няма значение, младоженците са мюсюлмани, но няма сватба без снимки в храма.

Още по-инстаграмъбълни са снимките от руините на манастира, от които като на длан се откриват морето и центърът на Трабзон.

А като казахме центъра, дай Боже на всеки град да има такъв център като Трабзон. По-голямата част от него е парк. С амфитеатър, много детски площадки, река и водопад. Местните твърдят, че в парка дори се разхождат сърни и лисици.

Чистотата е забележителна. Не само за балкански град, дори за швейцарски град би била забележителна. Както във всеки турски град, улиците са много оживени, но не чак толкова, че да ти стане байгън, като в Истанбул и Измир.

Номинално стандартът на живот в Трабзон не сред е най-високите в Турция, ако се гледа като доходи и покупателна способност. Но заради изключително добре уредената градска среда и изобщо стил на живот, Трабзон е сред най-предпочитаните за живот. Не е случайно, че градът е свръхпредставен в турската политика (самият Ердоган е от съседния град Ризе) - смята се, че политиците от Трабзон са се доказали, че могат да управляват и те са несъразмерно много на най-високите етажи на властта в Анкара и Истанбул.

Една от най-впечатляващите сгради е Имението на Ататюрк. Всъщност Ататюрк е бил в него само една нощ. Казал, че много му харесва, но малко след това го подарил на общината на Трабзон.

Прави впечатление колко добре е планиран градът. Повечето от блоковете са 14-етажни, подредени така, че да не си пречат един друг на гледката, достатъчно различни, за да не е скучен града и достатъчно еднакви, за да не се получи безпринципна шарения.

Между тях, малко встрани от центъра, е кацнал старият квартал Ортакьой, спомен от времето преди 1922 г., когато в града е имало много гърци. Техните къщи сега са най-хубавите кафената и ресторанти с драматичен изглед към спускащия се към морето град. 

Въпреки че градът е пристанищен и съответно - индустриален, три са стълбовете на местната икономика - чай, лешници и производство на футболисти.

Местните твърдят, че в района на Трабзон се произежда повече чай, отколкото в целия Китай. Това, разбира се, не е вярно, но самото нахалство да сравниш един град с цял Китай е показателно. Заради влажния и топъл климат тук расте толкова много и толкова качествен чай, че тази индустрия е сърцето на икономиката на почти милионния град. Както по цялото черноморско крайбрежие на Турция, лешниците са навсякъде и много. Но най-впечатляващ е третият най-важен сектор от икономиката - производството на футболисти.

Местните твърдят, че половината от добрите турски футболисти са от Трабзон. Не разбирам от футбол и няма как да го проверя, но е очевидно, че тук футболът е религия. Знамената на местния клуб Трабзонспор са навсякъде, поне половината деца, пък и дори възрастни мъже са облечени с фланелки на този отбор. Трабзонспор е актуалният шампион на Турция и единственият отбор извън Истанбул, който влиза в "Голямата четворка", имайки сили винаги да спори с истанбулските грандове Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ.

А спирките на градския транспорт изглеждат така:

Макар и далеч от България, Трабзон е много достъпен за пътуване. От Истанбул има много полети, които правят удобна връзка с полетите от България, а цените са като за вътрешни линии. Пътуването от Истанбул до Трабзон трае малко повече, отколкото от София до Истанбул, а гледките на обрамченото с високи планиини турско тернорморско крайбрежие, са зашеметяващи.

Само за да се види Трабзон, си заслужава да се отиде, но никой не отива там само за Трабзон. На 50 км от града, високо в планините е едно от най-големите съкровища, които човешкото око може да види.

Манастирът Сумела

До манастира Сумела се стига по долината на река Алтъндере, а ако тъмнозеленото в Трабзон ви е било малко, тук е истинското изобилие. Средиземноморски борове с меки иглички се борят за светлина с папрати като от отминала геоложка епоха по бреговете на кристално чиста пълноводна река, подхранвана от множество водопади. После пътят се отклонява вляво и със серпантини почва да се се катери нагоре към скалите. Не върху, а в самите скали е манастирът, а първият въпрос, който ти идва, е как изобщо са успели да го построят на такова място.

А е построен още през 386 година, по времето на последния римски император Теодосий, който няколко години по-късно разделя империята на две част и дава на синовете си Аркадий и Хонорий да управляват по една половинка.

Манастирът е основан от двама атински свещеници Варнава и Софроний. Те отделно един от друг сънували пещера, в която е скрита икона на Дева Мария, рисувана лично от евгангелист Лука. Срещнали се близо до пещерата, разказали един на друг съня си, намерили иконата и решили около пещерата да изградят църква, а по-нататък около нея възникнал и целият манастирски комплекс.

В тази пещера и по стените на църквата, която я затваря, са едни от най-зашеметяващите икони в целия свят.

Когато тръгвах към Трабзон, исках да видя най-вече нея. Но видях още много неща, за които ще разкажа в следващия текст.

Странните музеи на Анадола

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови