Атина спи до обед, но ние, група нетърпеливи българи, нямаме време да я чакаме да се събуди. Пристигнали сме късно предишната вечер, а по обед е трансферът до Пирея, където е пуснало котва най-новото бижу на Celestyal Cruises корабът Celestyal Journey.

Решаваме да отидем до Акропола. Тръгваме пеш, някъде в центъра на гръцката столица сме, все ще имаме време да отидем до въпросната забележителност и да се върнем в хотела. Вървим по пустите атински улици, рози цъфтят, портокали зреят, нищо не подсказва, че сме в началото на ноември.

Атина в събота сутрин

След едночасов поход стигаме в подножието на Акропола. Ясно е вече, че няма да го видим отблизо, но поне го снимаме в далечината и потегляме обратно.

Акрополът в Атина

В хотела ни чака микробусът, който ще ни заведе до най-голямото гръцко пристанище – Пирея. Пристигаме, оглеждаме се и виждаме синьо-белия красавец, с който ще плаваме на седемдневния круиз „Три континента“ – Европа, Африка и Азия.

Круизният кораб Celestyal Journey

Регистрацията ни става бързо, вземаме си картите, влизаме и се нанасяме в каютите, където ни чака комплимент от круизната компания. Каютите ни са просторни, уютни, с балкон, могат да засрамят всяка хотелска стая по Черноморието.

Каюта с тераса, в която могат да се настанят трима души

От преслист с програмата (такъв получаваме за всеки следващ ден) научаваме, че корабът е среден клас. Среден, среден, колко да е среден – дължината му е почти 220 метра, а ширината над 30 м. Капацитетът му е 1258 души, а екипажът наброява 602-ма, сред които петима българи. На борда работят хора от 29 държави и го правят добре, неслучайно круизната компания няколко години поред печели награди за най-добро обслужване.

Открит басейн с морска вода

Корабът предлага уюта на седем уникални заведения за кулинарни изживявания, включително „Масата на Главния готвач“, зона за кулинарни демонстрации, азиатска кухня в „Pink Moon“, гръцка кулинария във „Fig and Honey“ и свежи средиземноморски хапки в „Smoked Olive“. Осем бара и салона, включително декадентски бар с шампанско и разкошни винарски изби.

Всяко кътче е със своя концепция и дизайн, елегантно декорирано, пространството е така проектирано, че се създава усещане за простор. Луксозен хотелски комплекс по вода, който предлага разнообразие от възможности за забавление, които не можеш да обхванеш и за седем дни – почваш от заведенията, минаваш през басейните, фитнеса, казиното, безмитния магазин, спа зоната, салона за красота, детския кът, игрищата за баскетбол и тенис, амфитеатъра за вечерни шоу програми, кино залата, лекционна зала… всичко това обслужвано от екип, пълен с чешити.

Красиво оформено пространство по етажите

Докато се оглеждаме ни извикват на инструктаж за безопасност. Грабваме спасителните жилетки от каютите и отиваме на палуба 10. Оказва се, че всеки има точно определена лодка, на която, да не дава Господ, ще трябва да се евакуира в случай на бедствие. Оглеждам се и установявам, че групата ни за лодката е много шарена – китайци, американци, англичани и българи, няма да е скучно.

Минава офицерът по безопасността, преценява, че сме се справили задоволително с жилетките, чули сме си инструктажа (и на български) и сме готови за плаване по море. Куфарите ни чакат пред каютата, запознаваме се със стюардите, които ще се грижат за нас, те вече ни знаят по име.

Фигурките от хавлии ни изненадват всеки ден.

Разопаковаме багажа и се събираме край бара на най-високата палуба. Ще гледаме залеза. Поръчваме по един засукан коктейл на бармана - Алехандро от Куба. Пристига круизният директор Тереза (фамозна и много артистична дама) със своя заместник Владимир, който се оказва сънародник. Обменяме първи впечатления и разбираме, че българите са солидна част от пасажерите на круизната компания. Круизите на Celestyal, оказва се, са възможен лукс, цените са примамливи за седемдневна почивка All Inclusive и то на три континента.

Ocean Bar

Коктейлите вървят, разговорите също, Celestyal Journey леко завибрира и плавно потегля към Крит.
Първата ни вечеря на борда започва с празник, дама от групата ни е рожденичка. Масата е специално украсена, сервират вечерята, вдигаме наздравици, по някое време шефът на ресторантите спира до масата, около него група сервитьори филипинци. Те с китара, той с дайре. Запяват прочувствена балада на Елвис Пресли, поздрав за рожденичката. През следващите дни Адриан (както се представи офицерът) от Румъния ни проверява на всяка вечеря, препоръчва ястия от менюто, изпява още няколко песни, не ни изпуска от поглед.

Празнична вечеря в ресторант "Thalassa"

Последна наздравица и се прибираме по каютите, леко люлее, предупредиха ни, че времето ще е малко неспокойно, но по-скоро приспива.

Таверната на Василис

Будим се отпочинали, закуската и кафето са на откритата палуба. Вече сме на пристанището в Ираклион, главният град на Крит. Слънце, Средиземно море се е кротнало, идеално време за екскурзия. Потегляме към таверната на Василис, където за „добро утро“ ще дегустираме вино и раки от семейната дестилерия.

Ираклион от борда на кораба

По пътя научаваме, че на този остров има следи от първата европейска цивилизация. Освен това е богат на подпочвени води, което е идеално за развитие на земеделието. Ираклион, край който акостирахме, е град със 170 000 жители, а целият остров е обитаван от 650 000 души население. Индустрия няма, тъй като често има земетресения, но за винопроизводството има доказателства 5000 години преди Христа. Разказът продължава с историята на Ариадна, Тезей, Дионис, Минотавъра, любов, изневери, пак любов, гръцка трагедия. В крайна сметка островът се утвърждава като място, където се произвежда и пие вино.

В такива делви виното е било разреждано с вода. Отдавна не се практикува.

„Няма да видиш грък да пие сам. Ние вярваме, че ако споделиш с някого виното си, ставате приятели завинаги. А ако непознат мине покрай дома ти, не го пускаш, без да си го почерпил с раки“, казва преводачката ни, а ние нямаме нищо против. Заслушани в митове и легенди пристигаме в семейната таверна на Василис.

Дворът на таверната

Първото, което забелязвам в домакина ни, са ръцете му – целите в тъмни резки. Заговаря и ни приковава с дрезгавия си глас. Говори и жестикулира изразително, често слага ръка на сърцето си, докато разказва семейната история.

Дядото на Василис, също Василис, идва на острова през 1924 г., по това време турците напускат тези земи и на тяхно място идват преселници от Кападокия. Мъжът култивира сортове грозде за производство на вино и стафиди, отглежда зърно за хляб и храна на животните (по тези места основно овце и кози). Наследява го бащата на домакина ни, който обаче умира съвсем млад. Тогава днешният Василис и брат му Йоргос решават да продължат семейната традиция.

Стена на семейната памет в таверната

„С каквото и да се захванеш, трябва да го правиш с любов. Това не е просто работа. Имал съм много тежки периоди в живота си и съм научил, че любовта ни прави хора и ни сближава. Отварям дома и сърцето си за вас, казва Василис и добавя – Елате да ви покажа как правим виното.

Гроздето престоява в бидоните 10 дни, разбърква се от време на време и се отцежда с ръце.

Отваря бидон с грозде, грабва с шепи зрънцата, сокът изтича между пръстите му. „Не ползваме преса, обяснява Василис - всичко минава през ръцете ни. Това е тайната“. Сега вече е ясно от какво са черните резки по дланите му.
После ни канят в таверната, до вратата е казанът за варене на раки.

Казан за раки (ракия)

По масите са сервирани хапки. Сядаме, до нас се нарежда група американци и започва ранната дегустация на вино и раки, докато един семеен квартет танцува. Накрая всичко завършва с право балканско хоро.

Магазинче в таверната, откъдето може да се купят вино, раки, домашни сладка и сувенири.

Тръгваме си и докато пътуваме към двореца Кносос, научаваме, че другият основен поминък на острова е производството на зехтин. Маслините се берат през ноември, когато придобият характерния кафяв цвят. Няколко часа след събирането ги пресоват. Сухият климат не е проблем, защото корените на маслиновите дръвчета са дълбоки и стигат до подпочвените води, на които е богат островът. 20 дръвчета осигуряват зехтин за цяла година. Костилките на плода не се изхвърлят. Тях местните преработват и използват за отопление. Соларните панели, с които са подсигурени и в селата, осигуряват достатъчно топла вода. А 5% от местното електричество идва от вятърни турбини. Заради честите земетресения няма високи сгради, над къщите се извисяват само църквите.

Възстановена част от двореца, на стената е изрисуван Минотавъра

Пристигаме в двореца, който съперничи по популярност на Акропола. Някога е бил разположен върху 20 000 кв. метра и е имал над 1500 зали. Предимството на ноемврийския круиз е, че туристите са значително по-малко, температурата е около 25-26 градуса и можеш спокойно да разгледаш инженерното и архитектурно чудо, което според археолозите пази свидетелства дори за изкуствено осветление, отопление, канализация, павирани улици и многоетажни сгради.

Дворецът Кносос

Според легендите дворецът е бил на цар Минос, при чието управление е изграден лабиринтът за Минотавъра, роден след изневяра, както често се случва в митологията.

Фрески в една от залите

Земетресение, изригване на вулкан на о. Санторини заличават минойската цивилизация, създала архитектурното чудо, островът се заселва от микенците, които изграждат Тронната зала в двореца. Находки от този дворец днес се съхраняват в Археологическия музей в Ираклион – керамични и мраморни съдове, фигури, оригинални стенописи, мозайки, накити – огромна колекция от Минойската епоха.

Експонат от Минойската епоха

Музеят пази артефакти на 5500 години от неолита до римско време. Но това, което изумява са образците на минойското изкуство. Неописуемо е, трябва да се види.

Ритон във формата на глава на бик

Заситени с впечатления посвещаваме последните часове на разходка по улиците на Ираклион. Отбиваме се да хапнем бугаца, която напомня на нашата баница. Сякаш сме сред декорите на „Зорба гъркът“, все пак това е родният град на Никос Казандзакис, авторът на романа, по който е създаден филмът.

Площад в Ираклион

Тесни и колоритни улици ни отвеждат до пристанището. Настъпва часът „всички на борда“, хлътваме в кораба и се разпиляваме по каютите да се готвим за коктейла на капитана.

Пристанището в Ираклион

След вечеря сме пред Амфитеатъра, залата за шоу програми. Капитан Василакос ни посреща с чаша шампанско, държи реч и представя висшия си ръководен състав – в него има двама българи – лекарят на борда и шефът на отдела по чистотата. След наздравицата сцената превзема кубински състав от танцьори, певци и акробати, започва кабаретно шоу.

Кабаре

Вечерта завършваме на палубата. Радваме се на нощното море. То се е кротнало, само корабът оставя пенлива диря след себе си. Плаваме към Африка, новата цел е Египет.