Круизни истории: Кой разруши носа на Сфинкса и други важни въпроси

Янка Петкова 23 ноември 2023 в 12:20 4247 0

Сфинксът в Гиза

Снимка Янка Петкова

Сфинксът в Гиза

Пътуваме от Крит към Египет и пристанището на Александрия. Ден в плаване, рядка възможност сред наситената с екскурзии, дегустации и демонстрации програма. Плаването през деня има особено очарование. Събуждаш се сутрин, излизаш на терасата към каютата, прокарваш ръка по парапета и усещаш кристалчетата сол под пръстите си. Влажният морски въздух е оставил следите си по дървото. Средиземно море е бавно, явно не обича да се вълнува, но пък какво изобилие от нюанси на синьото! Цял ден снимаме цветове. Топло е от сутринта, ще се мързелува край басейна на 10-та палуба, но първо се посвещаваме на оглед на кораба.

Цветовете на Средиземно море

Събираме се край рецепцията (едно много изискано кътче), след малко при групата ни пристига Габриела. Габи е българка, международна хостеса, това е първото ѝ пътуване, харесва ѝ да посещава непознати места, да общува с непознати хора, любимата ѝ дестинация от круиза Три континента е Ираклион (Крит). Гледаме я, слушаме я и оставаме с впечатление, че е родена усмихната.

Габриела

Повежда ни по коридорите към каютите – влизаме във вътрешна каюта, в каюта с прозорец, после в каюта с балкон като нашите, после в просторен апартамент със собствена гардеробна, цялата в огледала (четеш ли Кари Брадшоу?). Навсякъде пространството е декорирано в любимото ни бяло и синьо, някъде терасите имат място и за шезлонг, ако решиш да се печеш в уединение, всичко подредено с много вкус и неизменното усещане за простор.

После потегляме към спа центъра, където на рецепцията ни посреща Мира от Сърбия. Вече споменах за многонационалния екип на борда. От нея научаваме, че една от най-предпочитаните процедури е масажът с горещи камъни, но и тайландският не му отстъпва. Центърът е със собствен ценоразпис, но сауната е включена в пакета ни.

Мая от Sozo Health Spa

Качваме се на мостика, имаме специално разрешение да видим кой и как „кара“ кораба. Посреща ни дежурният офицер Антонопулос (ако не се лъжа). Разбира се, никой не е очаквал да върти руля, но все пак ни изненадва тоталната дигитализация на управлението. Все пак има и план Б - старата морска карта и пергелът. Вахтата на оф. Антонопулос е четири часа, след дежурството се включва в други дейности или изпива чаша еспресо (между другото еспресото на борда е страхотно).

Мостикът на Celestyal Journey

След разходката из кораба решаваме да се посветим на това, което гърците са превърнали в изкуство – да си гледаме кефа. Зареждаме се край открития басейн с морска вода, шезлонгите са удобни, можеш да откараш цял ден на тях, наоколо кръжат сервитьори от Украйна, Бразилия и други страни – всички много приветливи. Въздухът става все по-топъл, слънцето все по-неумолимо, Африка е близо.

Чаша смути край открития басейн на Celestyal Journey

Събуждаме се пред Александрия. Под събуждане имам предвид, че пием кафето на палубата в 4,30, градът с население колкото една България още спи. Ние обаче сме се запътили към Кайро, Гиза, пирамидите и отдавна сме се бодри.

Настаняваме се по автобусите, конвой с туристи от няколко круизни кораба, и зачакваме. Минава час и повече, африканското слънце вече напича, разбираме, че по магистралата от Александрия към Кайро има гъста мъгла и трябва да се вдигне, за да тръгнем. По забележителностите ще ни развежда Жан, колоритен египтянин, християнин (както обясни).

Решаваме да слезем на въздух, докато чакаме, нареждаме се край финикова палма, фурмите зреят и падат под нея, един метач ги събира в лопатка. Идва краят на чакането и потегляме. Пътуваме няколко минути и спираме пак. Мъглата не се е вдигнала съвсем. Пред нас и зад нас гъмжило от автобуси, камиони, коли. И всички са спокойни, нищо особено не се случва, ако ги питаш, от съседен камион излиза мъж, отваря накакъв шкаф отстрани на возилото, вади котлон и започва да си вари чай. 

Шофьор на камион си прави чай в задръстване по пътя към Кайро

Тръгваме, Жан обяснява, че първо ще отидем до пирамидите, после до Сфинска. Дава информация и къде сувенирите са най-евтини.

В платото Гиза сме. Слизаме от автобусите, врязваме се в горещия въздух. Пясък, отегчени камили, бедуини, търговци, туристи от всички краища на света. Пече безмилостно, температурата в началото на ноември е около 30 градуса, но след миг вече не ти прави впечатление, защото пирамидите буквално те притеглят. Стоиш срещу тях и си мислиш „няма начин“. Гледаш отдалеч три идеално оформени геометрични силуета – Хеопсова пирамида, пирамида на сина му Хефрен, и на внука му Микерин. Усещането е особено, чувстваш се дребен като скарабеите, които в Древен Египет са били свещени - символ на прераждането според вярванията на местните.

Пирамидите в Гиза

Най-стара и най-голяма е пирамидата на Хеопс, строена е в продължение на 20 години, предполага се, че е завършена около 2560 г. пр. н. е., висока е близо 140 метра. Близо до нея е пирамидата на сина на Хеопс – Хефрен. И тя, подобно на бащината, е строена от варовикови блокове с тегло 2 тона средно. Днес височината на тази пирамида е около 136 метра, информира ни Жан.

Най-малка е пирамидата на Микерин – син на Хефрен, висока около 60 метра, в основата ѝ са вградени гранитни блокове.

Редено блок върху блок, без да е зидано, приближаваш да се убедиш, че туристическите реклами не лъжат – вярно, респектираш се още повече, изключваш пушилката от препускащи файтони и бедуини наоколо и за няколко минути онемяваш пред едно от чудесата на света.

Бързо се съвземаш след няколко оферти „мадам, мадам“. Тук се печели от всичко – включително и от снимка със собствения ти телефон. За 15-тината българи, които все още не са посетили пирамидите, съобщавам, че сувенири могат да се купят и с български левове.

Слизаме с автобуса към Сфинкса. Огромен, достолепен, с тяло на лъв и глава на фараон. Главата с царски немес, кобра на челото и церемониална брада (преди да бъде отчупена). Изровен от пясъка по време на управлението на Тутмос IV (около 1401-1391 г. пр. н. е.). Владетелят заповядва да се постави каменна плоча между лапите на сфинска, на която гравират историята на откриването му. Профилът му обаче сериозно е прострадал през хилядолетията. „Няма нос, няма нос“, няколко пъти подчертава гидът ни Жан. И дава разяснения по резонния въпрос – кой е разрушил носа на Сфинкса.

Оказва се, имало е научни спорове, но след като няколко века набеден за кощунството е бил Наполеон по време на Египетската му кампания, в крайна сметка надделява версията, че Сфинкса е обезобразен през 1378 г. мюсюлманския свещеник Мохамед Сеим ал-Дар, което само по себе си не е изненада. Макар и обезобразен, Негово варовиково величество е все така впечатляващ, снимаме го и потегляме към Египетския музей в Кайро.

Минаваме покрай бедни квартали с полуразрушени блокове, по чиито „тераси“ виси пране, има следи от живот. С навлизането към центъра пейзажът става все по-приветлив, пътуваме покрай Нил, което дава повод за отговор на вечния въпрос „има ли крокодил във реката Нил“.

река Нил, Кайро

Не че сме го задали, екскурзоводът ни Жан бърза да ни успокои, в случай че се тревожим. Категоричният отговор е "НЕ и в тази част на Нил". Заявява го няколко пъти, което ме навежда на мисълта, че вероятно подобни тревоги са имали други негови групи. Отдъхваме си тъкмо преди да влезем в Египетския музей. Не, не новият, него го откриват от 2020 г., но все още не е окончателно открит.

Египетският музей в Кайро

Влизаме в сграда, която пази над 120 000 артефакта (според други източници над 200 000) – най-голямото хранилище на предмети на древноегипетското изкуство. Сградата е проект на френски архитект, а откриването е през 1902 г., твърдят проспектите.

В предверието на музея са изложени големите статуи, начело е статуята на Джосер, който „седи“ от почти 5000 г. 2667 г. пр. н. е.. Фараон Джосер е започнал строежа на първата надземна каменна пирамида. Наблизо е Хефрен, синът на Хеопс, закрилян от орел.

Хефрен, син на Хеопс

В същата зала те приковават кристалните очи на Хатшепсут (жена-фараон), омъжена за своя полубрат Тутмос II, когато е била на 14-15 години. След смъртта му през 1479 пр. н. е., тя управлява като регент на своя доведен син Тутмос III, който тогава е бил на 2 години, разказва Жан.

Хатшетсуп

В друга зала виждаме орнаменти от алабастър – притежание на някои от фараоните, включитело позлатено легло, бижута. Останали са следи от блясъка на фараоните, макар по-красивите експонати да са изложени в музея в Луксор.

Минаваме и през залата с кралските мумии, побиват ни тръпки, качваме се на втория етаж, където е посмъртната златна маска на Тутанкамон. Изключително фино изработена, по последни версии предназначена всъщност за Нефертити, но да не задълбаваме в научните спорове. Извън тях виждаме изключителен предмет на изкуството приблизително от 1332 до 1323 г. пр.н.е., 28-та династия на Новото царство, управлявано от младия Тутанкамон, популярен и като фараона-тийнейджър. В тази зала снимки не се правят, само се възхищаваш.

Буркани (както се изрази Жан), които са били използвани при мумифициране

Напускаме музея и се отправяме за обяд в хотел, който се намира в близост. Хапваме обилно и отпътуваме за Александрия. Вече се свечерява, не става по-хладно, но мисълта за уютния кораб и баровете със студени коктейли отпуска нервите. Закъснели сме за "всички на борда", но на пристанището група сервитьори от ресторант Thalassa ни посрещат с La bamba. Минаваме през скенера за проверка под звуците на латино музика.

Пеещите сервитьори на ресторант Thalassa и техният шеф Адриан

Вечерята е малък спектакъл, защото сме в един от най-предпочитаните ресторанти на кораба – Grill Seekers.
Тук приготвят стекове по най-различни рецепти, но резултатът винаги е един и същ – крехко месо, с червена сърцевина, знак за добро познаване на грил изкуството, всичко това гарнирано с обилие от предястия, дори с опашка от омар с талиатели.

Поднасят ни горещо кюнефе за десерт - една порция може да засити цялата ни маса.

Грандиозната вечеря е полята с червено калифорнийско вино, находка на експертите в групата ни.

Вечерта приключва малко преждевременно, умората от пъстрия египетски ден надделява. Celestyal Journey бавно потегля обратно към Европа. Чакат ни Кипър, Родос и Кушадасъ, но никак не бързаме.

Пристанището на Александрия

Круизни истории: морското бижу на Celestyal и Василис от остров Крит

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови