Странните музеи на Анадола

Владимир Йончев Последна промяна на 01 октомври 2022 в 16:12 2492 0

Baksı Museum

Снимка Владимир Йончев

Музеят Бакси

Академик Хюсаметин Кочан се замислил как може да помогне на родния си край. Кочан, един от най-модерните и известни турски художници, е роден в Байбурт - приказно красива, но бедна част на Анадола. Високите голи хълмове, напомнящи Великата Рилска пустиня у нас, за която пише Иван Вазов, и вдълбаната в тях река, вливаща се в Черно море чак в грузинския град Батуми, не смогвали да изхранват местното население. Младите хора бягали, точно както и у нас, от родните си села, за да търсят препитание в шумните градове.

Кочан бил преподавател и лектор в много от най-известните световни университети. Канели го на изложби в най-престижните галерии. Приятелският му кръг бил елитът на световната арт общност. А родният му край опустявал. Знаел, че трябва да направи нещо дръзко и гениално, преди хората да са напуснали местата, в които той е израсъл и толкова много обичал.

Така в най-бедната и изостанала част на Анадола се родил най-футуристичния музей в света. Между селата с колибите на овчарите, на един от безбройните голи хълмове над каньона на река Чорух, в покрайнините на село Байрактар, построил музея Бакси.

Всяка година в него се събира елитът на световните артисти модернисти. Стичат се посетители от цяла Турция и света. Правят се пленери и обучения. И изведнъж районът на Байбурт се превърнал в туристическа дестинация. В едно от местата, които всеки си мечтае да посети. И място, в което мястните жители се гордеят, че живеят.

Освен галериите с най-модерните експонати, има зали за обучения. Най-добрите майстори обучават хората от селата на традиционните местни занаяти. А университетите, които са пратили студентите си по изкуства да се обучават при звездите на световното изкуство в Бакси, в замяна ангажират студентите си по маркетинг и компютърни науки, за да продават на възможно най-добри цени в интернет това, която местните селяни са произвели.

Библиотеката на Бакси е поразяваща. В нея са събрани най-новите книги на най-големите творци на съвременното модерно изкуство. Всички те са донесени от самите тях. Въпрос на чест е да донесеш книгата си в Бакси, тук се събира каталогът на модерността.

Всеки сезон в Бакси се правят тематични пленери. Естествено, горещата тема от последните години е ковида. И някак неочаквано тук се е получил своеобразен музей на ковида.

Последният уъркшоп е бил на тема екология. Децата, които са се обучавали най-напред са изчистили близката река Чорух, а произведенията им са изработени само с извадените от реката боклуци.

Най-впечатляващите творби остават в постоянната експозиция.

Районът на Байбурт, в който е музея Бакси, се намира на около 200 км на югозапад от Трабзон и манастира Сумела (за които ви разказах в този текст). Пътят минава през град Гюмюшхане. Името му е директен превод от гръцки и означава Сребърният град. В мините около града се е вадело почти цялото сребро, с което са сечени монетите във Византия. На скалите, които се извисяват високо над града е построена стъклена наблюдателна площадка. Доста страшна, когато гледаш сградите на няколкостотин метра под краката си.

Заради материалите в площадката, се получава статично електричество, от което косата ти щръква.

В района на Гюмюшхане е и пещерата Караджъ (думата означава елен), която си заслужава да се посети.

Но ние говорехме за музеите, а Бакси не е единствен. След неговия успех в целия регион започват да се правят музеи, които, както и Бакси, са и хотели, а най-известният е етнографският Кенан Йавуз музей (Kenen Yavus museum).

Това е стаята ми в него:

Само припомням, че това е най-бедната част на Анадола. Но привлича най-богатите туристи. На тях задължително им се показва представление с традиционните занаяти и препитание на местните хора. В нашия случай е време за жътва и музеят е устроил показно как се вършее житото.

Но странните музеи на Анадола разчитат на контраста и изненадата. За нашата група изненадата е концерт на Истанбулската държавна опера. Сред вършачките, сноповете жито и забулените жени от селото, слушаме опера.

А гвоздеят на програмата е най-известната турска пианистка Гюлсин Онай, една от най-големите звезди на турската култура, смятана за най-добрият интерпретатор на Шопен.

А вечерта след като сме се мотали из огромния музей на открито с етнографски къщи от различни периоди, мелници, ковачници, стари врати и столове, пием и пеем с Гюлсин Онай и солистите на Истанбулската опера. Много е сюрреалистично.

На сутринта се спускаме близо 1000 метра по стръмни дефилета към Ерзинджан, най-близкият голям град, в който има хубаво летище с чести полети до Истанбул. Полетът трае точно толкова, колкото от Истанбул до София. Обещавам си, че често ще идвам тук, толкова много ми харесва.

Повечето места, на които съм бил, са обилно разказани, знае се колко са хубави. Надали има друга дестинация, която да е толкова неразказана, толкова много красота, за която почти никой не знае. Надявам се да съм разказал поне мъничка част от нея.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови