Как бизнесът и природата си сътрудничат

Pisa Reef - иновативното изобретение на българската компания Sea Harmony, което помага на морето да се самооздрави

Невена Илиева 01 февруари 2017 в 17:10 7052 0

Eкипът на Sea Harmony. От ляво надясно: Арман Саркисян, ръководител на проекта, Светлана Иванова Папазчева,офис мениджър, инж. Огнян Димитров, търговски предствител и Атанас Димитров, финансов специалист

Варненската компания, която разработи свой патент за изкуствени рифове, стана българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture - международното състезание за стартиращи компании с кауза, което помага на бизнеса да създава положителна промяна.

Победителите от българското издание на конкурса са Sea Harmony и ще представят страната ни на финалите в Лос Анджелис. Те създават вертикалните ферми за миди Pisa Reef, които вече са отличени в множество международни конкурси. Мидите са важен фактор за съществуването на много морски популации, а също така помагат и за пречистването на морската вода. Изобретението няма аналог на пазара и дава възможност на морето да се самооздрави, особено в силно замърсените и т. нар. "мъртви зони". 

Мидена ферма Pisa Reef

"От началото на 20 век интензивното земеделие и невероятният ръст на населението на планетата водят до драстични промени върху земята и морето. Ускорената ерозия, химическите торове и отпадните води от домакинствата, изхвърляни в моретата, водят до свръхизобилие от микроводорасли, а големите им количества водят до „задушаване” на дънните екосистеми. Този процес е причина за създаването на т. нар. „мъртви зони”. Към момента има над 500 "мъртви зони" по целия свят с обща площ от 7,7 милиона кв. км - колкото континента Австралия - и се разрастват стремглаво", разказват експертите от Sea Harmony.

Водолаз потапя една от мидените ферми

"Мидите са ключово звено в хранителната верига на моретата и океаните и се нуждаят от твърда структура, различна от тинестото или пясъчното дъно, на която да се закрепят. Ние им предоставяме тази рифова "къща" с размери 3,5 метра в диаметър и над 12 м височина. Количеството миди, които се събират в един риф за около една година, е 4 тона. Половината от тях са с търговски размер, а останалите по-малки могат да се използват за фураж", допълват за ползите от проекта си те.

Една рифова структура филтрира 14 млн. литра вода за денонощие, а една оптимална мидена ферма се състои от 1000 мидени рифа. Широкото й разпространение би могло да обърне процеса на разпад на морските крайбрежни екосистеми и да увеличи живота в тях.

Обитатели на Pisa Reef

Ръководителят на проекта - Арман Саркисян, е озарен от идеята за изкуствените рифове още през 1990 г., след като прочита публикация в престижно научно списание. Успоредно с образованието си по "Морска екология", Саркисян започва работа по проектиране и изграждане на 22 експериментални рифови инсталации, които през 1996 г. биват успешно потопени в морето. Следват конструиране и тестване на поредица от иновативни модели, за да се стигне до технологията Pisa Reef.

С увеличаването на мидената популация, броят на индивидите от различни видове риба, рапани и скариди също нараства, а с това и възможността за местно производство, което да ограничи вноса на риба и морски дарове за дадена страна. От екипа на Sea Harmony споделят, че рифовете им биха могли да спомогнат и за по-качественото изхранване на постоянно увеличаващото се население на планетата:

"Към момента 75% от земята, която човек експлоатира, се използва за земеделие и животновъдство, т.е. за производство на храна. Ако населението на Земята нараства със същите темпове, в бъдеще допълнителната храна ще идва основно от моретата и океаните."

Рифовете също така могат да абсорбират силата на големите вълни и по този начин  да защитят бреговата ивица от абразия. Компанията има разработка, с която, чрез малки подобрения, рифовете биха могли да се използват за успоредно производство на възобновяема енергия от морските течения или за обезсоляване на морска вода.

"Друго направление, по което работим сега, е оползотворяването на мидените черупки за калциева добавка към фуражи и за връщане на минерални вещества във все по-обедняващите почви", допълват експертите.

Животът във фермата

Като всяка иновативна идея, проектът Pisa Reef се оказва труден за осъществяване.

"Процесът беше дълъг, еволюционен, ресурсоемък, свързан с технологично осигуряване на морски операции, които изискват специална и много скъпа екипировка. Основна трудност беше осигуряването на необходимите финансови средства за проектиране, конструиране, монтиране и тестване на съоръженията", признават от Sea Harmony.

Мотивирани, вярвайки в себе си и въоръжени с много амбиция, те успяват да се преборят с трудностите и да постигнат "фантастични резултати, изразяващи се в тонове разнообразен живот, който не би съществувал без мидените ферми". Разказват, че зад проекта стои абсолютно посвещаване на идеята и див ентусиазъм, който ги кара да търсят решения на най-трудните ситуации.

Sea Harmony гледат напред в бъдещето и имат план за развитието на идеята си, независимо дали ще спечелят част от наградния фонд на конкурса. В момента те подготвят прототип на система за обиране на мидената реколта от фермите, както и по създаване на експериментална ферма във водите на с. Кранево. 

"В дългосрочен план планираме разпространение на технологията под формата на know-how, лицензи, изграждане и продажба на технологични линии за производство и поддръжка на „Рифовите кули на живота”, производство и продажба на цели рифове или елементи за тях, субпродукти за селското стопанство, възобновяема енергия и туризъм", споделят от компанията за бъдещите си планове.

За финал те посъветваха всички с иноваторски дух, които искат да допринесат за по-добрия живот на планетата: "Бъдете активни, вдъхновени, отдадени на идеята, не се спирайте пред трудностите. Първото условие, за да повярват във вас и да ви подкрепят, е вие да вярвате в себе си на 100 %. Светът има нужда от иноватори с грижа за планетата и хората."

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Иван Костов: Човекът, който промени България