Първата среща на върха на Г-8 през XXI век се състоя през 2000 г. на японския остров Окинава. За първи път млад руски президент - Владимир Путин, присъства на среща в този формат. На общата снимка на държавните и правителствените ръководители усмихнатият Путин стои между британския премиер Тони Блеър и президента на САЩ Бил Клинтън. На същата снимка са лидерите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Европейския съюз. Те се забавляват: някои гледат право към камерата, други са обърнати настрани. Изглежда, че в този ден в Окинава са се събрали не най-високопоставените световни лидери, а съученици за среща, коментира Роман Анин във "Важные истории".

Ако погледнем тази снимка днес, е трудно да повярваме: Русия започна века като член на елитния клуб на най-развитите държави в света. Двадесет години по-късно, при управлението на Путин, страната премина в друга лига - Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия заслужено се нарежда сред най-изолираните и нехуманни режими в света. И това не е само заради войната. Тя е следствие от двадесетгодишната политическа и морална деградация на руската държава.

За да разберем степента на моралния упадък, е достатъчно да прочетем биографиите на съвременните герои на страната - тези, които властите награждават с почетни ордени и медали, тези, които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за пример на децата в уроците по родолюбие.

Национални герои

Един от главните военни герои на Русия е Евгений Пригожин. Осъден за кражба, грабеж, измама и въвличане на непълнолетни в престъпни дейности, той започва "кариерата" си, като души жени, а след това къса златните им обеци. Днес Пригожин е трикратен герой: на Русия и на така наречените ДНР и ЛНР. Притежава армия от хиляди частни войници със собствени самолети, бронирани машини и множество ракетни установки. Тази армия се обслужва от затворници и садисти, които почти на живо в ефир, с одобрението на пропагандистите, разбиват главите на затворниците с чук.

Ето още един пример за истински патриот от времето на Путин - Олег Дзарахохов, убиец на банда убийци с прозвището Колобок. В средата на декември миналата година Владимир Путин го награждава посмъртно с медал за храброст. Колобок е известен с това, че през 2013 г. организира стрелба по време на погребение в Беслан: убити са четирима случайни хора. За престъплението той е осъден на 19 г. затвор. Колобок все още трябвало да излежава присъдата си, но Евгений Пригожин го освободил и Дзарахохов - както десетки хиляди други осъдени - се присъединил към армията на "вагнеровците". В края на ноември 2022 г. Колобок е убит край Бахмут.

Пригожин и Колобок са героите от времето на Путин. И това говори много повече за бъдещето на страната, отколкото дълбочината на спада на БВП.

Упадъкът на руското общество

Моралната деградация е обхванала не само така наречения елит, но и обществото. Съвременна Русия е страна, в която голяма част от населението подкрепя варварската агресия срещу Украйна. Нещо повече: същите тези хора недоумяват защо Путин все още не е изтрил Украйна от лицето на земята.

Войната разделя руското общество: отровени от пропагандата родители наричат децата си предатели, защото не подкрепят агресията срещу съседна страна. Най-успешните и образовани жители на Русия - учени, предприемачи, програмисти - масово напускат страната. Онези противници на войната, които не могат или не искат да напуснат, са парализирани от страх, подозрения и апатия - те изсмукват всичките им сили и ги лишават от всякаква надежда.

И макар че, както знаем, народните пожари понякога избухват от огъня на един човек, сега изглежда, че руското общество не е готово да участва в процеса на смяна на властта в страната. Това означава, че изборът отново ще бъде направен вместо тях.

Разрушаване на основите на държавата

През изминалата година Владимир Путин навърши 70 години. Не знаем доколко слуховете за тежките му заболявания са верни. В държавите с функциониращи институции кончината на един лидер, независимо дали е от политиката или от другия свят, със сигурност е новина на първите страници на вестниците, но тя не определя съдбата на страната. Какво би станало, ако Макрон напусне утре или Шолц умре? Ще престане ли да съществува Франция или Германия? Не, разбира се, че не.

В страни, в които институциите са разрушени, като Русия, нещата стоят по съвсем различен начин. Като елиминира всички конкуренти, като отмени изборите, Путин лиши Русия от гаранцията за легитимно и мирно предаване на властта и по този начин окачи бъдещето на страната на една много ненадеждна кукичка - собствения си живот.

Който и да избере Владимир Путин за свой наследник, той ще има трудности да координира кандидатурата си с разнородното си обкръжение. Можем да гадаем какъв е бил неговият вътрешен кръг и какви са били нравите му преди февруари 2022 г., но войната в Украйна, или по-скоро военните поражения, изостриха до краен предел вътрешните противоречия между управляващите кланове и стана ясно: ще имаме ожесточена борба за трона на застаряващия диктатор.

Руската "Игра на тронове"

Кланът около Владимир Путин днес прилича на организирана престъпна група. Някои от тях разполагат със собствени армии (като Евгений Пригожин и ръководителя на Росгвардия Виктор Золотов), други - с части за сигурност (като ръководителя на Съвета за сигурност Николай Патрушев); всеки клан има собствени финансови ресурси - банки, държавни корпорации, големи компании; някои кланове притежават цели региони, като Рамзан Кадиров в Чечения; и всички те не се подчиняват на никакви закони.

Тези кланове никога не са били обединени. В продължение на 20 г. те непрекъснато се борят помежду си за сфери на влияние и ресурси. Техните войни могат да се нарекат условно "студени войни": те се водят под килима на правоприлагащите органи, а жертвите - служители на службите за сигурност, бизнесмени и чиновници от враждуващите кланове - обикновено са вкарани в затвора, а не убити (въпреки че има и изключения).

През всичките тези години Владимир Путин действаше като своеобразен арбитър в конфликтите на своите приближени. Самата му фигура осигуряваше деликатно равновесие на силите между враждуващите фракции, защото всяка от тях знаеше, че ако той се оттегли, равновесието ще се наруши и ще избухне война на всички срещу всички. Но нищо не отслабва властта на един диктатор така, както остаряването и военните поражения. Колкото повече се приближава краят на Владимир Путин - политически или физически - толкова по-вероятно е многобройните студени войни на клановете за власт да прераснат в горещи.

Първо, защото историята на отношенията между определени групи просто не оставя място за всички тях в Русия без Путин. Условният Пригожин никога няма да приеме, че човекът на условния Ковалчук ще бъде негов наследник. Защото тогава Готвачът на Путин и неговите хора ще трябва да се разделят най-малко с активите и влиянието си, а може би и с живота си.

Второ, защото всички тези кланове са се оказали затворени. Те почти няма къде да отидат. Хага ги очаква на Запад, активите им - на Изток, но не и те самите. Разбира се, все още има съюзници като Иран, Северна Корея и Сирия, но тук е проблемът: тези "прекрасни" страни, както и Русия, нямат върховенство на закона, което означава, че нямат гаранции за сигурност.

Трето, Владимир Путин лиши себе си и държавата от монопола върху насилието. Днес този лиценз се държи освен от армията и правоприлагащите органи и от всякакви вагнеровци, кадировци и други. И с легитимните институции на насилието нещата не са толкова прости: в рамките на Федералната служба за сигурност има цели подразделения (като прословутите "Специални сили на Сечин"), които по същество са изведени от юрисдикцията на държавата и подчинени на интересите на частни лица.

Фаворити и аутсайдери в борбата за трона

Преди да се опитаме да заложим на победителя в руския "Игра на тронове", нека се опитаме да определим аутсайдерите. Това е по-лесно.

Когато диктаторът стане слаб, ключовият фактор в борбата за трона му не са връзките, а физическият ресурс: предимство има този, който разполага с по-многобройна и въоръжена банда. Това се разбира добре от хората в обкръжението на Путин. Това обяснява трансформацията на Дмитрий Медведев - някогашната основна надежда на руските либерали, който сега на Запад е наричан клоун заради нелепите си заплахи към света - "еротични фантазии", както доста сполучливо ги нарече Евгений Пригожин. Цялото това милитаристично крякане на Медведев не е нищо повече от отчаян опит на едно страхливо момче да покаже на хулиганите в класа си, че и то може да бъде лошо: може би някой ще го повика в бандата си.

Войната също така значително отслабва позициите на някога влиятелния клан Шойгу. Ако преди миналия февруари тази група дори претендираше да се кандидатира за поста на наследник, след всички "жестове на добра воля", след като целият свят разбра каква е руската армия в действителност, Шойгу - някога един от най-популярните служители в страната - се превърна в един от най-мразените.

Войната в Украйна промени баланса на силите в руския змиевиден истаблишмънт до такава степен, че дори фаворитите се замислят за бъдещето си. Например Юрий Ковалчук всъщност е вторият най-влиятелен човек в страната. Доскоро позициите му изглеждаха непоклатими, но днес е принуден да се включи в борбата с Евгений Пригожин, защото разбира, че в клановата война на всички срещу всички приятелството със застаряващия и отслабващ диктатор не решава нищо (особено ако диктаторът е мъртъв) - решават садистите с размахани чукове.

Означава ли това, че Евгений Пригожин с неговата група от хиляди убийци е основният претендент за победа в руската "Игра на тронове"? Нещата са много по-сложни.

Коалиции на кланове

Човешкото ДНК е 99% еднакво с това на шимпанзетата, като цялата политика се върти около алфа мъжкаря. Докато алфа мъжкият е млад и силен, той държи в страх цялата глутница, ръководи разпределението на ресурсите, чифтосва се с всички женски и жестоко наказва онези, които оспорват властта му. Но когато алфа мъжкарят започва да остарява и да проявява признаци на слабост, за неговото място се разгаря ожесточена война. Физическата сила е важен, но не решаващ аргумент в борбата за власт при шимпанзетата. Също толкова важно е умението да се създават коалиции.

Днешната руска политическа система не се различава много от начина, по който е организирана властта в стадата на шимпанзетата. Затова победител в борбата за мястото на застаряващия алфа-мъж на Русия ще бъде не един клан, а този, който успее да създаде най-силната коалиция от кланове.

Очертанията на една възможна коалиция вече се появиха след няколко месеца война в Украйна. Става дума за съюз между Пригожин и Кадиров. Към тяхната двойка може би трябва да се добави и кланът на директора на Росгвардия Виктор Золотов, който е добър познат на Пригожин от времето на "бандитския Петербург" и е в тесен контакт с ръководителя на Чечения. Нека наречем това трио "коалиция на кръвожадните". Основните му предимства са очевидни: бруталност, решителност, готовност да не се съобразява с жертвите и методите на борба и, разбира се, огромната обща армия.

Друга коалиция, която може да се появи в борбата за трона, е съюзът на онези, които бяха най-влиятелни преди войната в Украйна, т.е. приятелите и колегите на Владимир Путин. Нека я наречем "коалиция на приближените". Каквито и да са противоречията, които са разкъсвали всички тези Ковалчук, Патрушев, Токарев и Тимченко, мисля, че и те усещат заплахата, която "коалицията на кръвопийците" представлява за тях. Те добре познават стадото си и разбират: когато Пригожин говори за затлъстелите говеда, които не могат да си вдигнат розовите задници от дивана на Рубльовка заради войната, той има предвид не само Дерипаките и Алекперов, но и техните съседи по магистрала. Ако такава коалиция възникне, нейните безспорни предимства ще бъдат огромните финансови ресурси (тези хора буквално притежават цяла Русия) и контролът над специалните служби, които, макар и да отстъпват по нападателна мощ на "армията на кръвожадните", притежават много по-голям интелект и интелектуален потенциал.

И накрая, третото сдружение, което възникна веднага след избухването на войната в Украйна, но все още не е намерило своя лидер и окончателна структура, е "коалицията на патриотите". Членовете на този съюз все още не са се осъзнали като общност, но войната е събудила у тях общи ценности, омраза и стремежи. "Коалицията на патриотите" мрази руската управляваща класа заради корупцията и военните поражения; тя отхвърля и "коалицията на кръвопийците" заради връзките им със сегашното правителство, престъпниците и Чечения.

Тази коалиция има огромни предимства. Тя изразява интересите на огромното мнозинство от руското население, включително и на армията: противопоставя се на корупцията на сегашното правителство и подкрепя пълното унищожаване на Украйна. Съюзът на патриотите е тъмен кон в руската игра на тронове, чийто успех зависи до голяма степен от това кой ще стане негов ездач.

Русия на кръстопът

Бъдещето на страната зависи от това коя коалиция ще спечели в настоящата борба за престола. Пред Русия, както в старите руски приказки, има три основни пътя.

"Близката коалиция" гарантира най-малко кръвопролития: ако спечели, ще бъдат наказани само лидерите и активните членове на противниковите кланове. Бъдещето на Русия ще бъде определено от децата на всички тези Патрушеви, Ротенбергови и Ковалчукови. Съдейки по разказите на техни познати, тези млади хора по-често избират любимите си балове в Монако и ски пистите в Куршевел, отколкото перспективата да се превърнат в Северна Корея с все още бушуващата на границата война.

В случай на победа на "коалицията на патриотите" Русия неминуемо я очаква военна диктатура. Защото победата на фронта изисква твърда ръка и безмилостна война срещу предателите на домашния фронт. Никой не знае колко дълго ще продължи тази диктатура. Северна Корея например живее по този начин повече от 70 г.

Ако "коалицията на кръвожадните" победи, Западът и Китай ще трябва да си отговорят на един много труден въпрос: готови ли са да се примирят с един от най-големите ядрени арсенали в света в ръцете на троица красиви мъже: удушвач на жени, дирижиращ садистична група с чук, чеченски академик, който обича да измъчва жертвите си и да организира извънсъдебни екзекуции, и бивш охранител на президента, известен с когнитивните си способности?

Какъвто и да е финалът на "Игра на тронове", вече е ясно, че Владимир Путин няма да играе важна роля в сериала. Най-лошото, което може да се случи на един диктатор, се е случило с него: вместо страх, той е станал презрян. Той продължава да плаши Запада с ракетите си, а Западът го изобразява в карикатурите си като маймуна с малка пишка, надвиснала над ядрен бутон; пише многочасови речи, а прессекретарят му обещава, че целият свят ще ги препрочете и анализира, но светът минава и не слуша, както минувачите не обръщат внимание на лудия в метрото, който всеки ден заплашва всички с края на света; той все още се опитва да се изявява като алфа-самец в своята глутница, но вече дори най-новите ѝ обитатели го наричат страхливец, който "предизвикателно се страхува за живота си в една голяма и тежка война". С тази стигма той ще сложи край на кариерата и живота си.