Планът на Путин за 9-и май

Девети май определено се явява „сакрална дата”, защото е следствие на определени „митове и легенди”, които се създават в Кремъл, и на които в Кремъл сами стават жертва. И тези митове и легенди ги притискат за определени решения, които не се вписват в логиката на здравия разум.

В навечерието на 9-и май Путин има следните варианти за действие:

да обяви открита война на Украйна и всеобща мобилизация;

да нападне Молдова от Приднестровието;

да включи завладените територии в южната част на Украйна в състава на временно окупирания Крим, с последващата им интеграция в състава на Русктата федерация.

Всичко това обаче са елементи на един общ сценарий. Това са взаимнодопълващи се фрагменти на единен замисъл.

В основата на своите цели по отношение на Украйна в Кремъл залагат на разбирането, че в съвременния свят ключови вече са не толкова енергоресурсите, а продоволствието. Затова те са заинтересовани преди всичко от завладяването и усвояването на украинския аграрно-промишлен капацитет. За тази цел те се стремят да окупират най-плодородните територии, да заграбят мощностите и складовете за съхраняване на аграрна продукция и да изолират Украйна от морските ѝ пристанища, за да предотвратят износа на зърно и селскостопански стоки по море.

Втората фаза от войната в Украйна трябва да завърши именно към 9-и май.

За Русия съдържанието на втората фаза включва:

1. Овладяването на Донецка и на Луганска области в рамките на техните административни граници, чрез обкръжаването и разгрома на украинските войски, или, ако не успеят с този замисъл – чрез изтласкването на украинските сили от този район;

2. Пробиването на сухопътен коридор от Донбас към Приднестровието. Да установят твърд контрол не само в Херсонска област, но и в части на Николаевска област и след като овладеят южната част на Одеска област, да реализират единен фронт с Приднестровието, като окончателно отрежат Украйна от Азовското и от Черноморското крайбрежие. И това с перспективата да бъде дестабилизирана и поставена под контрол и Молдова.

В рамките на втората фаза или непосредствено след нея, няма да се провеждат референдуми за обявяването на нови бутафорни „народни републики”, а ще приемат ускорено в състава на Руската федерация признатите вече Донецка и Луганска народни републики. Следващата стъпка ще бъде „разширяването” на административните граници на Кримския окръг до границите, които Русия успя да окупира в южната част на Украйна.

При такъв свършен факт, всеки опит на украинската страна да възвърне контрола си върху окупираните територии в Донбас и в Южна Украйна вече ще се разглежда като „агресия” на Украйна срещу Русия. По такъв начин „новозавоюваните” административни граници на Руската федерация биха се простирали от Приднестровската част на Молдова до Луганск.

Доктринално Русия не би могла да използва ядрено оръжие, без да бъде застрашена нейната териториална цялост. И затова, при подобен вариант, Русия може официално да обяви война на Украйна, под предтекста за „агресия” от страна на Украйна. Което от формална гледна точка й развързва ръцете и за използване на ядрено оръжие, или като минимум за включването му като фактор за възпиране, както на Украйна, така и на нейните съюзници от Запада. И фактически за закрепване на новоокупираните територии.

И това би се считало за завършване на втората фаза от войната. А целта на Украйна е да не позволи втората фаза да завърши именно в такава печеливша за Русия конфигурация.

Преходът към третата фаза ще зависи изцяло от това дали Русия е успяла в реализацията на целите си от втората.

По същество обаче, в досегашния ход на втората фаза Русия изтощи в значителна степен потенциала си за активни настъпателни дейспвия. А Украйна устоя на натиска и получава значителни подкрепления от нова бойна техника.

Затова в третата фаза Русия не предвижда нови мащабни настъпателни операции и ще насочи усилията си за закрепване на постигнатото досега чрез преговорния процес.

Тоест като оформи и закрепи окончателно резултатите от втората фаза след 9-ти май Русия ще се стреми да премине към следващата, трета фаза, която ще бъде „дипломатическо-ракетна” по съдържание.

Именно в тази фаза руснаците ще приложат заплахата от използване на тактическо ядрено оръжие. Вероятността от използването на такова оръжие след откритото обяваване на война от страна на Русия става напълно реална.
Тази заплаха ще бъде използвана и като средство за принуждаване на Украйна да приеме руските условия в преговорите.

На този замисъл може да се противодейства само и единствено чрез комбиниран отпор от страна на Украйна и западните й партньори. Киев да продължи да оказва твърда съпротива с военни средства, а съюзниците му трябва да предприемат действия, с които цената на тази война да стане непосилна за Русия.

Ключовите елементи в тази стратегия на външните фактори се наричат „нефт и газ”. Това беше загатнато в т. нар. шести пакет санкции срещу Русия. Ако в него отсъства ембаргото върху руските енергоресурси, неговото въздействие няма да реши основните цели на Украйна за успешно завършване на войната.

Сценарият на Русия може да бъде нарушен при успешни действия на украинските въоръжени сили, недопускане Русия до 9-ти май да постигне целите си във втората фаза, така както те ги планират. Ще бъде необходима обаче и превантивна непряка намеса, поне що се отнася до вероятността за активизиране на фронта в Приднестровието и за дестабилизиране на Молдова.

За вихрещите се в Русия в момента, и в навечерието на празника, националистически и имперски страсти обаче ще бъде проблематично да приемат така описаните резултати от втората фаза.

Очаква се програмна реч на Путин във връзка с празника. От нея ще могат да се направят изводи в каква посока се променя съотношението на силите в Кремъл, както и между Кремъл, силовите ведомства и армията.

Варианти за завършване на войната

Властите в Русия използват мощно пропагандата, за да разгърнат своите идеологически и геополитически концепции. Такова „митотворчество” обаче на някакъв етап превръща самите тях в заложници. Когато изкуствените концепции „овладяват масите”, поръчителите на „митовете и легендите” са длъжни да следват настроенията сред масите.

Всеки опит за внезапна смяна на съществащите митологеми с нови, в това число от нови техни носители, са обречени на провал. А и самите руски елити зависят и могат да съществуват само в парадигмата на сегашните митологеми. Това отговаря на въпроса какво би станало, ако бъде отстранен Путин или ако той изчезне от сцената по силата на естествените закони.

Платформата от Истанбул за двустранни преговори между Украйна и Русия може да спомогне най-много за прекратяване на огъня и за изтеглянето на руските войски от определени райони. Но това са тактически въпроси, включително и за разрешаването на конкретни хуманитарни проблеми. Тоест тези преговори могат да бъдат единствено площадка за изясняване на позициите.

Преговорите трябва да бъдат във формата на международна конференция, с участието на страните гаранти. Трябва да бъде създадена нова, ако не световна, то Европейска система за сигурност.

Войната доказа „ефективността” на консенсусните процедури, с които действа НАТО. Това се отнася и за действията на ЕС.

ООН не може повече да бъде реформирана. Страна, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, нападна Украйна, която формално е страна-учредителка на ООН. И устройва в Украйна геноцид...

Международната конференция за прекратяването на войната трябва да включва основните международни фактори днес. Където трябва да бъдат приети гаранции за Украйна, които впоследствие да бъдат закрепени в решения на ООН.

Б. ред. - Михаил Чаплига, украински политически експерт, правозащитник и обществен деятел. Работил е в Комитета за защита правата на човека към парламента на Украйна.

Следете новините ни в GoogleNews