Хокейна история с (не)очакван край

Арам Потурлян Последна промяна на 20 февруари 2014 в 20:28 6157 2

Белият мечок не може да повярва, че Русия е отпаднала от хокейния турнир в Сочи.

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать –
В Россию можно только верить.*
Фьодор Тютчев

Някои наблюдения за Русия, олимпиадата и хокея

"Постсъветска Русия е слаба държава. Ако изключим нефтените и газови ресурси, ядрения арсенал и системата на разузнаването, създадени през Студената война, не остава абсолютно нищо."
Уолтър Ръсел Мийд, бивш член на Съвета за външна политика на САЩ, един от най-известните съвременни изследователи на американската външна политика.
***
"Прекарах по-голямата част от последните пет години в [Русия]. Изслушах доста мнения на руснаци за демокрацията и за техния президент. Мнозина от тях са равнодушни и към двете. С малки изключения, те признаваха, че изпитват апатия и се чувстват доста объркани по отношение на пътя, по който е поела държавата им. …
Миналата година … 42% от [руснаците] заявиха, че нямат с какво да се гордеят, а 19% признаха, че им е трудно да отговорят на въпроса. …
Затова, докато гледам олимпиадата и подкрепям сънародниците си, някаква част от мен ще стиска палци за руските спортисти. Не бих могъл да си го представя като малък, когато исках само едно: могъщият Съветски съюз да загуби."
Дейвид Грийн, "Вашингтон Поуст"
***
"Олимпийските игри, дори да се провеждат на не особено подходящо място и да струват 50 милиарда долара, все пак са прекрасни по много причини. Например с това, че подаряват на хората свобода на себеизразяването. …

С това, че страната ми продължава да произвежда консервни кутии вместо автомобили, някак си се примирих, макар че ми беше трудно. Тепърва обаче предстои да преглътна това, че тя и досега не е усвоила производството на нещо толкова просто и необходимо, каквото са бебешките колички.

През годините, в които петролът струваше скъпо, а зависимостта от продажбата на природни ресурси се превърна в истинска наркомания, държавата ни оглупя до такава степен, че престана да я интересува производството на други неща. С времето апатията се прехвърли върху човешките ресурси, а преди две-три години пипалата й стигнаха и до спорта. Уви, ние почти престанахме да произвеждаме атлети, които да се котират в условията на истинска спортна икономика, а не при меценатство. …

Хокеят остава единственият спортен отрасъл, в който продължаваме да произвеждаме момчета, търсени в чужбина."

Юрий Дуд, "Спорт Сегодня"
***
"Руските мъже никога не губят", уверява ме Алексей с русата коса. Но мача го печели САЩ. Той започва да плаче."
Щефан Доберт, "Ди Цайт"
***
"Западните медии отразяват враждебно олимпиадата, казва една от доброволките, 22-годишната Татяна от Челябинск. Те "непрекъснато се опитват да открият кучешки косми в супата" и това на моменти я плаши, а по-често просто я възмущава. Но в тенденциозния подход на чуждите медии Татяна вижда и някои плюсове: негативното отношение според нея е сплотило нацията и е превърнало в патриоти дори хората, които не са били такива."
Елке Виндиш "Тагесшпигел", в материал, озаглавен "Руснаците отвръщат с патриотизъм на инат"
***

Краят на епохата

Преди няколко месеца руски хокеен експерт заяви, че в Сочи ще видим последните остатъци от наследството на съветската хокейна школа.

Е, не ги видяхме. Само констатирахме, че съветският хокей е преминал в небитието. Краят на епохата е факт, точната дата не се знае.

За Русия и за Сборная най-лошото е, че такова понятие като "руски хокей", в момента не съществува. Няма такова явление в природата.

Има ги Дацюк, Овечкин и Малкин. Има я Континенталната хокейна лига (КХЛ), която освен Русия, обхваща още Беларус, Казахстан, Украйна, Хърватия, Латвия, а от следващия сезон – и Финландия. Но няма и помен от някаква концепция, от яснота относно това как трябва да действа руският национален тим по хокей, как точно идеите да бъдат превърнати в реалност и кои са най-подходящите изпълнители.


Овечкин /8/ и Дацюк /13/ не оправдаха огромните очаквания към водения от тях отбор на игрите в Сочи.

Тук е мястото да припомним кои са характеристиките на съветската школа в хокея, които толкова липсват на руския отбор в последните години. Комбинативността, бързината, техниката и отличната организация на играта с човек повече се проявяват отвреме-навреме в отделни хокеисти, но все по-рядко в цялостното представяне на отбора.

Ироничното е, че преди олимпиадата, заради провалите в подготвителните турнири квотата на защитниците от КХЛ в Сборная бе сведена до минимум. Но срещу Финландия фатални грешки допуснаха състезаващите се в НХЛ Никитин и Войнов.

Една малка подробност за руските хокеисти в НХЛ. Някои от тях наистина блестят, други се представят на много високо равнище. Но на практика това става в един друг свят. Зад Океана всичко е различно – като се започне от философията и целите, през подхода на треньорите, и се стигне до правилата и размерите на леда.

И става така, че Дацюк, Малкин и Овечкин носят много повече дивиденти на клубовете си в НХЛ и на хокейните фенове зад океана, отколкото на Сборная и на руските запалянковци.

Алтернативата не е особено сполучлива. Доказва го примерът на Иля Ковалчук, който през лятото реши да се прибере да играе в Русия. Според повечето наблюдатели само за няколко месеца представянето му се е влошило значително. Доста критики за представянето си през настоящия сезон отнесе и друг бивш играч от НХЛ – Александър Радулов – който понастоящем играе в легендарния навремето ЦСКА (Москва).

"Дървосекачи" или техничари?

Триумфът на Финландия някак несправедливо бледнее на фона на руския провал. Може би защото победите на скандинавците в мачовете срещу Сборная и олимпийските успехи не са нищо ново за финландците. От 1994 г. насам те имат един сребърен и три бронзови медала, а веднъж завършват шести. Четири пъти в последните шест олимпиади (включително и Сочи) Финландия се представя по-добре от Сборная. Единствените две победи на Русия над северозападния съсед са от игрите в Нагано, като заслугата е на Павел Буре (5 гола на полуфинала за победата със 7:4) и на други хокеисти, които бяха в много по-голяма степен представители на съветската школа, отколкото настоящите национали.


Тему Селане /8/ поведе своите в решителната битка без оглед на своите 43 години.

Хокеят е колективен спорт и финландците явно отдавна са открили формулата, която гарантира, че качеството на националния им тим е по-високо от механичния сбор от уменията на отделните хокеисти. Дори в отсъствието на двамата основни центрове – Саку и Мико Койву, финландците неутрализираха звездите на съперника, без да лишават най-ярките си изпълнители от възможността да блеснат в решаващия миг. И победата над Русия е плод както на отборната игра, така и на индивидуалното майсторство на Тука Раск, Тему Селане и Микаел Гранлунд.

По времето, когато "Червената машина" мачкаше наред, в СССР пренебрежително наричали финландските хокеисти "дървосекачи". Но през 2014 г. в Сочи "дървосекачът" Алтонен нагло се разходи покрай руските защитници и напъха шайбата в мрежата на Варламов за 1:1.


Гранлунд /64/ бе неудържим срещу Русия.

Да не говорим за емблематичния епизод от световното първенство през 2011 г., когато Гранлунд, който и в сряда изтормози руската отбрана, повдигна шайбата със стика си и буквално я натика в мрежата над рамото на вратаря на Сборная.

Още един-два такива мача и в Русия ще започнат да плашат малките деца с името Микаел Гранлунд. Впрочем това ще го правят само онези, които все още помнят успехите на Сборная по времето на СССР. За останалите случващото се ще бъде напълно в реда на нещата.

Нищо ново под слънцето

"Вече ще живеем поновому!", възкликна един руски вестник, когато през 2008 Сборная след 15-годишно прекъсване спечели световната титла с фантастичен обрат над Канада в Квебек.

Уви, всичко ново е добре забравено старо. И за да си останат същите, нещата първо трябва да се променят (това пък кой го беше казал?). Новият живот за руския хокей продължи само до игрите във Ванкувър през 2010. Година по-късно селекционерът Вячеслав Биков бе уволнен.

След загубата от Финландия в сряда във форума на "Спорт Сегодня" се появи следният коментар на запалянко: "Помня, че през 2011 година тук някой написа, че един ден ще съжаляваме за уволнението на Биков. Е, този ден настъпи."

* Загадка е Русия за ума,/ аршинът общ не й приляга:/ страна с особен нрав е тя –/ в Русия може само да се вярва.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.02 2014 в 23:16

Тук не става дума за победа или за това, че домакините трябва непременно да спечелят.
Става дума за пълна игрова безпомощност.
За невъзможността да се използва потенциалът на доказани играчи и да се сглоби що-годе приличен отбор. За това, че за Сборная и в мача с Норвегия даже имаше доста тревожни моменти, дори след като поведе с 2:0.

А СССР въпреки загубите, които претърпяваше от време на време, все пак имаше много ярък стил на игра.

20.02 2014 в 21:50

E, защо пък домакините трябва да печелят винаги?
И все пак да не забравяме, че когато "полковниците" - профи на СССР (т.е. отборът на ЦСКА Москва + 3) играеха на олимпиади с ветерани и студенти в другите отбори, поради паузата на НХЛ, пак се случваха изненади, и то при доста неравностойни на пръв поглед отбори.
Финландия победи в пряк двубой СССР още на игрите в Калгари през 1988 г. но тогава имаше схема с финална четворка и затова финландците останаха втори в крайното класиране с по-лоши показатели от СССР.
А на световното през 1985 г. всички отбори бяха подсилени и равностойни и тогава СССР беше сразен - дори при прекрасен в техническо равнище отбор.
Силата на отбора се измерва със силата на противниците.