"Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!". Едва ли има българин, който да е чул тези думи преди 33 години и да ги забрави. Те са изречени от радиста в опит да държи буден Христо Проданов. Първият българин, изкачил Еверест (8848 метра) на днешната дата през 1984 г.

Излъчват ги по телевизията и радиото. Два дни България буквално спира да диша. Първо заради радостта от успеха, а после с надеждата, че нейният герой ще се върне от върха. Уви, той остава горе завинаги.

Успешната атака е извършена по Западния гребен, известен още като "Жестокия път". Христо е първият човек в света, който изкачва Еверест по западната стена - най-дългият маршрут, без да ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през месец април.

Българинът поставя и рекорд, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден.

На 20 април в 18,15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!". България ликува. Христо предава още: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Куп събития, предшестващи радостния момент, вероятно водят и до последвалата гибел на Проданов. На 20 април в 5,45 ч. сутринта Проданов тръгва към върха с шерпа Ринджи. Първоначално той трябва да е екип с Иван Вълчев, но в последния момент се решава друго.

Шерпът е отлично подготвен, Христо също. Двойката трябва да е трета по пътя към върха, но изпреварва останалите. На 8200 метра височина стигат до 90-метрова скала. Българинът я изкачва, но шерпът не успява. 

Проданов се опитва да помогне на Ринджи, където губи много сили. Алпинисти сочат този момент като първи фатален. В крайна сметка Проданов продължава сам.

След радостното обаждане от върха Христо остава там прекалено дълго - 33 минути. Специалистите сочат това като втори повратен момент.

След това започва да слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Извилата се буря в района принуждава Проданов да лагерува на открито. Абсолютно сам, без кислород, при температура минус 42 градуса. Височината е приблизителна 8600-8700 м. Мястото се нарича "Зоната на смъртта".

Силите напускат героя ни, гласът му отслабва. Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон моментално започват спасителна акция. Уви, сигналните ракети на Христо се оказват непригодни. Той предполага, че се намира някъде около Голямата сива кула на 2700 м.

Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. Людмил Янков прави истински подвиг, като минава 1330 метра на един дъх заради приятеля си. Силите го напускат, нощта пада и той е принуден да спре на 2500 метра. Вероятно много близо до Христо.

На свой ред едва е спасен след нощна акция, но заради измръзване губи 4 пръста. Янков умира 4 години по-късно при падане под Мальовица. Людмил Янков споделя за Христо Проданов: „Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!".

Въпреки загубата, ръководителят на експедицията Аврам Аврамов обявява решението си: „Експедицията продължава". След едноседмична почивка - на 3 май 1984 г. започва втората атака на върха. На 8 май в 17,15 ч. Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май в 9,11 ч. Николай Петков и Кирил Досков покоряват връх Еверест.

Те осъществяват и пълния траверс на върха – изкачване по Западния гребен и слизане по Южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като „Българския траверс" на Еверест.

Визитка

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).