Защо санирането стана двойно по-скъпо?

Програмата за „безплатно саниране“ продължава, а Благоевград продължава да е национален първенец. Цените обаче се повишиха двойно за няколко години, което веднъж ощетява всички данъкоплатци, а втори път ощетява тези граждани, които искат да санират домовете си със собствени средства.

Програмата за енергийна ефективност е към края си. В историята няма „ако“, но какво би станало, ако цените не бяха толкова високи, ако не бяха договорени много повече сгради от капацитета на програмата, ако имаше ефективен контрол… Може би при по-внимателно харчене на парите на данъкоплатците, с тези 2 млрд. лева щяха да бъдат санирани не 2 хиляди, а много повече сгради.

Цените и през 2018 г. остават като тези през 2017 г. – значително по-високи от цените по време на проекта „Енергийно обновяване на българските домове 2012–2015“, когато средните разходи бяха около 115 лв./кв.м.

Днес цените са почти двойно по-високи. Благоевград отново е областният център, който предоставя подобни примери в изобилие. И отново оттук идват данни за връзки между представители на администрацията и строителните фирми, изпълняващи проекти по програмата. Тези връзки не могат изцяло да обяснят високите цени, но вероятно са едно от обясненията.

ПРИМЕРИТЕ ОТ БЛАГОЕВГРАД

Фирмата СТИЛСТРОЙ-М ООД е собственост Михаил Камбитов и Даниела Джукова, регистрирана е в Благоевград. Дружеството често печели поръчки, които имат разнообразен характер – от ремонт на асфалтови настилки, през благоустрояване на улици, аварийни реконструкции на водопровод, зимно снегопочистване, саниране по Програмата за енергийна ефективост до реконструкцията на площади, фонтани и улично осветление.

Сред последните проекти на фирмата е една от 10-те обособени позиции в поръчката „Изпълнение на Инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР… във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност“. СТИЛСТРОЙ-М ООД санира блок в жк „Запад“ за сумата от 444 365.23 лв., или около 270 лв./кв.м – повече от два пъти по-висока цена от средната за първия етап на програмата за саниране. Друга позиция е спечелена от фирма МИЛЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД за цена 423 977.16 лв., или около 180 лв./кв. м.

Какво общо имат тези два случая ли? Общото е едно име – инж. Емилия Тунева, която е заместник-кмет на Община Благоевград по териториално и селищно устройство (ТСУ). В офертата на „Стилстрой М“ ООД инж. Тунева е вписана като „проектант по част ПБЗ“ (план за безопасност и здраве – б.а.), а в тази на „Миле инженеринг“ ЕООД като „конструктор“. Договорите на общината с двете фирми са сключени на 8 август 2017 година, като инж. Тунева е имала ангажимент и към двете фирми по едно и също време. Срокът на договорите е 65 дни (20 дни за проектиране и 45 дни за изпълнение), което означава, че дейностите са били извършвани поне до средата на месец октомври 2017 година. Инж. Тулева обаче е назначена на длъжността зам.-кмет още от началото на октомври 2017 година – т.е. по времето, когато тя е работила с двете фирми, които изпълняват поръчки в същата община.

Но тези два случая не са изключение. Зам.-кметът на Благоевград е работила и с други фирми, които печелят поръчки в общината. „Ай би си-консулт“ ЕООД сключва на 27 ноември 2017 година договор за „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност, осигуряване на достъп на хора с увреждания и цялостно обновяване на фасадите на сгради на ОД МВР и Първо РПУ – Благоевград“. Този път инж. Тунева е вписана в офертата като „Проектант – част Конструкции“.

ИМА ЛИ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ?

Тези факти пораждат сериозни опасения за конфликт на интереси, тъй като на практика заместник-кмет на една община е част от екипа на изпълнител по обществена поръчка в същата община. Нещо повече, поръчката попада в ресора и под контрола именно на инж. Тунева.

Тя обаче е попълнила декларация по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и е заявила, че „няма сключени договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните в кръга на правомощията и задълженията ми по служебни решения“.

На изпратен въпрос по темата инж. Тунева отговори: „От 02 октомври 2017 година заемам длъжността заместник-кмет по строителство и сигурност на община Благоевград. Преди да бъда назначена на този пост, съм работила на свободна практика в различни фирми като проектант и инженер. При встъпването ми като заместник-кмет съм прехвърлила авторските си права на правоспособни проектанти.

До 02 октомври 2017 година съм участвала в търгове за инженеринг по много процедури, но не съм сключвала договорни правоотношения. Договорите, които съм подписвала с фирми, са били за извършване на услуга“, пише тя.

Този отговор може да бъде тълкуван по различен начин, но не отрича отношенията на инж. Тулева с фирми, които изпълняват обществени поръчки, и то по време, когато тя упражнява пряк контрол над тях. Тези връзки са видни и от документите, получени по Закона за достъп до об- ществена информация (ЗДОИ).

И ОЩЕ ПРОБЛЕМИ

През март 2018 г. Антикорупционният фонд (АКФ) сезира прокуратурата и АДФИ относно обосновано предположение за фалшифициране на данни в документацията на победителя от обществена поръчка за саниране на блок No38 в жк „Ален мак“ в Благоевград. Малко по-късно Районна прокуратура Благоевград потвърждава съмненията на АКФ, че в офертата на победителя – „Менкаура“ ЕООД, има данни за съставяне на официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тях. Според Наказателния кодекс извършителят на това престъпление се наказва с лишаване от свобода до пет години. На практика управител е фалшифицирал „биографията“ на фирмата си, за да спечели обществена поръчка.

В „Черна книга на правителственото разхищение 2017“ описахме как част от проектите се печелят от фирми, свързани с лица от управлението на Благоевград. Очевидно тази практика продължава. В комбинация със завишени цени това води до по-малко санирани сгради и по-слаб контрол върху качеството, за което също писахме преди година. Но има и още един ефект.

ЕФЕКТЪТ ЗА ДРУГИТЕ

Въпреки няколкото опита за намаляване на референтните стойности, „държавното“ саниране продължава да се извършва на по-високи цени от „частното“, което повлече нагоре и цените на свободния пазар. Докато преди година външна изолация с шпакловка и боя струваше около 20–35 лв./кв.м, към днешна дата цените вече твърдо вървят нагоре и варират между 45–65 лв./кв.м, показват справки от няколко строителни фирми. Така програмата повиши цените и затрудни хората, които искат сами да санират домовете си, тъй като цените вече са непосилни за някои домакинства.

„Преди година потърсихме оферта от фирма за топлоизолация на апартамента ни, който е на втори жилищен етаж. Тогава ни дадоха цена от около 8000 лв., само преди месец същата фирма ни даде цена 11 000 лв. Разликата е драстична и сме сигурни, че се случи след така нареченото „безплатно саниране“, споделя Десислава Х. от благоевградския квартал „Струмско“.

Проверка на цените на строителните материали показва, че там увеличение почти няма. Т.е. причината за поскъпването не може да бъде търсена там. Крайният резултат е, че всички данъкоплатци веднъж платиха санирането на ограничен брой сгради, а втори път плащат по-скъпо и когато решат сами да санират жилищата си.

ИЗТОЧНИЦИ

https://goo.gl/Mez4NC

https://goo.gl/QESUUJ

https://acf.bg/?p=15144

https://goo.gl/JN52fo

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2018", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.

Още по темата

20/03/2018

Икономика

Антикорупционният фонд сезира прокуратурата за обществена поръчка за саниране в Благоевград

02/01/2018

Разследване

Безплатно саниране. Я пак?!

16/01/2018

Икономика

Кои фирми обират лъвския пай, за да санират безплатно с парите ни

Следете новините ни в GoogleNews