Предлагат електронната идентичност да се издава безплатно

Издаването на електронна идентичност за гражданите да бъде безплатно. Това предвиждат промени в Закона за електронната идентификация, които бяха приети единодушно на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, предаде БТА.

Законопроектът е внесен от депутата от "Прогресивна България" Петър Тодоров и група народни представители.

В момента законът предвижда събирането на такси при издаването на електронна идентичност. Според вносителите те създават допълнителна финансова и административна тежест за гражданите и могат да ограничат използването на системата.

По време на заседанието Тодоров обясни, че целта на електронната идентификация е да осигури сигурен, надежден и широко достъпен начин гражданите да удостоверяват самоличността си в електронна среда. Именно затова според него издаването на електронна идентичност трябва да бъде безплатно.

Божидар Божанов от "Демократична България" също подкрепи отпадането на таксата. Според него обаче между първото и второто четене трябва да бъде уточнено как ще се остойностява услугата.

Комисията разгледа и втори законопроект за промени в Закона за електронната идентификация, внесен от Божанов и група депутати. Той обаче беше отхвърлен с 11 гласа "против" и шест "за".

Предложенията предвиждат българското законодателство да бъде приведено в съответствие с европейските правила за Европейския портфейл за цифрова самоличност. Идеята е функционалностите му да бъдат разширени, така че чрез него гражданите да могат да използват всички административни услуги на държавата.

Законопроектът срещна възражения. В становище по него се посочва, че част от текстовете се нуждаят от прецизиране, на места има противоречия с европейските регламенти, а предложените промени трябва да бъдат съобразени и с действащото българско законодателство.

Според Министерството на иновациите и дигиталната трансформация проектът предвижда съществени промени, включително въвеждането на нови правни фигури и премахването на съществуващи режими, без да е направен достатъчно задълбочен анализ.

Божанов отхвърли тези аргументи и заяви, че текстовете могат да бъдат прецизирани между първото и второто четене.