"Прозрачност без граници" също критикува проекта на антикорупционен закон, внесен от ГЕРБ. Досега срещу проекта се произнесоха от Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет.

Основните критики срещу законопроекта са свързани с това, че има правни недомислици и смесване на области на правно регулиране.

На първо място от "Прозрачност без граници" смятат, че има разминаване в разбирането за мандатността на новия антикорупционен орган. Записано е, че комисията има мандат от 6 години, но същевременно тя е определена и като „постоянно действащ орган“. Това прави двете формулировки несъвместими, смятат от организацията. 

В същото време няма ограничение в броя мандати, които членовете на комисията мога да имат:

Това е подход, който противоречи на цялостната тенденция в българското законодателство при формирането на подобен тип органи – винаги се определя брой на мандатите. За толкова значим орган и с оглед голямата продължителност на мандата е удачно той да бъде ограничен до един. Може да бъде разгледан и по-кратък мандат, но с ограничение във възможността за неговото повтаряне. Например два мандата по четири години.

От "Прозрачност без граници" коментират още, че председателят на новия орган еднолично ще назначава директорите на дирекции и инспекторите. Това пък води до възможност за еднолично управление, за това се прави и препоръка за създаването на колегиален орган, чиито членове да да имат законово разпределение, правомощия и ресори, а тяхното назначаване, освобождаване иоценка за работата не би трябвало да са пряка функция от волята на председателя.

В същото време новосъздадената антикорупционна комисия ще има разследващи правомощия - оперативно-издирвателна дейност, в която да се използват СРС.

В тази връзка, следва да се мотивира необходимостта от самостоятелна дейност на Комисията по тяхното приложение при условие, че е създадена специализирана агенция – ДАТО, сочат от "Прозрачност без граници". От организацията коментират, че в проекта на закон се разширява кръгът от престъпления, за които могат да бъдат прилагани СРС - не само за установяване на тежки умишлени престъпления. "Запазването на такъв подход, при който се надхвърлят пределите на наказателното правораздаване и защитата на националната сигурност, вероятно ще доведе до колизия с възприетото разбиране по приложението на ЕКПЧ", се казва в становището.

Друг проблемен момент в законопоректа е смесването на кръга лица, които могат да бъдат проверявани. Според текстовете на закона това са лицата, заемащи висши държавни длъжности, но в същото време новият антикорупционен орган ще има правомощия и по закона за отнемане на имущество, който пък не разграничава проверяваните лица спрямо постовете, които заемат. 

Недостатък в новия закон е и идеята за създаването на специална, „извънбюджетна“ сметка. "Подобен прецедент създава стимул за свръх-активност от страна на органа, а от там - и не винаги достатъчно обосновани искания за отнемане. Отговорността за причинени вреди ще бъде в тежест на бюджета. Не може да се подмине и фактът, че регламентация за целите и правилата на разходване на тези средства законодателят не е предвидил", се посочва още в становището.

В петък в първия ден от новия парламентарен сезон ще се проведе обществено обсъждане на законопроекта.

Още по темата

30/08/2017

Политика

Нинова обсъди с шефа на ВАС антикорупционния закон на БСП

14/08/2017

Политика

Крум Зарков: Антикорупционният закон на ГЕРБ няма да проработи

13/08/2017

Политика

Цачева: БСП са преписали антикорупционния си закон от нашия проект

12/08/2017

Политика

Борисов и Радев не са се договаряли за антикорупционния закон