Реформите в правосъдната сфера в България набират нова инерция, макар резултатите от тях още да не са видими. Страната трябва предприеме необходимите действия, за да изпълни всички 17 препоръки от предишния мониторингов доклад за правосъдието и вътрешния ред, е записано в новия доклад, който ЕК публикува днес, 15 ноември.

Докато Комисията все още не може да заключи, че някои от критериите са на този етап задоволително изпълнени, остава мнението, че с помощта на политическата посока и решимостта да се развива реформата, България в близко бъдеще би могла да изпълни оставащите неизпълнени препоръки, е заключението на авторите на документа. Той завършва със съобщението, че в края на 2018 ще има нов доклад, оценяващ изпълнението на 17-те критерия от доклада от януари 2017.

И в днешния доклад се казва ясно, че изпълнението на тези 17 пункта би сложило край на мониторинговия механизъм.

Документът посочва, че е постигнат значителен напредък по изложените препоръки в доклада от януари 2017 г. По-специално препоръка 1, където вече ще зависи от новия състав на ВСС да демонстрира резултати, както и по препоръки 16 и 17 (за механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта и за отнемане на незаконно придобито имущество), където прогресът следва да запази тенденцията си. Важен напредък е постигнат и по препоръка 4 (изменения в НК и НПК за корупцията по високите етажи на властта), макар да остава още много работа, отчитат авторите на доклада.

Новото правителство е възродило някои от реформите на предишното и показва решителност да компенсира загубеното време, като бързо напредва със законодателните инициативи, насочени към приключването на редица значими реформи до края на годината, смята ЕК.

Коментарите на ЕК по всяка препоръка

Препоръка 1, 2, 3: Прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС; Назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно; Дейност на Инспектората на ВСС и възможна външна помощ от ЕС

Най-важното развитие през тази година по отношение на съдебната власт е избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който встъпи в длъжност на 3 октомври, посочва докладът. Изборите за съдебната квота бяха проведени през юни в съответствие с принципа „един магистрат — един глас“, чието значение беше подчертавано по-рано от Комисията, и въпреки някои опасения, изразени по време на провеждането на изборите, процесът бе счетен като цяло за справедлив. (...) Сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области. Важна отговорност на ВСС са назначенията на високи длъжности в съдебната система. Важно ще бъде да се установи, че такива решения се вземат въз основа на качествата на кандидатите и по прозрачен начин. 

Особено важно решение през 2017 г. беше предложението за назначаване на нов председател на Върховния административен съд. Въпреки че това решение можеше да бъде прието от новия състав на ВСС, предишният състав на ВСС реши да избере своя кандидат на 11 септември и да представи неговата кандидатура за утвърждаване от президента на републиката.

Заключението въз основа на анализа на изпълнението на препоръки 1, 2 и 3 е, че като цяло България е постигнала допълнителен значителен напредък по първия показател. Въпреки това някои елементи от препоръки 2 и 3 все още не са изпълнени и ще изискват допълнителни последващи действия през идните месеци.

Препоръка 4. Изменения на НПК и НК за корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Като цяло България е предприела конкретни стъпки за изпълнение на препоръка. Вече са приети редица изменения на НПК, а допълнителни законодателни предложения във връзка с третия и четвъртия показател са в процес на изготвяне, включително за изменения в Наказателния кодекс. В допълнение към обществения дебат и консултациите със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество успешното осъществяване на тези реформи ще изисква внимателни подготвителни и последващи действия.

Препоръки 5, 6, 7 и 8 – свързани с публичността на напредъка по съдебната реформа и изпълнение на 17-те препоръки:

Като цяло България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите. Все още обаче предстои тези инициативи да бъдат приключени и трябва да бъдат трансформирани в ясен план за действия.

Препоръки 9, 10, 11, 12 – относно законодателството за борба с корупцията, създаване на ефективен орган за борба с нея; укрепване на инспекторатите в институциите; публично отчитане на делата за корупция по високите етажи:

Като цяло България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки. Въпреки това редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия.

Препоръки 13, 14 и 15: Относно контрола върху обществените поръчки; корупцията по ниските етажи на властта; отчет по стратегията за борба с корупцията:

Като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на трите препоръки по петия показател, съдържащи се в доклада от януари. Въз основа на предприетите стъпки следва да бъдат предприети необходими действия през 2018 г.

Препоръки 16 и 17: За публичност относно хода на делата срещу организираната престъпност на високо равнище; изменения в закона за отнемане на незаконно придобито имущество:

Като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на препоръки 16 и 17. При все това българските власти следва да гарантират, че скорошните решения, свързани с организационни и правни промени, се изпълняват по начин, който консолидира постигнатия напредък.

Още по темата

25/01/2017

Политика

Мониторингът остава, ЕС ни предлага помощ за съдебната реформа