Куба след Кастро през погледа на една пловдивска красавица (снимки)

Десет български танцьорки на салса обикалят острова насред националния траур за смъртта на Ел Команданте

Последна промяна на 30 декември 2016 в 14:41 13730 0

Виолета Чалъкова каца на летището в Хавана 48 часа след като Фидел Кастро предаде Богу дух. Тя и още девет български хубавици, влюбени в кубинската музика, попадат на острова насред националния траур в памет на споминалия се на 25 ноември вожд на революцията, пише Plovdiv Time.

Столицата на Куба е неузнаваема. Обичайно на всяка крачка в Хавана хората свирят, танцуват и се веселят.

„Заради смъртта на Фидел танците бяха забранени. Една седмица никъде не чухме да свири музика. Трагични дни за кубинците, които живеят чрез музиката и танца“, разказва Виолета - една от най-горещите танцьорки на салса и създателка на танцов клуб „Марипоса“ в Пловдив.

Българските танцьорки са начертали маршрута на триседмичната си ваканция на острова преди година. Копнеели са още от летището да се втурнат в ритъма на салсата, да се впуснат във безкрайни фиести и да вземат уроци по кубински танци от най-прочутите местни светила. Освен забраната на танците, в Куба ги очаква и друга изненада – траурното шествие, носещо урната с праха на Кастро, минава по техния път на изток – от Хавана до Сантяго де Куба.

„Ние пътувахме преди процесията с тленните му останки. Видяхме как цели градове излизат на улицата му отдадат почит и да го изпроводят в последния му път. Хората се нареждаха в редичка край шосето, палеха свещи и оставяха цветя. Най-отпред бяха децата с червените връзки, подобни на някогашните пионерчета у нас“, допълва тя.

Българките отсядат в Сантяго, недалеч от площада, където се проведе големият скръбен митинг в памет на Ел Команданте, в който участваха и президентите на Боливия – Ево Моралес, Венесуела – Николас Мадуро, Еквадор – Рафаел Кореа, Никарагуа – Даниел Ортега, а също и бившите държавни глави на Бразилия Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф.

„Искахме да отидем на митинга, но беше невъзможно. Имаше адски много кубинци, а също и хора, дошли от цял свят. Гледахме го по телевизията, навсякъде само за това се говореше“, отбелязва Виолета.

По време на деветдневния траур улиците на Куба са пълни с патрулиращи войници.

„Униформените бяха навсякъде – дори по плажовете и край нощните заведения. Присъствието на военните успокояваше туристите. Край тях нямаше за какво да се притесняваме“, спомня си тя.

Траурът приключва и в Сантяго фиестата избухва наново. Българките се развихрят по улици и площади, тераси и купони. Вземат уроци по салса при различни учители. Запознават се и с внесените от близка Ямайка музикални ритми.

„Избрахме Източна Куба, защото там все още няма толкова туристи и чуждо влияние. Това е по-дивата част от страната, където е запазен автентичният дух“, обяснява Виолета.

Тя намира кубинците за изключително емоционални, отворени и позитивни. Топли хора, близки до нейната същност.

„Умението ми да танцувам салса доста впечатли местните танцьори. Не можеха да повярват, че не съм кубинка“, усмихва се ръководителката на танцов клуб „Марипоса“ в Пловдив.

През трите седмици те успяват да обиколят голяма част от острова.

„Посетихме Камагуей, Тринидад, живописния курорт Гуардалавака и десетки други забележителни места. Всяко градче остана с нещо в сърцето ми – със завладяващата си архитектура и с вкусните ястия. С удоволствие бих се върнала там дори само за една вечеря“, подчертава тя.

Според нея страната напоследък се развива в положителна посока. През последната година са открити много нови магазини в Хавана, а и в останалите се предлагат повечко стоки. Със старите американски лимузини, превърнали се в световна атракция, по улиците се надбягват и последните модели на световните автомобилни марки.

„В страната има и голяма бедност, но нещата започват да се подобряват и съм сигурна, че занапред ще се развият добре“, допълва Виолета.

По нейните думи кубинците не са единодушни в оценката си делата на покойния Ел Команданте.

„Повечето го обичат, но има такива, които са си изпатили от режима. Кубинците изглеждат готови за промяна - вече имат интернет тук-таме, виждат какво се случва по света и очакват животът им да се подобри“, смята Виолета.

До 1989 г. България и Куба бяха братски държави от разпадналия се социалистически лагер. Сантяго и Пловдив са побратимени градове по линия на интернационалната дружба. Кубинците още помнят българските инженери, които са строили техните пътища. По време на пътешествието си българките се натъкнали на ярка следа – хотел на шосето между Хавана и Сантяго, носещ името „Перник“.

„Хората ни се радваха, когато им кажем, че сме от България. Знаят за нашата страна. Един кубинец дори ни заговори на български – понаучил езика от български работници преди тридесетина години“, разказва пловдивската танцьорка.

Виолета се завърна от тропическия остров само преди седмица, но вече страда от липсата на кубинската атмосфера.

„Донесох много нови записи и когато си ги пускам, мислено се пренасям в Куба. Цяла година зареждам хората и ги уча на танци в Пловдив. В Куба пък отивам самата аз да се заредя с положителна енергия. С хората на острова сърцата ни бият в един и същ ритъм и се чувствам божествено“, признава Виолета.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !