Дъщерята на една от най-обичаните българска актриса Ирина Тасева е в София, за да представи последната книга на майка си „Сбогом любов”. В България всички познаваме примата на Народния театър, но малцина са запознати с шеметната кариера на нейната дъщеря, която участва в превъзходни италиански, а след това и холивудски продукции. Още по-малко знаем за нейната музикална кариера – на певица и продуцент. Към това може да се прибави и нейният талант на художник – правила е изложби в галерии в Ню Йорк, освен това е дизайнер и на бижута. Приятелка е на Джон Войт, на Арнолд Шварценегер. Специално за OffNews тя разказа за  артистичния си път, за семейството си и за емоцията да се връща назад във времето, когато Ирина Тасева бе сред големите ни театрални звезди.

-         Ирина, как една българка е успяла да стане звезда в Новия свят?

-         За мен беше лесно. Защото излязох от България  много млада. Омъжена съм за американец, приятелите ми са от различни националности.

-         По-известна сте от майка си, но у нас не се говори за вас като за успяла българка?

-         Известността е тази, която трябва да дойде при човека, а не той да я търси. По време на комунизма тук нямаха интерес да обсъждат филмите, които правех в Западния свят.  А и мама като мен нямаше нужда да се показва и парадира с успеха си.

-    Пътят ви към снимачните площадки на света сигурно е дълъг?

-    Със семейството ми бяхме една година в Париж. Американци предложиха на мама да играе в САЩ, но тя отказа. Аз обаче се влюбих в Париж. Огромното ми желание бе да остана в Европа. И тя ми обеща да ме изпрати в Италия. Получих стипендия и заминах да уча сценография в Рим. Бях тийнейджърка, когато вече работех в един театър. И там съдбата ме срещна с Джулиета Мазина, съпругата на Федерико Фелини. Препоръча ме за роля в неговия “Сатирикон”. Така тръгнах. В момента, в който се запознаеш с Фелини, той те слага във всичките си филми. Играх в още две негови продукции. Докато не заминах за Щатите. Голямата благословия беше, че бях ученичка на Роселини  и Висконти. Трамплинът на Фелини ме оттласна в главна роля в “Поли” - популярен тв сериал. Когато пристигнах в САЩ,  пътищата ми вече бяха отворени.

-  След Фелини сте имала шанса да попаднете в полезрението и на Орсън Уелс?

-  Да,  изиграх ролята на Джесика във “Венецианският търговец”, а той беше “баща ми” Шайлок. Мама играеше тази роля на сцената на Народния.  Да работя с Орсън Уелс бе невероятно! Може би най-великото усещане в живота ми. Моментът, в който осъзнах, че съм безкрайно щастлива, беше, когато мистър Уелс даде да се разбере за таланта ми по такъв начин, че от този ден всеки се отнасяше към мен така, като че бях истинска звезда. Имах стол с моето име на облегалката. Бях само на 17.

-  Вторият ви съпруг е успешен адвокат. Може ли да разбере артистичната ви душа?

-   С Нейт Голър сме заедно от 20 години. Като се замисля, той е мъжът, който е толкова сигурен в себе си, че може да приеме всяка жена до себе си. Нейт наистина е успял човек, който ме подкрепя във всички мои начинания. Каквото и да го питате за мен, той ще ви каже, че аз съм най-великата – актриса, певица, художничка...(смее се).  Мъжът ми е най-големият ми фен – винаги идва на моите спектакли. Мама ме научи никога да не свързвам живота си с актьор. Мога само да й благодаря.

-  Вие сте била любимка на майка си...

-  Като всяко дете. С мама имахме много близък контакт. От всичко най-много искаше да съм щастлива. Аз танцувах, рисувах, свирех на пиано, бях първа по успех в класа. Всъщност съпругът на мама ме заведе за първи път в Италия. След това тя ми идваше на гости и в Италия, и в Щатите. Но винаги се връщаше в България. От нея научих да съм самата себе си винаги, да продължавам напред, ако се спъна, да отстоявам нещата си и да не завися от мъж.

- На кого се радвате най-много?

- С мъжа ми нямаме деца, но неговите внучета са ми като деца. Прекрасни са и ги обичам страшно много.