Един от основните български синдикати - КТ "Подкрепа" - обяви започването на протести с искане за увеличение на доплащането за нощен труд. Решението на днешния извънреден конфедеративен съвет обяви президентът на на "Подкрепа" инж. Димитър Манолов на брифинг след него.

Сега нормативно определеното доплащане за всеки отработен час във времето след 22 до 6 ч. е едва 25 стотинки и съществува от 2006 г. Дори тогава нивото беше определено абстрактно и откъснато от каквито и да било доходи и обективни показатели в страната - посочи Манолов и припомни, че тогава "Подкрепа" иска доплащането да е равно на 1% от минималната заплата.

Преди повече от година синдикатът започна кампания за увеличение на заплащането, която обаче до момента не е дала резултат.

"Никой не отрече, че заплащането на нощния труд се намира на унизителни нива. Никой никъде. Всички казаха: „Вие сте прави“... Въпреки всичко, което направихме, въпреки доказателствата за това колко е вреден нощният труд за хората, нищо не беше помръднато. Нямаше аргументи, но нищо не беше променено.

В този смисъл „Подкрепа“ днес, на заседанието на Конфедеративния си съвет, реши, че ние ще пристъпим към организирането на протестни действия по тази тема, докато това не бъде променено.

Ще намерим съюзници в тази борба, вече имаме такива. Заедно с нас в тази кампания бяха Българският лекарски съюз, Организацията на професионалистите по здравни грижи и Синдикалната федерация на служителите в МВР.

Това, както виждате, са едни от секторите, където тези ниски нива на заплащане са най-чувствителни и най-критични, така че заедно с тях, сигурен съм, че ще намерим и други съюзници, ще пристъпим към това чрез протести да потърсим правата на хората, които полагат нощен труд", заяви Манолов днес.

Не навсякъде нощният труд е толкова ниско заплатен. Там, където е възможно, в рамките на Колективния трудов договор, са договорени съвсем различни нива на заплащане - уточни президентът на КТ "Подкрепа" и даде пример със сектори, в които доплащането на час е 3 лв.

Все още не е ясен денят, от който ще се пристъпи към протести. Тепърва ще се извършва организацията по региони. Но "щом сме решили, значи ще стане", увери Манолов.

Европейски избори

Дали "Подкрепа" да издигне собствена кандидатура за евродепутат - чрез инициативен комитет или по друг разрешен от закона начин - на предстоящите Европейски избори е била втората тема на Конфедеративния съвет. В крайна сметка мненията по-скоро са клонили към "Не" по въпроса.

"Мислихме много, преценихме всички „за“ и „против“ и стария опит, който имаме от подобни участия. Възможностите са три: най-невъзможната възможност е да подкрепим нечия партийна листа, дори тя днес не беше и споменавана много в рамките на дебата; втората е да потърсим начин да издигнем собствен кандидат, като тук дебело подчертавам, че имаме сериозен конституционен проблем, който не е непреодолим. Конституцията сериозно ни ограничава. Третата възможност е да се обърнем към българските граждани да участват масово в тези избори, предвид особената им важност за бъдещето пред развитието на ЕС като такъв и неподценявата перспектива да му се случат много лоши неща.

В рамките на този дебат преценихме, че във връзка с политическото ожесточение, което се случва в България, като че ли не е добре и ние да се включваме и да създаваме допълнително напрежение и хаос в държавата.

Решихме – още повече, че в момента тече кампанията ни след конгреса, в която се провеждат и редовни конференции на нашите синдикални регионални съюзи, на нашите федерации и синдикати – да използваме всички тези форуми с идеята да бъде увеличено участието на граждани в европейските избори", каза Манолов.

Самият той е склонен да продължи да обсъжда въпроса и заяви: "Нека кажем, че не съм се отказал докрай. Ако се появи работеща възможност, със сигурност ще погледна на нея позитивно".

Неговите аргументи да обмисля участието на синдикален кандидат е фактът, че в ЕС има 500 млн. души, 95% от които не са политически представени, в това число - и в политическия дебат.

"Вижда се с просто око как се взимат решения в Европейския съюз и този маниер на функциониране на тази организация я поставя под сериозен риск. Това, че са свръх представени интересите на около 5% от европейците, а за всичко това плащат останалите 95%, води до Брекзит-и, до поява на всякакви организации - крайно леви, крайно десни, особено крайно десни, до нарастване на напрежението, до нарастващо влияние на социалпопулизма и до всякакви такива неща.

В този смисъл, пренасянето на автентичния глас на работещите във всеки случай би бил от полза.

Това е моето лично мнение, заради което въобще влязох в този дебат."

Манолов коментира и една от причините за състоянието на Европарламента и Съюза, основно свързана с изборите:

"Не само в България дори по време на европейски избори дебатът не е европейски. Резултатите от европейските избори възпроизвеждат вътрешните дебати, от което никой няма полза. Накрая се събират около 700 човека, попаднали там през съвсем друг дневен ред, а им се налага да решават дневния ред на ЕС, което е една от причините да сме там, където сме".

Той обаче бе категоричен, че няма да налага мнението си на структурите, защото "такива неща не стават насила".

Манолов не скри, че на съвета с колегите му обсъждали и вариант, подобен на направения от СДС - да получат място в листа на политическа сила.

"Мога да го направя, но то не ми върши работа. Тогава ставам част от този панаир, който не харесвам, който не харесваме. Мислите ли, че няма да намеря човек, който би бил приет във всяка листа? Можем. Не е това целта. Целта е да пренесем автентичен дух вътре, защото и сега, в този Европейски парламент, и в предишния, и по-предишни имаше хора със синдикален бекграунд. Но резултатът от тяхната работа не е този, който аз бих искал да видя."