В съвременната руска политология и социална антропология терминът „транзит на властта” представлява сложно съставно понятие, което обхваща целия цикъл на смяната на властта както в персонален план, така и от гледна точка на системните ѝ параметри. „Транзитът на властта“ включва: обществените предпоставки; формата на смяната на властта (в рамките на конституцията и законите или в нова нормативно-правна среда); процесите на „отсяването“ на потeнциалните кандидати; на предаването, на поемането и на утвърждаването на новата власт (в съответствие с биологичните закони („династичен транзит”) или по насилствен път; ролята на елитите, които са носители на старата власт и на тези, които се зараждат като основа на новата и пр.

Екатерина Шулман (политолог, доцент, отговорен сътрудник на Института за обществени науки на Руската академия на науките) основателно отбелязва, че “търсенето на различни сценарии за транзита не е заради това, че сме доволни от живота”:

„Налице са два полюса на политическото битие. Чиста автокрация, при която въпросът за смяната на властта по пътя на избори не стои. Имаме „вожд”, който си управлява и никой не предполага, че той може да напусне поста си, освен по естествен път. Алтернативно, но само при извънредни обстоятелства, може да възникне преврат (преторианска гвардия, външна агресия, подмолна „regime change“). Тоест, при автокрациите транзитът е съпроводен със собствени проблеми, но те са относително прости.”

При демокрацията съществува „изборна ротация”. Там никой не измисля сценарии. Там действат промените в обществените настроения. Победителят побеждава, победеният е победен и започва нов цикъл.

Между тези два модела съществува сложният свят на „хибридността”. От една страна, съществува силен мотив: „Защо въобще трябва да има ограничения в мандатите на даден лидер (само два мандата, или „два мандата поред”?). Не е ли по-практично този въпрос да се изнесе над конституцията и законите, като този лидер бъде обявен за „Елбаси” (лидер на нацията в случая с Казахстан). Въвеждането на длъжността „вожд на народа” пожизнено и пр.

Но по ред причини при такива политически модели прилагането на хибридни форми на транзит на властта не гарантира стабилност, особено в условията на дегенериране на системата или при активизиране на външни фактори.

„Китайският модел” изглежда най-евтин и практичен. Отменят се въобще регулациите, които определят продължителността на мандатите „Беларуският модел” и периодичната им ротация. Но възниква дилемата: борба с икономическата безизходица или експанзия „навън” (десант в остров Тайван).

„Беларуският модел” представлява „ребрандиране на СССР”. Измисляне на нова държава в рамките на съществуващата парадигма и „започване на чист лист, наново”. Съчетано с носталгични въздишки и охкания.

„Казахстанският модел” се считаше за най-приложим за условията в Русия. Той беше въвеждан настойчиво и последователно от години и се състои в преразпределянето на властовите пълномощия на „Елбаси” между различни колективни органи. Като „Елбаси” държи контролния пакет във всеки от тях.

Но събитията от последните дни на миналата и първите дни на настоящата година, с екстреното стоварване на елитни десантни щурмови съединения на Въздушно-десантните войски на Русия в Алмати (маскирани като миротворчески сили на държавите по „Договора за колективна сигурност”), окончателно погребаха надеждите, че това ще бъде моделът, чрез който „Путин ще си отиде, за да остане путинизмът”.

Най-сериозен принос в пропагандирането на теорията за транзита на властта в условията на Русия има Валерий Соловей (много убедителен медиен манипулатор, известен с многократно демонстрираните си връзки в кулоарите на Кремъл и на „Лубянка“). От повече от две години той настойчиво копае по темата „транзит“, като основната му теза се свежда до прогнозата, че поради „обстоятелства от непреодолим характер” 2022 г. ще бъде последната, в която Путин ще бъде на сегашния си пост.

Теорията за транзита на властта в Русия има свои адапти и в по-широк регионален аспект.

Сергей Климовский (украински историк и популярен блогър) използва постулатите на теорията на Валерий Соловей, за да търси връзката на транзита с реалиите на войната в Украйна. В свой пост във Фейсбук Климовски отбелязва:

„Факторите в Кремъл и извън него изпратиха Путин в „последната му операция”, предвиждайки два възможни изхода - „с щит или върху щита”, по израза на древните елини.

Първият вариант предвиждаше светкавична победа, теоретически обоснована и подготвена от началника на Генералния щаб ген. Валерий Герасимов – за решителна промяна на геополитическото положение на Русия.

Във втория вариант се допускаше „малка Цусима” (поражението на Руския флот във войната с Япония през 1905 г., което обаче даде тласък за плахи опити за демократични реформи в Руската империя, неуспешни).

Такава развръзка в степите на Украйна се оценяваше като напълно приемлива като загуби, но и като достатъчна за „снемането на бранда „Путин”. И за начало на транзита на властта по някой от възможните сценарии, с перспектива отмяна на санкциите срещу Русия.

И двата варианта - „голяма победа или малко поражение” - устройваха всички двигатели на транзита, но първият, разбира се, беше за предпочитане.

Времето за нахлуване в Украйна беше привързано към динамиката на „газовата война” с ЕС. Да се атакува през април, когато завършва отоплителния сезон, би било глупаво. Още повече това би дало възможност на Европа да се окопити и съвземе от „страстите”, които преживя във връзка със Северен поток 2, от дрънченето на танковите колони, участващи в ученията в Русия и Беларус, от докараните със специални авиорейсове от Близкия изток „бежанци“, щурмуващи границите на Беларус с Полша, Латвия и Литва, от просташката риторика и ултиматумите на Кремъл към САЩ и НАТО.

Нахлуването в периода края на декември–февруари би предизвикало някои логични неудобства, защото би се покрило с новогодишните празници.

Затова 24 февруари беше избран като оптимален „D Day” с разчета, че информационната и логистична подготовка няма да забуксуват и ще бъде гарантирано постигането най-малко на варианта „Цусима”.

Затова Валери Соловей за пореден път публично обяви увереност, че напускането на властта от Путин този път е гарантирано, отново през 2022 г.

Някои от „кулите” на Кремъл побързаха да уверят Белия дом и важните столици в ЕС, че всичко ще се развие именно по този сценарий. Затова не трябва да се напрягат излишно. А да се концентрират върху „реаранжирането” на Русия след Путин, върху сертифицирането на Северен поток 2 и върху снемането на тогавашните санкции срещу Русия.

Изненадващо обаче, вместо ограничена война на новопризнатите Луганска и Донецка републики срещу Украйна, Шойгу произведе най-мащабно нахлуване по цялата територия на Украйна.

Групата кремълски „кули”, чийто рупор е Соловей, се оказаха напълно дескредитирани в очите на Запада. До стенен в момента да се опитват да „пробутат” на Белия дом, на НАТО и на украинското разузнаване „басни” за евакуацията на Путин в специален бункер, зад Урал или в Алтай, за заговори на генералитета и пр.

Кремъл, като събирателен образ на всички „кули”, след първия месец от началото на войната, е в ситуация, напълно недопустима в рамките на първоначалното планиране. Зависнал е в положението: нито победа, нито поражение.

Изходният вариант на групата „кули” с рупор Соловей за „поражение с „мек транзит” вече не е възможен. Сега транзитът на властта в Русия не е възможен само с падането от сцената на Путин, без комплексна „дерашификация” на Русия, по модела от денацификацията, проведена след 1945 г. в Западна Германия и Австрия.

Вместо блицкрига в Украйна, Кремъл е изправен пред реалиите на Трета световна война, без устойчиви и дееспособни съюзници, която той губи и ще изгуби, дори ако се реши на употребата на ядрено оръжие.

В Кремъл осъзнаха, че Путинорусия не може да спечели тази война. Че тя крие опасността от разгром и от „дерашификация” на самата Путинорусия.

Затова се мобилизират нови сили за промяна на положението на терена и за търсене на вариант за договаряне с Украйна. Ако постигне тези цели, Кремъл е готов да предложи „всякакви гаранции за сигурността на Украйна”, дори и финансова помощ под формата на отстъпки в цената на газа.

Сладкият морков за Европа в този случай ще бъде обещанието за най-евтин газ и нефт в света.

Ако този план бъде реализиран през април-май, макар и частично, и само да не се стигне до капитулация на руските сили в Украйна, Кремъл ще отчете, че рейтингът на Путин е достигнал 101%, което е достатъчно убедителен аргумент за снемането на всички санкции срещу Русия.

И тогава именно (завършва Климовский), независимо от рейтинга на Путин, ще бъде обявена Перестройка, версия 2.0, с обосновката, че новите власти сами ще проведат дерашификацията. Поради което исканията на Украйна за репарации следва да се разглеждат като неоснователни.“

И прогнозата на Соловей ще се сбъдне, Путин повече няма да е на власт, за да оцелее путинизмът.