Идеята за сливане на университети е правилна, но едва ли ще се случи, смята проф. Даниел Вълчев, министър на образованието в периода 2005-2009 г., сега декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той коментира намеренията на министъра на образованието акад. Николай Денков за сливане на университети, за които писа OFFNews тази седмица.

Готви се голямо окрупняване на университети у нас: намаляват държавните от 38 на 16 (обновена)

"Това е една много стара идея. Още преди аз да стана министър, имаше такава идея, тъй като в България има над 50 висши училища. Повечето от тях са малки. Някои от тях едвам кретат, но въпреки това те съществуват. Като съпоставим населението на България с населението на други държави, ще видим, че ние имаме три, четири до пет пъти повече висши училища, отколкото в други държави, така че това е нещо правилно. Аз лично дълбоко се съмнявам, че това ще се случи по простата причина, че колкото пъти е започвал такъв дебат, толкова пъти се изваждат аргументи, които торпилират цялата работа и накрая нищо не става. Правилно е това като посока на мислене, лично аз съм скептичен, че ще се случи", каза проф. Вълчев пред Нова тв.

Красимир Вълчев: Правилната формула е алианси на университети, а не заличаването им

Дори и да се случи, "това няма драматично да повиши качеството на образованието така, както преместването на специализираните състави от едно място в друго място няма да промени само по себе си (съдебната - бел. ред.) система". "И в двата случая това е като известното масло - ако краварката я преместим от левия в десния ъгъл, качеството на маслото едва ли ще се промени."

Ректорът на СУ проф. Герджиков: Каква е целта и какви са критериите кой с кого да се обедини?

За наложеното поради пандемията онлайн обучение проф. Вълчев изрази надежда, че това повече няма да се повтори.

Университетът е място и на общуване, на интелектуално предизвикателство - изтъкна той и допълни, че Факултетният съвет на Юридическия факултет е решил да започне втория семестър присъствено, "ако няма пречка от правителствено естество".

"Време е лидерите да си дадат сметка за едно нещо. Дотук в целия свят от COVID или свързани с COVID неща са починали 5,7 милиона души. Това е много, но всяка година по данни на СЗО близо 8 милиона умират от тютюнопушене и още почти 2 милиона - поради това, че са около тези, които пушат. Не си спомням да сме затваряли света заради тютюнопушенето и не си спомням някой насилствено да е ваксиниран срещу тютюнопушене, а това е възможно, между другото, и също така не си спомням да сме затворили училища, градски транспорт. Това какво ни говори?", попита проф. Вълчев.

Той не е оптимист за реформата в съдебната система. "Този въпрос от доста години в България е полурелигиозен. По него има много малко същностен дебат. Когато бях ученик, по тодорживково време, имаше един виц: "Защо корабът на социализма не върви? Защото 95% от парата отива в свирката". Горе-долу и тук е така: много приказки, много приказки и накрая нищо."

"Например това, което се случва със съдиите по вписванията, си е едно безобразие. С преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета да направиш една не най-тежката, но сериозна промяна. Това не бива да се прави. Късният ГЕРБ правеше такива неща, ние го отрекохме, след което започваме да правим същото от първия ден.

По отношение на закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Аз далеч не съм им фен, но това, че ще ги преместим от тук там и ще върнем положението от преди 10 години. Какво точно ще се промени?

Големият въпрос е да се преосмисли фигурата на организираната престъпна група, да се видят процесуалните срокове, които са твърде дълги и разточителни в някои случаи, да се премахне възможността прокурорът да вади едностранно, без разрешението на съдия, данни от предварителното производство, да се преосмислят случаите на задължане под стража. Това са все неща, които по никакъв начин не се засягат от този законопроект."

Според него вторачването в главния прокурор Иван Гешев "показва нивото на дебата".

"Ние трябва да направим такива промени, при които обикновеният човек да не го интересува кой е главен прокурор. В повечето държави хората не знаят.

Всеки човек на такава позиция трябва да бъде под много силен контрол и критика. Проблемът е различен - че някак си считаме, че реформата в една система е като махнем един недобър човек и го заменим с един добър човек и реформата е осъществена. Човешкият опит показва, че това далеч не е така. Въпросът за прокуратурата е много по-всеобхватен и тежък. Не харесваме Гешев, искаме да децентрализираме, да създадем 800 гешевци. Разбирате ли абсурда на тази ситуация? Ако ще водим такъв дебат, трябва да се тръгне от факта, че българският наказателен процес въобще не е симетричен. Това е отглас от някогашния съветски наказателен модел, при който прокурорът има огромни възможности поне по отношение на обвинянемия и съпоставено с неговата защита", коментира проф. Вълчев.