Преподават компютърна математика и етикет и ценности в иновативни училища у нас

Драмата на днешното образование е, че то е от времето на масовото производство, с характеристики на производствената система и доминираща култура на стандартизация. На фона на новите технологии, довели до шокови трансформации на взаимоотношенията, процесите и на цели системи, стандартното образование изглежда все по-неадекватно и бавно променящо се. То очевидно не може повече да изглежда като производствена система, а трябва все повече да изглежда като организъм. Живите системи се адаптират, ако не го направят - загиват. 

Не Министерството на образованието и науката, не регионалните управления на образованието ще променят образователната система. Промяната ще е плод на иновациите и ще дойде отдолу нагоре - от иновативните учители и иновативните училища, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев при откриването на национален форум на иновации в образованието, който се провежда днес в столицата.

В рамките на целодневния форум в "София тех парк" представители на иновативни училища и организации, въвели иновации в училища ще представят своя опит. Аудиторията им включва около 600 представители на образователната система у нас. Те се събраха в зала "Джон Атанасов", където 10-ина минути след 10:00 ч. форумът бе открит, а първият държавник зад микрофона бе вицепремиерът Томислав Дончев: 

"Няма друг път, свързан с благосъстоянието на нацията, освен образованието. ... От образованието, разбира се и от семейството, зависи какви ще бъдат ръководителите, инженерите, счетоводителите, финансистите, юристите, работниците след 15-20 години. Каква полза, ако имаме чудесни магистрали или фабрики с модерни машини, когато няма кой да ги ползва по най-добрия начин? ... Уравнението е просто: добавената стойност от труда на един неквалифициран работник е една, добавената стойност от труда на един висококвалифициран инженер е друга. Този, който прави нещата както ги правят другите, може да получи един приход. Този, който измисля нещата по нов, различен, непознат начин може да получи двойно, тройно, четворно и петорно. Това трябва да е нашата цел.

Бих могъл да говоря с клишета - не, че не са верни - че образованието трябва да е първият приоритет на държавата, първият. Но това е недостатъчно. Образованието трябва да е първият приоритет и на обществото. Тук говорим за всички - и за класната стая, и за учебното съдържание, и за ученика, разбира се, и за учителя.

На нас, освен добри професионалисти, ни трябват и критични, непокорни и най-вече добри граждани."

Сумарната енергия на училищата и детските градини да променят системата е 1000 по-голяма от тази на МОН и 100 пъти по-голяма от тази на РУО - подчерта след вицепремиера министър Вълчев. Започването на промяната отдолу нагоре е първата крачка, след която следват всички останали.

За да им дадат тази свобода, от образователното министерство планират някои промени, изброени от министър Вълчев. Една от тях е смяна на модела на регулиране: МОН повече да стимулира и подкрепя училищните политики, а не само да контролира и санкционира. Това ще насочи директорите към основната им задача: да налагат култура на креативност и иновации, да мотивират и подкрепят креативните учители, които са в основата.

"За да реализираме тази промяна, всички по веригата трябва да си променим чипа", призна министър Вълчев.

Сред другите замислени в МОН промени са изменения в нормативната уредба, така че стандартите да са по-скоро насочващи, а не строго и конкретно изискващи. Ще започнем със стандарта за физическата среда, посочи той.

Освен това се планира създаването на национална електронна платформа за споделяне на иновации в образованието, която да се превърне и в своеобразен дискусионен форум за иновации. Ще разработим и стартираме национална програма за популяризиране и мултиплициране на добрите иновации, която да финансира посещения в училища с иновации, партньорства за иновации, създаване на мрежа от иновативни училища, взаимни обучения и обмяна на опит. Нещо като "Еразъм" за иновации - добави Вълчев.

Планират се промени на подзаконово ниво, които да позволят разширяването на възможностите на училищата и детските градини, включително по отношение целодневната организация на учебния процес, управлението на училищата, създаването на нови интегрирани учебни предмети и предлагането на нови методи на обучение.

"Иновациите обаче не трябва да са самоцел - предупреди министърът. - Те трябва да бъдат насочени към подобряване на образователните резултати и приобщаване на всяко едно дете. Трябва да са осъзната целенасочена и контролирана промяна като част от цялостния процес за развитие на образователните институции. Не можем и не трябва да резюмираме, че всяка иновация е ползотворна, но и нямаме право да стоим на едно място. Със система с единствено традиционни методи на работа рискуваме да произведе единствено ползватели. Училището на бъдещето трябва да експериментира, да изследва, да провокира креативност в цялостния образователно-възпитателен процес.

Нововъведенията са трудни, защото означават да правиш нещо, което ще наруши комфорта на повторението и сигурността. То означава да предизвикаш неща, които приемаме за даденост, неща, които мислим за очевидни.

Основната предпоставка за извършване на промените е да се разбере от директорите на училища и учителите, че могат да правят училищни дейности и по друг начин, че че самите те може да открият по-добрите варианти за общуване и взаимодействие със своите деца и че това може да е принос към цялостното развитие на образованието.

...

Каквото е днес училището, такова ще бъде обществото утре. Някой беше казал, че в най-голяма степен може да разберем какво ще е обществото след 30 години, ако погледнем какво се случва днес в класната стая.

Много пъти в срещи с директори и учители са ме питали дали ще финансираме проекти за иновации. Иновациите имат нужда от допълнително финансиране, но и не трябва да се създаваме стимули да се правят иновации само и единствено заради финансирането. Иновативни трябва да бъдат всички училища. И днес имаме училища, които не са кандидатствали с проект, не са определени като иновативни, но в тях има иновативни практики. Всички училища и градини трябва да бъдат подкрепени да правят иновации, в това число и финансово подкрепени."

А каква е моментната картина в българските училища по отношение на иновациите? Анализ, който я показва, представи програмният директор на "Отворено общество" д-р Боян Захариев. Иновативните училища са 294 от общо 2383 в страната. Те се намират в 92 общини. Одобрените им проекти са над 340. Най-голям е делът на иновативните училища сред профилираните гимназии - 36%. Втори са средните училища - 21%, трети - тези по изкуствата (10%). Почти половината частни училища са иновативни.

Разпределението по области дава превес на София-град. Втората област е Видин, на трето място е София-област, четвъртата е Бургас. Последна е Смолян.

Сред областите, в които са проектите са: развитие на компетентности; интерактивно обучение; нови технологии; игрови подходи; междупредметни връзки; възпитание; проектно базирано учене; емоционално развитие; толерантност; учене чрез преживяване; учене чрез правене; справяне с агресията.

Слаб интерес има към иновации в областта на работата с ученици от уязвими групи, със специални образователни потребности и в нужда от догонващо обучение. Тези иновации са малко, отчете Захариев.

В резултат на иновациите вече са се появили нови учебни предмети, например компютърна математика и етикет и ценности.

Следете новините ни в GoogleNews