Преди 80 г. депортацията на евреите от старите български предели е спряна: церемонии в Пловдив припомнят събитията от 1943 г.

Церемония по повод отмяната на депортацията на пловдивските евреи през 1943 г. и церемония с полагане на цветя и отдаване на почит към екзарх Стефан и патриарх Кирил за ролята им ще проведе днес Организацията на евреите в България "Шалом".

Днешната церемония по повод отмяната на депортацията на пловдивските евреи през 1943 г. ще е пред Паметника на спасението в Пловдив. По-късно през деня почит към екзарх Стефан и пловдивския митрополит, по-късно патриарх, Кирил ще бъде отдадена в Бачковския манастир.

През март 2023 г. се навършват 80 години от спасяването на българските евреи в старите предели на Царство България от нацистките лагери на смъртта. Активна роля в него имат Българската православна църква, екзарх Стефан, патриарх Кирил, общественици, отделни политици като Димитър Пешев, протестите на гражданското ни общество.

Наред с тези събития почитаме паметта на загиналите в лагерите на смъртта евреи, депортирани от администрираните от Царство България през 1943 г. присъединени територии - Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот. От качените на влаковете за концентрационните лагери "Аушвиц" и "Треблинка" 11 343 евреи, които преди депортацията им са лишени от българско поданство, оцеляват 12 души.

Антисемитска политика започва да се прокарва в Царство България преди присъединяването на страната ни към Тристранния пакт, когато официално тя да стане съюзник на нацистка Германия. През 1940 г. Народното събрание приема антиеврейския Закон за защита на нацията. Антиеврейското законодателство забранява смесените бракове, забранява евреи да упражняват определени професии и да притежават дялове в предприятия. Евреите са задължени да носят жълти Давидови звезди, наложени са им е полицейски час и ограничения, свързани с часовете за пазаруване в хранителните магазини. Евреи са уволнявани от държавните служби, защото са евреи; изключвани от училища и университети, защото са евреи. Голяма част от собствеността им е национализирана. През 1942 г. започва и разселването им извън големите градове с цел подготовка за депортация към лагерите на смъртта, която за старите предели на Царство България е осуетена.

На 2 март 1943 г. на Комисарството по еврейските въпроси, ръководено от Александър Белев, е възложено и то организира депортирането евреите от администрираните от Царство България присъединени територии, което е осъществено. Според първоначалния му план изселването трябва да обхване и хиляди евреи от старите предели.

В нощта на 9-ти срещу 10 март пловдивските евреи са събрани в двора на еврейското училище в града за депортация. Група евреи успяват да стигнат до дома на митрополит Кирил. Бъдещият патриарх заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени. Отивайки при затворените хора с жълти Давидови звезди, им казва:

„Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“.

Изпраща и телеграма до цар Борис III с текст: "В Божие име моля усърдно Ваше Величество за милост към евреите".

В страната се надига вълна от негодувание. Народният представител и подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев се опитва да повлияе на министрите, но без особен успех. Той и още депутати внасят подписка в Народното събрание.

Обществото се надига на протести. Първата реакция е от Кюстендил, откъдето е и Пешев.

Под натиск депортациите са отложени, а впоследствие - осуетени в условията на политическата нестабилност, за която допринася и внезапната смърт на царя през август 1943 г. от инфаркт вследствие на тромбоза на лявата коронарна артерия. Влаковете, предназначени да откарат българските евреи от старите предели към лагерите на смъртта, никога не тръгват.

Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.

10 март

През целия утрешен ден по случай годишнината в храмовете на Българската православна църква, Католическата църква, Арменската църква, Обединени евангелски църкви и Мюсюлманското вероизповедание, както и във всички синагоги ще бъдат отслужени молитви за мир и благоденствие на България, съобщава ОЕБ "Шалом".

Същия ден "Шалом" и Столична община организират Поход на толерантността от църква "Света София" до Паметника на спасението зад Народното събрание. Предстои и церемония по именуване на градината пред хотел "Рила" на рав Гавриел Алмоснино - главен равин на София по време на Руско-турската война (1877 - 1878 г.), който спасява София от опожаряване.

В петък ще има и церемония с полагане на цветя на паметника на тогавашния народен представител и подпредседател на Народното събрание Димитър Пешев.

Ще бъде представена и юбилейна марка “Незабравените лица на спасението” по повод 80 годишнината и почитане на паметта на загиналите евреи - Музей на София. Събитието се организира съвместно с "Български пощи".

Следете новините ни в GoogleNews