Нашествие от скакалци в страната - но не марокански, а белочели (ОБНОВЕНА)

За нашествие на скакалци съобщават от дни жители на Пазарджишко, Пловдивско, Благоевградско и други райони в страната.

Въпреки множеството съобщение за марокански скакалци, става въпрос не за тях, а за белочел скакалец, е установил Центърът за оценка на риска по хранителната вериха към МЗХ.

Видът не е опасен за хората и посевите.

Не пренася заболявания и не търси контакт с хората. За разлика от икономически значимите видове скакалци (като мароканския или италианския), той е предимно хищен и се храни с други насекоми - по-малки скакалци, щурци, гъсеници, мухи, пеперуди и бръмбари, посочват от БАБХ в отговор до OFFNews.

Decticus albifrons (белочел дектикус), принадлежи към разред Orthoptera (правокрили), семейство Tettigoniidae (дървесни скакалци). Той е едър скакалец с размери, които варират от 32 до 40 мм, което го прави един от най-едрите представители на семейство Tettigoniidae в Южна Европа. Видът развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата. 

Decticus albifrons е средиземноморски вид, чиито местообитания се ограничават до горещи и сухи места, включително пасища, храсталаци, лозя и овощни градини [1]. Този вид е широко разпространен в Средиземноморието, най-вече в близост до крайбрежието. Във Франция, е разпространен на север до департаментите Лоара, Рона, Кантал, Ло и атлантическото крайбрежие на Шарант-Маритим и Мен е Лоар. В Северна Гърция, видът често се среща освен в крайбрежните части и във вътрешността на страната, както и в ниските подножия на планините Аскио в областта Козани.

За разлика от мароканския и италианския скакалци, този вид е предимно хищен и се храни с малки насекоми (малки скакалци, щурци, гъсеници, мухи, пеперуди и бръмбари), уловени в тревни туфи и други храсти близо до земята. Поради смесения си хранителен режим видът не се разглежда като икономически значим неприятел по земеделските култури, а храненето му с други насекоми може да има и благоприятна екологична роля.

Възрастните се срещат от юни до края на октомври. В отделни райони местообитанията на вида могат да бъдат неблагоприятно повлияни от интензификацията на земеделието и промените в земеползването.

Наблюдаването на отделни или повече индивиди в населени места не изисква предприемане на мерки за растителна защита или масова дезинсекция. На гражданите се препоръчва да не унищожават насекомите. Когато отделен индивид попадне в жилище или на тераса, той може да бъде изнесен на открито с подходящ съд, без да бъде притискан или хващан непосредствено с ръце, пишат експертите.

Масовата поява на белочелия скакалец в градските зони се дължи на комбинация от климатични промени, промени в градската среда и светлинно замърсяване. Обикновено пикът им в градска среда започва около средата на юни и приключва в края на юли или първата половина на август. След този период броят им рязко намалява, посочва БАБХ.

Възрастните белочели скакалци имат отлично развити крила и са много добри летци. Подобно на нощните пеперуди, те са силно привлечени от уличното осветление, мощните прожектори, витрините и светлините на прозорците на жилищните сгради. Те мигрират към светлинните източници през нощта, което кара хората да ги виждат масово по тераси, фасади и асфалтирани зони под лампите.

Пръв на информацията реагира кметът на Благоевград Методи Байкушев. Ето какво пише той:

Следете новините ни в :