Представители на държавните институции и на неправителствени организации, занимаващи се с опазването на водни басейни в страната, се срещнаха да дебатират защо се стигна до екокатастрофата на язовир "Пчелина".

Поводът за пресконференцията беше сериозното разминаване между позицията на държавните институции и доброволците по отношение на причините, довели до измирането на стотици тонове риба и други водни животни в язовира между 5 и 11 септември. 

На срещата присъстваха Галин Николов - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), Ралица Кукова, директор на Дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция – Западнобеломорски район, Ванина Мицева, главен експерт в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”-Благоевград, Людмила Халачева, експерт към РИОСВ Перник, Марио Антонов, организатор на Централната рибно-опазваща организация (ЦРОО), Димитър Куманов, основател на риболовен клуб „Сдружение Балканка“ и д-р Тихомир Стефанов, хидробиолог (ихтиолог) в Националния природонаучен музей към БАН, както и граждани и природолюбители.

Както OFFNews вече писа, на проведения от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” брифинг на 10 септември, директорът на дирекцията инж. Радослав Георгиев посочи като причини за измирането на рибата комбинация от фактори. Според него от една страна стоят природните фактори като висока температура на водата, маловодие на притоците и цъфтеж на фитопланктона, а от друга - антропогенните (предизвикани от човешка намеса) фактори основно зарибяването на язовира от неправителствени организации. Що се отнася до заустването и изпускане на отпадни води от предприятия, Георгиев посочва, че всички фирми имат разрешителни за тази дейност. 

На днешната пресконференция от Басейнова дирекция и РИОСВ продължиха да поддържат тезите, изказани от инж. Георгиев, които са подкрепени и от министъра на Околната среда и водите Нено Димов.

По отношение на презарибяването, директора на ИАРА Галин Николов беше категоричен, че количествата риба пуснати в язовира от ЦРОО за 2019 г. - 1 502 килограма бял амур и сом са твърде малки, за да предизвикат презарибяване, а също така и цялата документация за тази дейност е налична в ИАРА. Той подчерта, че агенцията работи добре с неправителствените организации и именно съвместната дейност е пътят към решаване на проблемите на язовирите. В заключение Николов призова колегите си от другите институции също да си съдействат с ЦРОО, защото е очевидно, че има проблем и важното е да бъдат открити и елиминирани причините за него. 

От ЦРОО представиха своите замервания на температурата на водата в язовира, както и много снимки и видеа на мъртва риба, мазни петна и отпадъци, плуващи в реката, ръждиво-кафяв цвят на водата и други доказателства за замърсяване.

От РИОСВ и Басейнова дирекция отговориха, че се отзовават на всеки сигнал и провеждат проверки и мониторинг. Людмила Халачева съобщи, че в този участък има 12 фирми с разрешителни за заустване на река Струма преди вливането й в язовир Пчелина и има определени норми които се следят. При превишението им следват санкции и от началото на годината при взети проби от 10 фирми, на 5 са наложени санкции. Според Халачева друг проблем са нерегламентирани зауствания на отходни и дъждовни колектори, но този проблем трябвало да се реши заедно с ВиК и общината.

Ралица Кукува акцентира, че язовир "Пчелина" е водно тяло с лош екологичен потенциал, защото е създаден с идеята да събира и утаява отходните води от активната промишлена дейност, развивана в миналото в района на град Перник. Тя се основа и на предишен доклад на д-р Стефанов относно състоянието на язовира. Кукува подкрепи напълно и позицията на инж. Георгиев, като описа причините за екокатастрофата като комплексни.

Димитър Куманов подчерта, че язовирът е с такъв екологичен потенциал отдавна и би трябвало в плановете за управление до 2027 година да са заложени мерки за подобряване на състоянието му. Според него големият проблем са нерегламентираните зауствания в района на град Перник, които безконтролно изпускат всякакви отпадъци в реката, без това да бъде контролирано от РИОСВ или Басейнова дирекция. Той призова и гражданите винаги да подават сигнали към Басейнова дирекция и да изчакат идването на екип за проверка при бъдещи случаи на замърсяване. Куманов заяви и че очаква нерегламентираните изпускания на отходни води да продължат, поради слабия контрол или икономическите интереси на фирмите.

"В периода 2016-2020 година състоянието на язовира не се е подобрило, но мерките, заложени в плана са свързани с улавяне на непречистените битови отпадъчни води, които не са включени в канализационни мрежи, а на мрежите – към пречиствателни станции. В река Струма над язовир Пчелина заустват пречистени води от Перник и Радомир, като пречиствателната станция на Перник е за 80 000 еквивалент жители, а на Радомир - 15 000, така че те вкарват товари от азот и фосфор, и това може да доведе до превишенията на тези показатели над и в язовира", потвърди Ванина Мицева.

Тя обяви, че предстоят да излязат резултатите от анализите за състоянието на водите, възложено от Басейнова дирекция на независима акредитирана лаборатория и тогава ще може да се коментират показателите конкретно. Всяка дирекция публикува на уебсайта си информацията от мониторинга за състоянието на водите, в случай на превишение на нормите, допълни тя.

Д-р Тихомир Стефанов подчерта, че макар и да има опит с работа на язовир Пчелина в конкретния случай не е провеждал собствени замервания. Но по отношение на причините за измирането на рибата експертът беше категоричен:

"Не мога да приема, че причината е само високата температура, водеща до кислороден недостиг. Вярно е, че с повишаване на температурата разтворимостта на кислорода намалява, но за мен е очевидно, че има и натрупване на органика във водоема. Би могло да има и естествена причина, като цъфтеж на водораслите, но това е следствие, всичко се дължи на замърсяване. Съществува понятието стратификация, т.е. дори ако на повърхността температурата на водата е висока, на 10-12 метра дълбочина си е нормална. Според това, което съм видял по снимките и клиповете тук става дума за вливане на голямо количество органика за кратко време, което е довело до измирането на риба, както и други мекотели и ракообразни. Това говори не само за натрупване и кислороден дефицит, а направо интоксикация."

От Басейнова дирекция не можаха да се ангажират с конкретен срок, в който да бъдат извършени всички проверки за източниците на замърсяване и анализа на данните и дискусията остана с отворен край и надеждата, че за в бъдеще институциите и неправителствените организации ще си съдействат, за да се предотвратяват подобни екологични катастрофи, застрашаващи не само екосистемите във водоемите, но и здравето на хората в района. 

Още по темата

12/09/2019

Общество

Какво доведе до екокатастрофата на язовир Пчелина?

05/12/2016

Общество

Маскирани анти-бракониери късат мрежи и спасяват риби край яз. Пчелина

27/06/2016

Общество

Язовир "Пчелина" на път да заприлича на блато заради ВЕЦ