Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

Последна промяна на 06 януари 2017 в 08:03 34472 4

На 6 януари 1848 г. е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев, без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 г., но оставил изключително много на идните поколения.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e на брата на Христо – Кирил, който, макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение.

Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г. обаче семейството се завръща в родния град и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му. Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. Причината – „липса на интерес към учебната програма“. Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.

През май 1867 г. Ботев произнася пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на истински борец и революционер. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения – „На прощаване“. По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.

Втора част на текста прочетете тук.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

52633

4

Red or Dead

06.01 2017 в 19:07

ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН......НЕКА ВСИЧКИ ДНЕС ДА СИ ПРИПОМНИМ ПОНЕ ЕДНО НЕГОВО СТИХОТВОРЕНИЕ........

https://goo.gl/KiE917

4009

3

случайно прочетох

06.01 2017 в 14:27

Поклон пред паметта този достоен Българин!

3180

2

Чичо ви

06.01 2017 в 13:57

Шапки долу! Поклон пред паметта на един велик Българин!

31251

1

Denis Rizanov

06.01 2017 в 08:45

По чувства сме братя ний с тебе
и мисли еднакви ний таим,
и вярвам, че в светът за нищо
ний няма с теб да се разкаем.

Добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега - дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!

Спътник ни са били в животът
страдания, бедност в чужбина,
но тях сме ний братски делили
и пак ще ги делим двамина...

Ще делим ний хорски укори,
ще търпим и присмех глупешки,
ще търпим, но няма да охнем
под никакви мъки човешки.

И глава ний няма да сложим
пред страсти и светски кумири:
сърцето си вече казахме
с печалните наши две лири...

Напред сега с чувства и мисли
последната делба да делим:
да изпълним дума заветна -
на смърт, братко, на смърт да вървим!