Галъп: София срещу страната за преместването на ПСА

Според всеки трети приемането ни в Шенген по въздух и вода носи полза на страната ни

OFFNews 25 януари 2024 в 10:58 16953 4

Проучване

Снимка Галъп интернешънъл болкан

Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза на България, казват 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито полза, нито вреда на България, смятат 38,7%, а 14,5% смятат, че носи реална вреда на България. Останалите не могат да преценят. 

Това показват данните от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, част от независимата изследователска програма на агенцията, проведено между 11 и 19 януари сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети.

Враждебността идва главно от опозицията, а безразличието личи най-вече при дистанцираните от политиката. Закономерно, привържениците на властта са положително оценяващи. И все пак, изпъкването на „нито полза, нито вреда“ едва ли е най-добрият атестат. Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи реална полза на България, приемат 50,6%, няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни. А тогава полезно ли е страната въобще да не влиза в Шенген? 15,3% смятат, че това ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%. Останалите се колебаят, допълват социолозите. 

По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват 24,6%. По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценят, показва още проучването. 

За съдбата на паметника на съветската армия в София мненията са полярни - почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“. Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно. 

Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София пък е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. Дискусия в истинския смисъл на думата този път не се породи и тук засега има по-скоро объркване. 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.

За сравнение, друга идея, която се зароди през 2023 г. е пример за трети тип фигура на общественото мнение: автоматична подкрепа – предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята.

Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите за пилона на Рожен, мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават. 

Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В крайна сметка, явно е, че общественият инстинкт е положителен и тук, макар и не без нюанси. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против.

И още една софийска тема, която разбуни социалните мрежи – прословутата коледна украса на София. И тук всъщност, оказва се, сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. Разбира се, едва ли може да се очаква запознатост, конкретност и т.н., но е важно да се отбележи, че в самата София положителното съотношение е две към едно.

Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% - с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. 

Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против. 

В крайна сметка, оказва се, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция „против“, коментират от Галъп. 

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“. 

------------------------

Изследването е проведено между 11 и 19 януари 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    100

    4

    демотиватор

    25.01 2024 в 12:22

    Няма да се отървем така лесно от дългата мечешка лапа на азиатците.
    Но си струва да се постараем най-сетне!

    14389

    3

    случайно прочетох

    25.01 2024 в 12:09

    Относно МОЧА и Шенген, при 80% дебили, пак е добър резултаът ;–)

    Предлагам МОЧА да се предложи на търг и спечелилият да го отнася, където си иска!

    2550

    2

    alfakentavur

    25.01 2024 в 12:09

    Ега си въпроса - одобрявам ли затварянето на руската църква в София.
    Това беше еднолично действие на рашисткия посланик, противоречащо на много от църковните и др. правила. Айде да направим и референдум дали го "одобряваме".

    2114

    1

    Mateevk

    25.01 2024 в 11:49

    Това е безсрамна интерпретация на резултати от така зададени въпроси и последното го доказва. Не властта е създала противоречивост, а бавната и мъчителна раздяла с лъжите от руската версия на нашата история, която продължават да ни налагат. МОЧА не е символ на българската идентичност, нито повод за национална гордост. 3 март не е датата, която трябва да бъде национален празник, но вероятно и 24 май не е. Имаме 6 септември, 20 април.... Но зависи и от това как и какво се пита. Защо не питаха примерно, ако сме за оставане на "Аз съм българче" в учебниците, дали сме и за добавяне в тях на "На руските воини" от същия автор. И да се публикава това стихотворение, за което сигурно 95% от населението въобще не е чувало. Защо не питаха дали и защо катедралният храм трябва да продължи да носи име на руски светец, дали не трябва летище Граф Игнатиево да се преименува на Димитър Списаревски, дали триъгълникът на властта трябва да е на булевард с руско име или трябва да носи българско име и т.н. ?

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице