Абсурден европроект: Асансьори в къщите в Етъра, стъклен капак на Гайтанджийската работилница

OFFNews 09 декември 2019 в 17:15 12010 3

Снимка БГНЕС

Църквата чества 100 г. от освещаването на храм ''Св. Александър Невски''

07:12 ч.

Директори от последните 50 години на Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" излязоха с обща позиция срещу недомислици в евро проекта “ЕМО “Етър” - музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Според тях в някои части на проекта има добри намерения, но голямата част от заложените дейности будели сериозно недоумение и безпокойство.

"Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща - паметник на културата от национално значение, какъвто е Етъра, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща", пишат бившите директори на комплекса.

Според тях ако се допусне по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси, ще бъде нарушена автентичността на духа и на атмосферата от Възраждането.

В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие", посочват етнографите.

"Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?", питат бившите директори на Етъра.

Според тях в Етъра има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност можела да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан.

"Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега", посочват подписалите позицията.

Според тях проектът би трябвало да акцентира върху това да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници.

Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера, Етъра няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация. Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност, категорични са бившите директори на комплекса.

Според тях е кощунство да се спекулира с името на създателя на музея Лазар Донков, че „би подкрепил тази идея“, защото приживе той не позволи на всесилното тогава УБО (днес НСО) да премахне ДАЖЕ паяжините на воденицата караджейка за посещението на Тодор Живков.

Неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години (като заем на Община Габрово). Предстои и вдигане на данъците. С тези пари би могъл да се построи нов музей. (За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв.) Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения, категорични са бившите директори Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов, Карамфила Грудова.

Позицията им е подкрепена от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово.