11.9% планират да напуснат България, през последните 10 г. зад граница са живели 7.5%

Все повече българи планират за напуснат страната и да се установят да живеят в чужбина. Тази нагласа се увеличава особено сред младите хора у нас - показва извадково изследване на Националния статистически институт, съпътствало преброяването на населението през 2021 г. Данните от него бяха оповестени днес.

В проучването са обхванати всички на възраст 15-74 навършени години от 16 373 случайно избрани жилища. Успешно анкетирани са 12 906 души в посочената възрастова група.

През 2021 г. за 11.9% от хората е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в чужбина. В сравнение с 2011 г. се увеличава делът им и сред мъжете (от 7.7% на 12.9%), и сред жените (от 6.2% на 10.9%).

Потенциалните трудови мигранти са 3.3%. Преобладават мъжете (3.8%). В сравнение с 2011 г. тази група намалява и за двата пола.

Много или донякъде вероятно да отидат в чужбина да работят/учат за няколко месеца, но не повече от година 4.7% от населението на възраст 15 - 74 навършени години.

Увеличава се делът на хората, които искат да обикалят света като туристи, за мъжете - от 15.1% през 2011 г. до 20.2%, а за жените - от 17.0 до 20.4%.

Намалява делът на хората, които не пътуват навън - от 66.8% за мъжете и 70.4% за жените през 2011 г. до 58.1% за мъжете и 61.6% за жените през 2021 година.

По-често пътуват в чужбина по-младите. Делът на непътуващите е най-малък за хората на възраст 20-29 г. (43.4%). Почти сходен е той за 15-19-годишните и 30-39-годишните.

Потенциалните преселници са най-много във възрастовата група 20-29 г. (23.4%), следвани от 15-19-годишните (21.3%). Немалък е и делът им в групата на възраст 30-39 г. (17.3%).

Делът на трудовите мигранти намалява с нарастването на възрастта от 8.3% сред най-младите до 0.9% сред тези на възраст 70-74 г.

Най-голям е делът на туристите между 40 и 49 г. - 24.0%, а най-малък - сред 15-19- и 70-74-годишните.

По-вероятно е по-високообразованите да пътуват като туристи през следващите няколко години - 33.6% сред висшистите и 17.4% от завършилите средно образование. По-голям е и делът им като потенциални преселници в сравнение с нискообразованите. Относителният дял на трудовите емигранти е най-голям сред хората с начално и по-ниско образование (4.5%), а на краткосрочните - сред хората с основно образование (5.9%).

Промяната на местоживеенето от страната в чужбина може да се осъществи още тази година за 13.9% от тези, за които е много или донякъде вероятно да се преселят да живеят в друга страна, а за 37.0% от тях - през следващите две-три години. В по-далечно бъдеще (следващите 3 - 5 години) може да се преселят 49.1% от включените в групата на потенциалните преселници.

Икономическият фактор е водещият по отношение на причините за преселване в чужбина. За 57.5% от тях водещ е мотивът за по-високия жизнен стандарт другаде. Да спестят пари мотивира 21.9%, а професионалната реализация - 4.7%.

Категорични, че не желаят да живеят повече в България са 3.2% от потенциалните преселници.

През последните десет години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са живели 7.5% от хората на възраст 15 - 74 г. От тях 37.0% са били извън България за три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от година. Основната причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата.

Хората се връщат в България от чужбина основно заради изтекъл договор (20.1% от тях). Следват семейните причини - присъединяване към семейство/родители/близки (18.1%) и други, вкл. грижи за близки (17.0%).

Вътрешна миграция

52.4% от жените и 47.6% от мъжете са се преселвали поне веднъж в друго населено място в страната. Между двете преброявания (2011 - 2021 г.) това са направили 44.5% от мъжете и 55.5% от жените. Водещата причина е сключването на брак или встъпването в съжителство (28.3%), следвана от промяна на работата (21.1%) и търсенето на по-добри условия на живот (17.8%).

Разликите в зависимост от пола дават превес на причината брак/съжителство на жените (35.3%), докато при мъжете водещият фактор е работата (27.6%). В търсене на по-добри условия на живот са се преселили 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.

Анализът на данните за последната промяна в местоживеенето в периода между последните две преброявания показва изменение в структурата на основната причина за това. Водещата вече е работата (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и брак/съжителство (18.7%). Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последен път през периода 2011 - 2021 г. заради брак (23.5%). При мъжете също е регистрирано намаление до 12.7%. Значително е увеличението на лицата, за които основната причина за последната миграция в този период е образованието.

Следете новините ни в GoogleNews