Защо нито един ректор не се осмели да подкрепи открито студентските протести? Реакциите на ръководствата на ВУЗ-овете варираха от натиск за спиране на окупациите (справка – ректорите на УНСС, ЮЗУ, НАТФИЗ, Великотърновския университет) през уклончив отказ за подкрепа (СУ) до пълно мълчание пред обществото (ТУ-София, УАСГ), но само толкова.

Позицията на ректорите бе ключова за студентите – знаеха го и Ранобудните, и ректорите, и властта. И изборът каква да е тя трябваше да бъде направен точно във време, ключово за още нещо – изготвянето на бюджетите за 2014 година.

Точно през октомври, когато студентите залостиха Ректората, а Академическият съвет на СУ се затвори за 3-часово заседание на тема „Окупацията“, се преговаряше кой колко да получи от държавата догодина. И вероятно не случайно минути след като ректорът проф. Иван Илчев обяви, че Съветът подкрепя студентите, но призовава окупацията да бъде свалена, преподаватели коментираха в двора на Университета, че професорите са продали студентите си.

Осигуряването на (не)подкрепата за студентите от ключово важната за успеха на окупацията Алма матер не бе достатъчно за властта. Вярна на традициите от последните няколко месеца, тя реши, че трябва да отговори на протестите с контрапротести и избра за целта близкия до сърцето на премиера Орешарски УНСС. Опитите за купуване на студенти за контрапротест срещу колегите им като че ли удариха на камък, за тях не се разбра много-много и не стана скандал. Затова пък реакцията на ректора Стати Статев срещу окупиралите аулата в УНСС доби широка популярност. Той реши да използва психологически натиск, познат му вероятно от времето, когато е бил агент Стойновски, но, за негово нещастие, думите „Пречите, пречите, пречите“ и съветът му към студентите да емигрират бяха записани и широко тиражирани в медиите.

На въпроса дали ръководствата на СУ и УНСС са реагирали на окупациите, подбудени от морални убеждения, по финансови причини или други интерси едва ли може да се отговори еднозначно и категорично. Но един преглед на цифрите в университетските бюджети за 2014 показва странна закономерност – единствените ВУЗ-ове, чиито бюджети са чувствително увеличени спрямо миналогодишните, са Софийският и УНСС. Първия получава 1.750 млн. лева повече, а вторият – 808 600 лв. над миналогодишния си бюджет.

Великотърновският университет, чийто ректор Пламен Лекгоступ също се противопостави на окупациите и студентите си, получава с 27.8 хил. лева повече от миналата година. Лесотехническият, където окупацията бе осуетена, ще разполага с 66.2 хил. лева отгоре.

В същото време, ректорите на двата университета, които предпочетоха да замълчат за окупациите – на ТУ-София и УАСГ, видяха орязани бюджети. Техническият, например, има с 1.634 млн. по-малко от миналата година, а Архитектурният – с 977.9 хил. лева по-малко.

Медицинският университет в София, чийто ректор проф. Ваньо Митев се противопостави на окупацията, но за сметка на това посъветва студентите да залеят улиците в масови протести, също е с по-малък бюджет от миналата година. Същото е положението и в НАТФИЗ, чиито студенти привлякоха погледите с нестандартните си протестни акции.

По-висок бюджет няма и за Югозападния в Благоевград, където студентите също окупираха аудитория, но пък университетското ръководство демонстрира ефектно негодуванието си от окупацията през последните дни.

Може би тази, а и други университетски реакции тепърва ще дадат отражение. Далеч не всички пари за висшето образование през 2014 г. са разпределени. Един от основните аргументи на образователния министър Анелия Клисарова в полза на твърдението, че образованието е приоритет за новата власт, бе, че тя дава 100 млн. повече, 22 от които - за университетите. Въпросните милиони не са част от вече утвърдените им бюджети. Те ще бъдат разпределени допълнително „в зависимост от комплексната му оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда“.

Тези допълнителни пари, към които вероятно всички ректори гледат с надежда, ще бъдат разпределени от правителството на Орешарски. Което, впрочем, ще реши и кои са „приоритетните“ професионални направления.