Res Parvae XIV: ВВМ

Ивайло Цветков Последна промяна на 17 април 2015 в 20:19 7347 0

Хайде за начало да торпилираме заедно едно неприятно и безсъдържателно клише, което си битува без необходимото замисляне, т.е. никой не подлага на критика: че трябвало да се обединяваме. То системно се пробутва като вид панацея за предполагаемите „болести” на БГ-прехода. Успешните нации отдавна са излезли от XIX-и в. и не дрънкат мантри за всенародно обединение (на какво, по какъв признак?), напротив – те спорят, приели са сблъсъка на мнения за същност на обществения си дискурс. Разбира се, тук няма как да не намесим разликата между националните и организиционните култури: ако сърцевината на вторите са общите възприятия на всекидневните практики, то смисълът на първите е в някакво заучаване на символи и ритуали. Следователно, клишираната идея за обединение се превръща в митологема, във вид привидна необходимост, тя става null and void; защото възбудата е в различието – на мнения, идеи, културни етажи и т.н. (Представете си например общество, в което всички са високоинтелигентни – то едва ли ще просъществува без братоубийствена война и седмица.) Как и защо да се ”обединяват” въпросните етажи, как да оцялостиш прогресисти и чугунени носталгици? Не е ли красиво, да речем, как ние, книжните, не се пресичаме никъде с безкнижните (освен в родното трагическо “one man – one vote”)? Ние им дължим благ опит за отмиване на умствените гурели, а те на нас – нищо. Те искат краткосрочно държавно преразпределение, а ние можем да прогледнем в бъдещето, вярваме в онова за въдицата вместо готова риба и знаем онзи отговор на Конфуций към принц Чин: „Доброто управление е в пестенето на средства”. 

***

Няма как, ще трябва да вземем предвид и една „подробност”: православието разделя материята от духа, докато за източните религии те са единство, totum; оттам и чудовищните различия между обществата с краткосрочна ориентация като нашето (задъхан социален натиск да си в крак с парвенюшкото) и дългосрочна (пестеливост, постоянство, традиционни добродетели).

***

А Борисов, този stupor mundi, имал проблеми със социолозите, антрополозите и други подобни – че се правели на умни. Това е поредният български триумф на безкнижния властник, тържеството на самодоволния дурак. За него онези, които отхвърлят мисловния му модел и мономанията му, нямат никакво значение, защото значението вече е престанало да бъде изискване, камо ли обая.

***

Същият дори посегна в свое изказване и на протестите – онези, юнските. Може би защото помни, че те всъщност бяха и против него - като champion на същите задкулисни, корозивни практики.

***

Всъщност имам идея около какво да се „обединим” – например около следния шестслоен модел, или пирамида на йерархията на управление в момента. Най-отгоре, с несметните му изстъпления и лудости, е самият Борисов – и като при Мечо Пух “дупката” му е все по-тясна в кръста. Под него са вицепремиерите му, чиято функция много прилича на представителна - те се грижат предимно да обясняват как ще се борим с корупцията, този по условие невидим дракон. На трето ниво са министрите, които условно можем да разделим на „балъци” и „бачкатори” – според скоростта на личното „усвояване” от реалната власт в съответния ресор. „Балъците” оглавяват сравнително „слабите” и дългосрочни ресори, които изискват визионерски реформи – образование, здравеопазване, правосъдие, култура (все организации, които не бързат да произведат „пари прим”). Виж, „бачкаторите” са на пряко подчинение на нашия селски „принчипе” и той се интересува преимуществено от тях – транспорт, енергетика, МРРБ, земеделие, обединени под условието „бърза ликвидност”. На четвърто ниво са бизнес-кръговете, близки до управлението, или родният смехотворен вариант на олигархия – както нововъзникнала (Кирчо, Сашко), така и традиционна (Ники, Шиши), плюс по-дребните идейни борци за парични знаци. Петото ниво е запазено за администрацията, която стои с еротично полуотворена уста и е готова на всевъзможни мерзости, за да се храни от държавната гръд; нещо като трагикомичната Лувърска делегация преди дни, продължение на главата “Бай Ганьо на изложението в Прага”.

***

Най-отдолу в нашия йерархичен модел на управление е „суверенът” (демосът, електоратът). Той де факто управлява - чрез негласуване, а после по стародавна традиция се сърди на най-долния си пласт (армията от платени житани).

***

Да не пропуснем да се упражним върху така модерното и народняшко разбиране за пълния провал на прехода: по моему в основата му е нещо простичко, а именно лошият вкус. Съзираме го навред: от малкото (побългаряването на “Hallelujah” на Ленърд Коен/Джеф Бъкли) до голямото („капиталификацията” на ДС-бизнесмените и цялостното им 25-годишно управление на базата на предразсъдъци, обикновена човеконенавист и скорострелна кражба за сметка на дългосрочното инвестиране и визионерство). Целият „преход”, впрочем, е един милиционерски уроборос.

***

Групата, която се беше нагласила да строи „Южен поток”, сега се е преориентирала към „строеж” на ЖП-инфраструктурата; с европари, за които обаче Брюксел ще следи внимателно. За „жалост”, няма как да приложат онова с форсмажора (както стана с поръчката за охрана на „Български пощи”), а ще трябва да направят търгове. Разбира се, те се опитват да му намерят „евроколая” – в случая с „рамкови договори” (т.е. да строят на отсечки). Техният банкянски вожд вече го каза – не ми гледайте в обществените поръчки, щот те са си наши, т.е. имаме déjà-vu, или поне presque-vu: ако одитът на Брюксел намали парите за магистрали, „принчипе” си има едни милиарди заем, с които ще покрие брюкселските финансови корекции надолу и въобще евронаказанията.

***

Има и едно много тъжно обстоятелство относно дълга, че и относно българската съдба: ще трябва да се изплаща от децата. Но има начин - ако приемем, че между трагедиите на православието и дребнобуржоазното западнохристиянско благоденствие има условен европейски разлом (да го наречем „северозападно-югоизточен”), изпратете децата отвъд него. Отсам в следващото десетилетие няма да се случи нищо решително различно. Византийско-великоруско-милиционерският модел (ВВМ) при нас е непоклатим - неприятно, но факт. И вече няма дори и един Мунчо, който да се осмели да протестира.

***

БГ-прокуратурата да се бори с корупцията?! Това е като в онзи афоризъм – like fucking for virginity. Нещо като Немцов, който вероломно се простреля сам с четири изстрела в гърба, само и само да натопи Путин.

***

Колкото и Борисов да чертае газови трасета с Оланд, ще си остане с чертежите. Донякъде в негов стил, „Турски поток” най-вероятно за един следобед ще си смени името на нещо общоприемливо – примерно, „Балкански поток”, - и ще докаже, че засега нямаме блестящ първи дипломат от ранга на Багрянов или Гешов. Между другото: митниците явно са хванали неква „държавна” поръчка и са нервирали вожда, затова наказанието явно е да се слеят с НАП.

***

Добре де, ето и късче кураж: изпитанията, през които преминавате, без съмнение изострят вашия разсъдък. Да не говорим, че по този начин латентният психичноболен, който дебне във всеки от вас, уж се оттегля в своя тъмен ъгъл. Но да бъдем честни – един ден ще си платите за всички мигове на спокойствие.

***

Какво ще се случи след местните избори наесен? Много просто – ако Борисов спечели над 35%, ще бие шута на единствения мъничък днешен шанс – реформаторите, с всичките им несръчности и лоши практики. Ще смени всичките им министри, начело с Москов (как така някакъв си Олд Шетърхенд ще има по-висок рейтинг?!), и ще назначи „независими експерти”. Да не забравяме и представителството на Ковачки, който е готов да подкрепи всичко, което ще опрости дълговете на ТЕЦ-овете и ще му връчи да ремонтира примерно АЕЦ (а „Брикел” ще се окаже чист като фиорд). Тогава ще е „честито” за всички, които протестираха – новият стар дует Бойко-Доган ще се възцари и официално. И ще ни остане само иронията. Всички ние – с прословутата и несъстояла се гражданска енергия – ще сме точно толкова влиятелни, колкото и кампанията #FreeTheNipple.

***

Игрите на глада, у нас наречени „журналистика”: приближава период, в който на Шиши вече няма да му е интересно и част от прословутото му портфолио ще претърпи „оптимизация”. Възможно е всичко, дори да е открил интернет (вечното „бъдеще”).

***

Как стана така, че да си прост и безкнижен се превърна в добродетел? Вече дори не е смешно.

***

И още един въпрос: за да погълне държавните пари, основно в края на Тройната и при първия мандат на ГЕРБ, „Съселът от Граф Игнатиев Стрийт” (който може да светне на тва-онова и самия Белфърт) даваше великолепни комисионни. Как никой така и не попита в кои левантински страни потънаха те?

***

Няма кой знае какви начини, освен философско смирение. Блез Паскал смята публичността за отрова и я подлага на съмнение, особено политическата и особено на онези покрай „Краля-слънце”; Паскал прилича на първият „трол”. Но ни говори за това с такава разпаленост (vigueur), че е трудно да си го представим по друг начин, освен като ум, който търси претекст да изобличи дребната ни суета.

***

Да не бъдем маниабилни. Иначе покойният Бодрияр, който иначе ползва термина с цел да обясни същността на предметите, ще се надигне да ни преследва някъде из втория ни интелектуален пласт като в World War Z. Ето това вече е ужас.