Ден 227: Фашизъм в реално време. Канадските дневници на Райна Александрова

Повечето от вас помнят първите домашни компютри с Уиндоус и какъв трепет беше да се инсталират програми на тях. Цялата операционна система се слагаше първо, после програмите една по една, а самият процес беше дълъг, сложен и често изпълнен с неочаквани обрати, предимно крашове (когато всичко спира да работи, "забива" и се налага рестарт). Дълги вечери и даже нощи сме прекарвали с поглед, вперен в малките зелени правоъгълничета, които светваха едно след друго, отбелязвайки прогреса на инсталацията.

Тази поредица от постове напомня такъв процес - всеки представлява едно малко зелено правоъгълниче, показващо следващата стъпка в инсталацията на фашизма, в почти реално време. Въпросът е, къде сме сега - в средата или вече по към края. Защото сме доста напред от началото преди 9 месеца.

Често чета исторически справки, паралели с Германия от 1933-та година и САЩ от 2025-та. Ръководството за инсталиране на фашизъм се следва плътно - победа на съответната партия с единствения и незаменим вожд; разправа с инакомислещите, подтискане свободата на словото, преследване на политическите противници, включително и по съдебен път; дехуманизиране на определени прослойки от обществото и физическа разправа с тях, войнствена реторика и агресивно поведение към съседите; желание и опит да се заграбят територии или направо да се присъединят/анексират цели държави; сдружаване с други диктатори и преразпределяне на територии/сфери на влияние, и така нататък... И над всичко това - неистов нарцисизъм на вожда и почти истерично венцехвалене на реални или измислени негови постижения от приближените му.

Та инсталацията си върви и ние я гледаме като хипнотизирани в реално време. Ама съвсем реално. Просто не сме били там, но знаем, че това вече се е случвало. И се питаме какъв ще е изходът този път. Както са се питали хората 41ва година.

Но да караме по списъка със събитията от последната седмица.

Единственият и незаменим вожд биде дотолкова захвален за примирието в Газа, все едно е постигнал дълготрайно решение на целия близкоизточен конфликт, а не просто спиране на огъня и връщане на заложниците. Сега, не отричаме, че бабаитското поведение има успех в отделни случаи, а Близкия Изток е място, където подобна политика на силата много върви.

Браво, ще кажем, че се върнаха всички заложници и армията се изтегли. Ама Хамас почна да избива масово "предателите", даже местни самоорганизирани милиции записаха видео с молба за помощ. Пак към Тръмп. Ама той е зает да обира овации сега и едва ли ще обърне внимание. Много по-важно му е още отсега да се номинира за следващата Нобелова награда догодина. Нарцис.

Насърчени от "твърдата ръка" в Близкия изток, украинците, Господ да ги поживи, решиха да обърнат отново вниманието към себе си и да подшушнат на Тръмп, че има и други терористи за озаптяване. Той беше обещал даже ракети "Томахук", което силно изплаши "неговия приятел Владимир", и вместо да ги прати наистина, 47 реши да му се обади и съответно да получи инструктаж, щото те тия разговори по телефона са като на агент с водещия му офицер, в това отдавна няма съмнение.

И вместо ракети на украинците, 47 обеща нова среща с путин, този път в сърцето на Европа - Будапеща, където техният общ приятел Орбан размита с трепет, все едно организира нова Ялта. Обаче като погледнах пак картата на Европа - ми той няма откъде да прелети путя, без да мине над територия на НАТО. Е, или над Украйна.

Това на 47 никога не би му хрумнало, но пък европейците си знаем картите... Просто си разсъждавам. Дали над Полша или над Румъния ще надделее патриотизма. А може и още над Беларус...

Докато дойде време за тази среща обаче, Зеленски днес пристигна във Вашингтон, уж пак за среща с 47, ама в програмата му нещо е и цялото оръжейно лоби. Та очакваме този път работата да се сведе до технически параметри - колко, какви, и кога оръжия за Украйна, платени от техните европейски приятели. Нека 47 си говори дежурните тъпотии, оръжейното лоби си гледа бизнеса. Дано!

А иначе гледаме с интерес на предстоящата среща в Будапеща, какъв гулаш ще им приготви Орбан и какви червени килими ще се опъват. По-скоро поредното представление. Но пък ако съветниците на Путя и те са погледнали картата, може и да се размине цялата работа. Все пак руският диктатор е известен страхливец.

И докато тая среща Путлер-Оранжевия Мусолини е още едно квадратче в инсталирането на фашизма, преследването на политическите противници в САЩ върви с пълна сила. Оня ден назначената от 47 прокурорка на Вирджиния, Халигън, повдигна обвинение на прокурорката на Ню Йорк Летисия Джеймс за злоуотреба с имотна ипотека (жената помогнала на племенницата си със заем за жилище). Обвинението е толкова абурдно и юридически неиздържано, че ще падне в съда. Същото, което се случи с бившия шеф на ФБР Коми. Но идеята тук е не осъждането, а тормоза. Познато ли ви звучи?

Друга прокурорка - този път "главната" Пам Блонди, отговаря на въпроси в Сената. По същество, нищо не отговаря, а се заяжда лично с питащите по един крайно махленски начин, и арогантничи като един Гешев на квадрат. То я изимитираха и комиците, че викала на сенаторите: "Преди да НЕ ви отговоря на въпроса, ще пробвам да ви засегна лично колкото мога."

Другата руса кака - говорителката на Белия дом Каролин Лийвит, и тя решила да се включи в това съзтезание по хъшлашко държание. На въпрос на журналист, КОЙ е дал идеята за среща на 47 с Путин, Карън (американско прозвище за прост човек) се обърнала към журналиста и рекла: "Майка ти!" - Е, как да не им вика човек каки?!

Арогантността и слагачеството на хранените тръмпови хора са им такива неотменни характеристики, че Джими Кимел направи импровизирано състезание в предаването си: "Кой ще се сложи на 47 повече тази седмица". Конкуренцията е жестока, аз лично не ги гледам тези, но извадката от подбора е някъде межди Лътник, Лара Тръмп (снахата), Стивън Милър (Гьобелс) и още няколко неизвестни за мене републикански депутати. Ако испанският срам не беше измислен, тия щяха да го учредят. Във всеки случай уверено вървят към регионален рекорд, по стъпките на Северна Корея.

В тези условия правителството продължава да е затворено, а републиканците да обвиняват публично демократите като виновни за това. Даже платили за съобщения по летища и други обществени места (полетите са в хаос заради това), че хората трябвало да се сърдят на демократите за неудобствата.

От друга страна, 47 решил да използва затварянето, за да закрие разни "демократични" (според него) агенции и да уволни служителите в тях. Само че и тук удари на камък - съдът в Калифорния вчера постановил, че такива уволнения са незаконни, защото са по политически признак. Така служителите в мразените от него щати си остават защитени. Но политическите чистки са още едно квадратче в инсталацията на фашизма. И продължават да си вървят по министерствата и разни ведомства, където вече са инсталирани лоялни шефове.

За емигрантите, които продължават да ги затварят по разните центрове за задържане и да не казват на семействата им, за граждани, които също биват задържани, за деца, родени в САЩ и също задръжани като част от тия рейдове вече съм писала многократно - протестите в Орегон и на други места са именно пред центровете за задържане. Но квардатчето на инсталацията е - всеки може да бъде задържан и да е обект на произвол. Никой не е защитен. Това е фашизмът.

Оня ден пак Кристи Ноем решила да участва лично в някакъв рейд в Чикаго. Демократичен град, демократичен щат - охраната на правителствената сграда, където тя напираше да влезе с момците си, просто я изгони! Казаха ѝ, че не може, няма право - затворени са и толкоз. И тя вика - "А поне до тоалетната не може ли да ме пуснете?" - "Не!" изреваха отвътре. И тя : "Е, добре." Връцна се и си тръгна, мърморейки нещо за липсата на съдействие от Губернатора Притцкер.

Това е един от тия моменти, в които инсталацията се чупи. Процесът или увисва, или просто спира със син екран. Ако с нашите инсталационни програми едно време искахме да успеем, то фашизмът е вирусът, който не искаме да се инсталира, а да го открием навреме и да "счупим" процеса така, че и рестарт да не го оправи.

Утре е поредният протест "No kings" (Без царе) в цяла Америка, плюс някои територии и даже отделни държави - повече от 2500 обявени места, даже и в Канада имаме в 8 града. Част от европейските държави също имат такива протести. Хората се подготвят - да няма насилие, да са позитивни, колкото и да са ядосани, да се пазят един друг, да отправят послание към останалите, които или не разбират какво се случва, или са твърде уплашени, или безразлични.

Защото Страхът, този неотменен атрибут на тоталитаризма, трябва да бъде победен. А когато няма страх, когато не успеят да го инсталират, постепенно се разпада цялата система на принуда, на насилствено строене на "светло бъдеще" и прочие "прекрасни" перспективи.

Да им пожелаем да победят страха - утре и занапред.

Слава на Украйна!

8647Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews