Драги зрители, ние знаем много добре що е то демокрация и има ли почва у нас. Автентичната елинска демокрация, при която с гласа на всеки един поотделно се взима общото решение и управлява мнозинството, е непознато явление на наша територия, тоест няма почва у нас. Такава демокрация е в наличност при други народи с друга традиция, нас тук не напразно команчите ни отучиха от демокрация, дресираха ни в робството, готови сме били, сготвени искам да кажа, кой луд от онези играчи, дето си прехвърлят властта, ще даде свобода на завършените роби? На тепсия им е поднесено едно омагьосано общество, те просто се възползваха от тоя факт и продължиха да си разиграват фигурките по шахматната дъска. Днеска Доган, утре Бойко, вдругиден Серьожа, пешка до пешка. Та така, понятието, което днес ни сервират на тепсия, е само куха фраза. Демо версия на истинската демокрация, каквато има в Дания, да речем. За което вината е както на пешките, така и на кукловодите им. Банални неща. Но има раздвижване на фронта. Новини. И пак ще разровим селския нужник. Ще пуснем вътре пакетче мая. Да букне, че да замирише съвсем, понеже то вече си смърди и без друго и само идиотите се правят, че всичко е наред.

В приложение едно наблюдаваме настоящия изпълняващ длъжността премиер на Родината в присъствието на задокеанския змей, долетял, за да му набие в дебелото канче, че скоро ще има екшън-барети с Чък Норис и Родината ще е обикновен плацдарм. Нашето момче е присвило очи, сякаш да фокусира в бъдещето, но там е мъгла, разбира се, и нищо се не види. Змеят до него си оправя слушалките, но той е сигурен, че ще стане както е наредил и няма да мърдат много-много българите. Бойко беше като посран на тая пресконференция, не знам защо ми напомняше на момента, когато Ти Джей го превратираха и той дзепаше като пребозало теленце, което не разбира докъде точно ще бъде пожертвано, дали случайно нема да му се вейнат крачолите като на румънския му колега.

Но да се върнем малко назад с машината на времето. Събирах си архив през 2001. Любопитни времена. Тогава задокеанските импортьори на „Демокрация“ отново бяха решили да ни накиснат и хубаво да ни изперат, ние, много ясно, клекнахме правилно и нещата утихнаха като за известно време, колкото змейовете да произведат нови количества от чудодейния прах за пране.

Коментарът под снимката: Идеологът на „ислямската бомба“ Бжежински похапва супа, нашият президент му се радва. Светът вече сърба надробената от Големия Збиг опасна попара.

Адвокатът президентин тогава в присъствието на онзи змей се държа удивително подлизурски, едно към едно с поведението на овцата Плевньо наскоро. Нещо да се е променило за тези години? Накиснаха ни още по-дълбоко, нищо повече. Във „Времетръс“ Кърт Вонегът си представя, че времето се е върнало назад с десет години. И ние отново потваряме същите си грешки. Отново абсолютно всичко отначало, без да си спомним, че веднъж вече сме вършили тези глупости. И сега отново сме се запътили стремглаво към коша за боклук. Военна база на НАТО в Шабла – следващата огромна грешка, която ще сторим. Това всъщност беше посланието на змея Кери. Когато бомбардираха Белград, ги псувах по 24 часа на ден, не спях, за да ги псувам, живеех в североизточна България, на принтера вкъщи разпечатвах плакати мое производство и ги лепях нощем по улиците. НАТО – ВЪН! Примерно. Подкрепено със символика. Във великата задокеанска демокрация книгите на Вонегът са горени публично по заповед на разните там змейове. Вонегът беше антрополог, хуманист, чудак, който се удивляваше на човешката глупост. Все се каня да преведа статията му Cold turkey. Той се срамуваше от своите политици. И аз се срамувам от нашите.

След онова невиждано и нечувано престъпление срещу Сърбия оправиха ли се нещата? Внесоха им змейовете от новия прах за пране и те днес цъфтят и връзват, изпрани отвсякъде. Не слушкат сърбите, затова. А ако хвърлите омерзен поглед към либералните пропагандни медии, ще разберете колко добро нещо е войната, направо чудесно, как добре правим, че си внасяме оръжие и войници от майна си райна, какви тъпи парчета сме ние, дето не разбираме тоя милитаризъм, какви "совки" сме, абсолютни хомо совиетикуси, които не схващат със схванатите си мозъци онова нещо "демокрацията", още по-малко другото нещо, "свободата". И никой никъде не споменава, че нашата Родина ще пострада. Че нашата Родина трябва да остане неутрална, да не се бърка в чуждите конфликти. Играйкат си по медиите така, все едно е предрешено вече да бъдем на нечия страна, да си предоставим земята за техните оръжия, да бъдем просто епизодисти.

„След като са преминали обучение в лагерите на Бин Ладен, албанските бунтовници се чувстват господари в селата около Тетово.“ Явно прахът за пране „Демокрация“ върви в комплект с терористите. Искате ли да сте чисти, нека ви поизперат произведените от задокеанските змейове така наречени „бунтовници“. Те сега са в ремисия, но змейовете ги държат на синджир и могат да ги насъскат, когато си пожелаят. На бесните кучета малко им трябва. Ако не слушкаме и не изпълняваме директивите, снесени от Бжежински, Кери и други гущероподобия, лошо ни се пише. А аз ще ви кажа, че ни се пише лошо във всички случаи. Нямаме достатъчно мъдрост и сила, за да се опазим. А и нашите политичарски нещастници членуват тайно в същите клубчета като задокеанските. Те там решават съдбините на света. Търсете си ръководства по оцеляване, драги зрители. Беър Грилс и така нататък.

„Населението на Афганистан масово напуска големите градове и районите, които биха могли да станат обект на атака на възмездие от страна на САЩ.“ Демокрацията на САЩ е заразена с ебола, птичи грип, луда крава и СПИН, откъдето мине, трева не никне. Всички тези хора са подгонени от страх, че ще има бомби. И ние ли така да се товарим сега върху камионите и газ накъм планините? Демокрацията на САЩ е био-химично-ядрено-психотронно оръжие. В лъскава опаковка на прах за пране. Сега дежурните поплювковци ще почнат да ме наричат я комундел, я рашист и така нататък, без да отбелязват факта, че ни въвличат нас българите в чужда война. Тази война не е наша. Ако ме призоват, няма да се явя. Не е моята. Аз съм първо християнин, така че няма как да съм комунист. Отказвам да се примиря и с определението „хомо совиетикус“, не се отнася за мен, благодаря. Докажете с факти, че не съм прав, че където отидат американските войски, настъпва хаос и безумие. Но не можете. И ако за нещо досега сме били мърцини, в сегашната ситуация се налага вече да заявим ясно, че мнозинството от нас не желае натовска база тук.

Много поздрави на янките с едно балканско хорце. Жестоко хорце. Извинявайте, не знаехме, че е невидим. Много добри офицери са тия, дето успяха да покажат на войнолюбците колко им е неуязвимо оръжието. А следващата снимка не е от архива ми, върти се из нета и ще я оставим като за поука и извод. Щото следващата баба, която танцува лудо върху свален самолет, може да е твоята. Ако преди това бомбата не е паднала точно върху нейната къща. Всички войнолюбци са пълни кретени. Половин хора.

Следваща спирка? Колумбе, да ти се не види и любопитството!

Още по темата

11/03/2014

Нашите автори

Николай Фенерски: Глави в калъпи

05/03/2014

Нашите автори

Лицемерието на демокрациовносителите

28/02/2014

Нашите автори

Николай Фенерски: Аз, бройлерът