Николай Фенерски: Глави в калъпи

Николай Фенерски 11 март 2014 в 12:42 14053 24

Пичове, даже бащата ми направи забележка за оная последната ми статия, в която неподготвен се спрях върху международното положение, маменцето му и положение. А той има право да ми прави забележки, нали ме е отгледал от една мръвка месо плюс това отделно дето си ме дресира още от първите ми избори като електорална единица през 1994 да пущам хартийки за Иван Костов. Фен си му е дъртият, какво да се прави. И аз пущам, не е да не ги пущам. Хартийките. И кел файда, питам, като давам своя глас за правилните политици. Нали на младини човек требваше да е лев, а на старини десен. При нас стана обратното – от малък съм за това нещо, дето всички му казват демокрация. Обаче понеже тая форма на управление не заприличва с годините по никакъв начин на формата на управление в Швеция и Норвегия, все повече намразвам олигарсите. До великата шаячна правда нема да стигна, нема начин. Ще предпочитам демокрацията, дори в най-уродливия й вид. Но разберете ме и вие – у нас нема демокрация. Има клика, която управлява от седемдесет години и която продаде нашата Родина на чичковците от Москва, Брюксел и Вашингтон. Това е. Констатирам го. Опитвам се да си отварям очите и да виждам знаците.

С какъвто се събереш, такъв ставаш. С телевизор се събираш, телевизор ставаш. Главите на хората в калъпи са във формата на паралелепипед. Даже и татко ми се е събрал с такъв приятел – маниак е на тема телевизор и щом нещо го показват по телевизора, значи е безпрекословна истина според него. Опитваш се да комуникираш с такъв човек, но то е същото като да си говориш с радиоточката. Става, не че не става. Но общуването е някак си еднопосочно. Много обичах да псувам телевизора във времената, когато и аз имах такъв у дома си.

А сега си ходя по улицата, пътувам си по пътищата и се оглеждам. Защото това, дето се вижда със зрението, чува се със слуха, помирисва се с обонянието, нема как да ви го подменят и да ви измамят с него. И виждам много стари дръгели с десен волан по улиците – къде има такъв? Защо сме единствената страна в ЕС, където това е позволено? Защо през летото словаците идват с автомобили от магазина и са въвели вече еврото, което псуват нон-стоп? Дали нема една лека договорчица България да се превърне в сметище, в черния двор на така бленувания нов и справедлив съюз, където ония отворковци да могат да си хвърлят трошките? С тия таралясници в центъра на един немски град нема да те пуснат да припариш, глобяват на секундата. Но тук са добре дошли. Такава е клаузата от невидимия договор. Като споменах словаците, да обясним и за тех. Производители са на най-много автомобили от глава на населението си – превърнаха ги в работната си ръка много от компаниите, защото са изпълнителни и евтини. И там клаузата е била да въведат еврото, за да не се затрудняват компаниите при калкулациите си.

Договорки, които не знаем, ние новите потребители на продукта „демокрация“, който е много далече от първоначалното понятие „управление на народа“.

Нощем в Бургас мирише на две отрови – едната от руската рафинерия, другата от немските производители на ПДЧ Кроношпан. Требва да се направи съревнование – кой от двамата отровители трови повече и благодарение на кой от тех децата тук страдат масово от белодробни и дихателни проблеми. И тогава да си изберем кого да псуваме повече и какви точно фили и фоби да бъдем. Но не може да казваме истините и да се стремим към по-добър живот. Не, тези дейности са забранени от закона.

Превърнати ли сме в бунище? Тези неща са видими, обидни, доста осезаеми, нема как да се отрекат нито от едните, нито от другите фоби или фили. Най-големата фобия днес май е фобията от размисъл. Да се ползва междоушието по предназначение никак не е модерно. Сега става дума за некакви си опорни точки, за оруеловско разделяне на света на черно и бело и ужасяваща тъпота. И ако не си с едните, чугуните те причисляват автоматично към другите.

Но е друго да си по-католик от Хенри Кисинджър, нали? По-яко е да мразиш Русия просто щото е много яко да мразиш Русия, толкова много сме страдали българите от връзките си с тех, а?

Хич не ми дреме за имперските амбиции на Москва. Само констатирах, че те винаги са били с имперско мислене и предвидих, че развитието по кримския въпрос ще бъде такова, че те нема да са губещи.

А можеше ли през 99 натовците, тура им го тамън, вместо да хвърлят бомбите си, от чийто обеднен уран Северозапада страда и до днес (но такива статистики нема да прочетете никъде), та можеше ли тогава ония демократични миролюбци и миротворци да пратят един агент със снайпер да види сметката на оня капут Милошевич? Нема как да защитавам такъв доказан сатрап. Ама и нема как да съм съгласен миротворците да сипят огън на неколко километра от къщата ми само щото им се ще да прекрояват границите и да внедряват стратегически ислям, като създават муслимска държавичка с бандит начело. С който бандит оня заухавият Райков дори се срещна съвсем официално.

Ние малките народи не бива да страдаме от комплекс за малоценност. Това ни е големият проблем. Малката площ и малките сили ни докарват слаба мисъл и душевна импотентност. На човека с комплекси никой не може да му помогне, ако той сам не си помогне. Нуждаем се спешно от всенароден психоаналитик, който да ни сложи на кушетката в кабинета си и да ни излекува от мрънкянето и самоцелното филене и фобене. Целата наша нация, доколкото още такова нещо е останало. Страхувам се обаче, че шизофренията ни е в необратим стадий.

Ама айде добре, от мен да мине, повече за международното положение ще гледам да не се изказвам, а по възможност ще се откажа и от опитите за размишление. Тя и майка ми се присъедини към баща ми, стига, вика, с тия политики, ще те бият некъде. И е права, те майките по принцип са прави. Единствено до омраза водят подобни дейности на организма, а моят организъм е прекалено пацифистки настроен, че да спори с храбрите интернетски псевдоними.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Спас Малинов, който оцеля от лавината, която погуби 11 души