Либералният, социалният и чиновническият капиталист

Владимир Каролев Последна промяна на 05 март 2014 в 22:26 32343 41

Владимир Каролев
Владимир Каролев

Либералният капиталист

Либералният капиталист смята, че потребителят е цар.

Решавайки какво да си купи, потребителят решава коя фирма да съществува и коя фирма да фалира.

Либералният капиталист вярва, че търсенето на потребителя и предлагането на предприемачите са единствените фактори, които определят цената. И това е единствената справедлива цена, защото тя зависи единствено от волята на купуващите и от волята на продаващите.

Либералният капиталист желае държавните чиновници да изпълняват само функциите, които гражданите не могат. Тоест, в идеалният случай, данъците, които потребителите и предприемачите плащат, ще бъдат изразходвани единствено за вътрешна сигурност (полиция), външна сигурност (армия), съдебна система и основни административни функции, включително екология и публична хигиена.

Либералния капиталист го е страх да фалира, защото ще загуби пари, които първо е спестил и след това инвестирал, а не изял или изпил. Но Либералният капиталист знае, че фалитът не е краят, а е просто ново начало. Той се учи от всяка грешка и излиза по-силен от всеки фалит.

Либералния капиталист не го е страх от конкуренцията и съревнованието. Разбира че колкото повече го притискат конкурентите, толкова по-добри стоки и услуги ще трябва да предложи и съответно по-голяма печалба ще изкара. Тъй като печалбата е наградата, дадена му от царя потребител, за неговата победа в състезанието. Според либералния капиталист, състезанието би трябвало да има две прости правила: (1) да няма принуда и насилие и (2) да победи този, чийто продукти и услуги предлагат най-висока стойност на потребителя и последният ги купува по своя, свободна воля.

Социалният капиталист

Социалният капиталист вярва, че съществуват определени сектори и производства ,които са по-важни от други. И тези сектори трябва да получат държавна подкрепа. Тези сектори са винаги секторите, в които работят неговите фирми. Следователно, политиците винаги трябва да вземат пари от данъкоплатците и да ги дадат именно на него, защото неговият бизнес е по-важен от останалите бизнеси и от волята на потребителите.

Държавният/социалният капиталист търси близки връзки с политиците, тъй като неговият бизнес модел се гради върху протекции – било то политик да му осигури монополно положение, било то да му дава несекващ поток от обществени поръчки, било то чрез регулации да задължи потребителите да потребяват именно неговите стоки и услуги.

Държавният/социалният капиталист счита, че е социално справедливо той да не фалира в никакъв случай. Ако конкуренцията или непредвидени икономически обстоятелства го докарат до фалит, неговите приятели политици трябва да го спасят с парите на данъкоплатците. А неговите приятели политици често убеждават гласоподавателите, че именно това е правилното решение, тъй като бизнесът на държавния/социалния капиталист е от някакво особено важно значение за националната сигурност, националната гордост, стратегическа устойчивост и други красиви думички, зад които стои единствено политическа корист да бръкнат в джоба на данъкоплатеца.

Чиновническият капиталист

Чиновническият капиталист управлява държавна или общинска фирма. Той е чиновник, който се избира от друг чиновник, който се избира от съвет на чиновници и министър, който се избира от министър председател, който се избира от парламент, който може да го избере, ако достатъчен брой граждани са гласували за някоя партия.

Чиновникът-капиталист осъзнава, че тази верига му подсигурява безконтролно управление на собствеността на гражданите, ако са доволни няколкото политици, които са го назначили.

Чиновникът-капиталист в най-добрия случай за гражданите гледа фирмата да не генерира големи загуби. Но всъщност му е все тая – ако фирмата, която управлява е пред фалит, винаги ще се намерят оправдания за това, а политическите му покровители ще вземат пари от гражданите и ще спасят държавната фирма. Най-много да се наложи да се премести в друга държавна/общинска фирма или на следващите избори да го сложат на избираемо място в депутатска или съветническа листа. Или с парите изкарани докато е държавен или общински служител стане социален капиталист. Все пак всеки има право да се пробва, нали?

P.S. Всяко обобщение абсолютизира. Тоест да не се обиди някой читател, който се припознае като социален или чиновнически капиталист. Може да е изключение :)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!