Помните ли приказката за лъжливото овчарче?

То много обичало да се шегува. Пасейки овцете в гората то често викало колкото глас му държи: „Вълк, вълк!“. А вълк все нямало и овчарите тичали напусто. Докато един ден истинският гладен вълк наистина се появил. Овчарчето пак се разтичало към кошарите викайки наистина уплашено: „Вълк, вълк!“ Но този път нито един овчар не се притекъл на помощ. Овчарите им било дошло до гуша, махнали с ръка и си казали: „Този малкият пак ни лъже, нека си вика на воля“. Гладният вълк настигнал лъжливото овчарче, първо му изял овцете, после изял и него.

Наскоро медиите отразиха доста подробно поредното агресивно нападение на депутата и председател на комисията за борба с корупция и конфликт на интереси Волен Сидеров над други граждани, в конкретния случай – френска дипломатка, млад мъж и български полицай. Докато прехвърлях няколко канала и всички отразяваха нападението, преминах и през телевизия "Алфа". Там какво да видя – проф. Гергелчев се е разрошил като Айнщайн след провален експеримент и реди ли, реди тлъсти обещания за огромни печалби от "Кремиковци", ако "Aтака" уреди да се изкупи обратно с държавни пари, и милиарди долари златни залежи с един тон чисто злато в един тон руда, заровени някъде си.

Жалката истина е, че на лъжливото овчарче Волен Сидеров ще продължат да му се връзват още. Болшинството политически активни българи се надяват всяка негова изцепка да е последният пирон в ковчега на политическата му кариера, който да убеди веднъж завинаги очевидно неособено интелигентния му електорат, че този човек е просто популист и политически брокер, който живее богато с пари на данъкоплатците (тоест на самите тях) благодарение на техните гласове. Но не би. Не подценявайте Сидеров – той не само е лъжливо овчарче, но и такова, което с доста финанси и подкрепа на социолози и ПР експерти си е намерило точната ниша.

Сидеров е профилирал добре своите потенциални гласоподаватели. Повечето са пенсионери с ниски пенсии, безработни или бедни работещи хора с ниско образование, които разчитат на непостоянни или ниски доходи и са се отказали да търсят развитие. На тях им трябва враг, когото да обвинят за ниското си социално положение и доходи, за да си обяснят своята малоценност и да рационализират своя провал. Точно това им дават "Атака" и подобните й партии - език на омразата, чрез който да им бъде посочен виновник за техните несгоди в живота и решението да бъде такова, че те да не носят никаква отговорност за него, но в същото време да се чувстват съпричастни и с важна роля.

Сидеров посочва категорично Врага, който е виновен за несгодите в живота на неговите гласоподаватели – това са “колонизаторитe” от Запада, които са разтурили хубавия социализъм, когато възрастната част на електората му също са били ниско квалифицирани труженици. Решението е също гениално в своята манипулативност – България имала ресурсите да бъде една от най-богатите държави в света, но същите тези колонизатори ги ограбвали безогледно. Според "Атака" седим върху стотици милиарди долари в златна руда. Чуждестранните вериги (бензиностанции, супермаркети) и моловете източвали милиарди левове, огромно количество „български“ пари изтичали през чужди компании в инфраструктурата (ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-Про, "Веолия Софийска вода", няколко чуждестранни строителни фирми и т.н.). И за да се „върже“ всичко, от гласоподавателите не се иска нищо особено – нито да работят повече и по-производително, нито да се образоват, нито да носят отговорност, а просто да пуснат бюлетината за правилните хора, които единствени защитават „националния интерес“ – Волен и избраните от него „воленопомазани“.

И двете решения са впечатляващо ефективни – обществото се разделя на „ние“ и „те“, „истински патриоти“ и „колонизатори и техните слуги-предатели“, а на „патриотите“ се обяснява как ще станат богати без да работят, но правещи „важни“ решения, за които е нужна морална възвишеност.

Планът работи вече осма година безупречно. Да, няма как с такава манипулативност Сидеров да разчита на голяма подкрепа, но на него само 4% му стигат – с тях си има няколко милиона лева държавна субсидия, която харчи за воаяжи в чужбина, собствена телевизия и вестник и каквото друго си поиска.

На този план не може да се противодейства с честни избори, нито чрез даване на публичност на изстъпленията на Сидеров, нито чрез неговото игнориране. Което е невъзможно, защото "Атака" си плаща за медийното си присъствие. Болшинството фенове на Сидеров са толкова заслепени, че каквито и факти да им посочиш в доказателство за вредните му тези, те ги игнорират напълно. А и той е избиран абсолютно демократично от хора, които биват манипулирани изключително изкусно и то чрез средства, които до голяма степен не зависят (вече) от националните медии.
Демокрацията е съревнование между различни идеи, търсещи подкрепата на гласоподаватели, от които зависи кои идеи имат шанс за реализация и кои не. И голяма част от разочаровани от съдбата си гласоподаватели - тези, търсещи Враг и възмездие - намират представителството си днес в "Атака" и в още няколко подобни, засега по-малки партии.

Начинът да ограничим тяхното и на представителите им вредно влияние върху цялата държава, е огромната част от т.нар. средна класа (тоест хората, взели живота си в свои ръце) да разбере, че негласувайки дава път в политиката на партии като "Атака", да гласува масово, да започне да участва активно в политиката и да защитава свободната конкуренция и пазарната икономика. Не, няма нищо срамно в това да кажеш, че си самостоятелен, че даваш на държавата повече отколкото получаваш от нея и че сам се грижиш за себе си, за семейството си и близките си. Напротив, това е повод за гордост, а това, че ще бъдеш оплют от сиромахомили и популисти политици, е истинският повод за срам – но за тях. И ако средната класа не заяви и обяви гордо себе си, то няма кой друг да даде искрата, нужна на икономическия и политически двигател да заработи.

Крайно време е тези, които плащат музиката, да я поръчват. 

Защото средната класа плаща основната част от данъците, а нейният глас в парламента е силно маргинализиран.