Из делниците на един луд (21-25 август)

Понеделник, 21 август

В хороскопа ми за неделя в „Монитор“ г-жа Неда Иванова ми е записала: „Следете кръвното, не се напъвайте излишно и не вдигайте тежко!“ Обаче не я послушах. И вдигах доста тежко! В момента на вдигането ми нямаше нищо, дори беше доста приятно. На един теферич, със страхотна скара… Дай, дай, ако нема, донеси… И стана голяма двойна под индиго... После настъпи някакво смесване на жанровете, ако ме разбирате. Защото докторът е последовател на Платон и като него смята, че най-добрите стомаси не са онези, които отказват да приемат всякакво питие... И чак на сутринта усетих, че никак не е леко да се вдига тежко. Ама как само го усетих. Ритало ли ви е магаре в главата. Мен ме е ритало. Същото е. Обаче, ако се бях вслушал в препоръките да пия наноракийки по 25 грама, трябваше да връщам момчето 16 пъти, без да броим последните четири, които бяха за „една на крак за изпроводяк“.

Не ви се оплаквам, нито ви се хваля. Просто такъв е животът. Нали съм ви казвал, че съм чел баре 100 пъти Еклесиаст, за да му търся смисъла. Е нема смисъл! Всичко е суета и гонене на вятъра. А, когато става дума за гонене на вятъра, пийналият има много повече шансове от трезвеника. Помислете и ще видите!

И като че ли на рождения си ден човек най-ясно си дава сметка, че тоя живот е само гонене на Михаля. Такива мисли ни идват, когато прекалим с вдигането на тежко.

Пенсиите, нема да се плашите! Не е важно на колко сте, на 60, на 70… Дето вика Емо Чолаков, 70 обаче се усещат като 40! Това е важното. 70 е новото 40! И от тук нататък започва истинското състезание. По регламент е чрез елиминиране. И знаете ли какво? В това състезание най-тъжно е за победителя. Казвам ви го от опит. Дядо ми беше победител. На 95 каза: Това е най-глупавото състезание, дори и да победиш, няма кой да ти ръкопляска.

Както и да е. Туй навярно са черни мисли, изпълзели от Сатурновата дупка.

Ясновидката Соня Щерева от Горна Оряховица, с която се съветвали известни политици, шоумени, общественици, вика, че след 2020-та България я чака възход. Образованите ни в чужбина сънародници щели да започнат да се завръщат масово и да поемат управлението на страната. И да ни ръководят съгласно националния интерес. „Трябва още няколко години да потърпим само и хубавото ще се усети и у нас!“

Това, дето са образовани, е много добре. Но ме притеснява, че все пак са българи. А българинът е като бакъра. Не е важно само да го излъскаш, а и в каква среда ще го държиш. Сложиш ли го в неподходяща среда, веднага позеленява… Изобщо сам по себе си българинът е хубав човек, но трябва да се пази от българи. Щото в събраните на куп българи има нещо циганско…

И тази седмица ще мине под знака на голямата загадка – кой кого ще преебе накрая. Дали Борисов Пеефски, или Пеефски Борисов. Или пък двамата заедно ще го вдянат на ага Доган. Извинете за речника, но той е съобразен с предмета. (А също и с мястото, но това ще го разберете накрая на текста.) Рефер ще е Цацата. И ако е верно, че един много важен магистрат, не казвам, че е точно той, е вземал по 200 хил. евро на месец от Пеефски, мачът може и да е предрешен. Но може да има и изненади. Нали съм ви казвал за оня монах, дето продавал индулгенции – за минали, за настоящи, че и за бъдещи грехове. И един рицар си купил най-яката индулгенция за бъдещи грехове. След което пребил монаха и го ограбил. Та не бих се изненадал Цацата да се окаже такъв рицар. Всъщност, от притчата излиза, че точно продавачът на индулгенции трябва да изяде боя.

Не знам, ще чакаме и ще видим. Докторът ще продължи да чака на брега на Перловската река, пък каквото дойде.

^{Кан-чан}

Между другото, четох оня ден, че японска фармацевтична компания избрала за фирмен талисман пингвин, който удивително прилича на уред за клизма с извинение. Наричал се Кан-чан, от канчо, което било японската дума за клизма. Препредавам на доверие от агенция ЮПИ. На страницата на компанията в Туитър Кан-чан съобщава: „Планувам да посетя много места в бъдеще…"

И ще посети. Дано да не кара наред…

Вторник, 22 август

Шопите опищяха мрежата, че три дена немало да има топла вода в половината град. Ще кажеш, че се къпят ката ден и това ще им наруши хигиенните навици. Може и да е така, но тогава изниква въпросът откъде се вземат всичките тия некъпаните, дето пълнят рейсовете, трамваите и тролеите? Не може всичките да са от провинцията?

Ама тия от топлото са си виновни, че съобщават. Трайте си, бе, балами! Половината от хората, дето ще им спрете водата, нямаше и да усетят, ако не бяхте съобщили. Другата половина щяха да усетят като я пуснете чак. Но с това съобщение се задействаха едни чисто психологически механизми. Човек, като има топла вода, знае, че може да се изкъпе когато си иска и затова не бърза. А като му я спреш, на него точно тогава му се приисква да се изкъпе. Затова постоянното наличие на топла вода е психологическо, а не физическо условие за комфорта на гражданите. Трябва или винаги да имат, или винаги да нямат. И така няма да им се приисква да се изкъпят.

Мамалигите са се видели в чудо с националния си авиопревоздвач "Таром". От 2007 г. до сега е натрупал 330 млн. евро загуби. Само за първата половина на 2017 г. е вътре с 22.7 млн. евро. Премиерът Михай Тудосе вика: "Това е национална компания, национален символ и няма да бъде закрита или продадена... Необходимо е да започне да печели и да я развиваме…"

Що, бе, продайте я! Така се прави. Ние поне така направихме. Ванчо Костов може да ви даде адреса на един изряден купувач, Гад Заеби май се казваше. И за без пари ще ви я вземе. Е, нема да почне да печели, но поне ще престане да губи.

Следва на стр. 2

Още по темата

21/08/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (14-18 август)

Следете новините ни в GoogleNews